Продължение от миналия брой
Бях по-близък, много време съм бил при тях и съм изпитал влиянието на четвъртия мъж в камионетката Борис Попов и неговия брат Георги Попов.
С братята Попови баща ни се сближава още като ученик в лъдженската гимназия, около 1930 година. С по-младия, Борис, са връстници, заедно са ергенували, заедно са участвали в сбирки, в разговори. Имам снимка на група анархисти, делегати на национална конференция на ФАКБ в Павел баня през 1933 година. На снимката пред паметника на Левски в Карлово добре личат Гьоре Попов и татко.
Заедно са били мобилизирани в Беломорието, заедно са се връщали пеш от там, заедно са избегнали отиването на фронта.
След 9 септември 1944 година семействата ни общуваха. От Ракитово пеш, през Циганската махала, покрай Пелевата кула ходехме на гости в градината, която Попови имаха на границата между Чепино и Ракитово. Още от дете бях забелязал, че когато в градината беше чичо Борис, разговорите протичаха спокойно, философски, с усмивки. Когато там беше чичо Гьоре, имаше искри, резки изрази, критики, похвали, песни...
Карагьозовата къща, в Чепино, където ни беше квартирата, беше срещу домовете на братя Попови. Всеки от тях живееше със семейството си в малка къщичка. Двете бяха долепени, дворът - общ.
Почти не пропусках ден да не отида у тях. Чичо Борис четеше много, говореше спокойно, поучаваше, искаше мнение, разговаряше. Удивлявах се как един човек с основно образование е успял да се самообразова до такава степен. Работеше в някаква фабрика. Хората търсеха близост с него и с идеите му.
Чичо Гьоре беше човек на действието. В разговорите обикновено беше рязък. Всъщност беше добър човек. Много се привързах към него, мисля, че и той ме приемаше добре. Имаше чуден глас и пееше. Имало е и немалко вечери, когато пред децата му и пред мен изключително увлекателно, леко самоиронично е разказвал за себе си, за хора от движението, за различни случки пред децата му и пред мен. От тези срещи и от разкази на други за него знам много за неговия твърд характер, за изключителната му смелост, точната мисъл, предаността към движението. Ще спомена накратко истории от живота му:
· Като войник го поставят на пост да пази политически затворник със смъртна присъда. През нощта той отваря килията и му предлага да се спаси. Бягството не се случва. Затворникът след 9 септември1944 година се издига на голям пост.
· Група анархисти от Чепино , между които Йордан Тюфекчиев, Кольо Лачев, Миле Касапов, Георги Попов решават при предстоящото посещение на Александър Цанков (1934 г.) да направят атентат. Изпълнител е чичо Гьоре, но бомбата не свършва работа.
· Той, чичо Борис и бай Зарчо организират нелегално отпечатване на вестник, брошури, позиви и разпространението им в страната. · Заедно с Васил Щерянов, бъдещ ренегат, тръгват за Испания, за да се бият срещу Франко. В Сърбия са заловени и върнати. · Той един от организаторите на Коларската стачка
· Когато Испанската република е потушена, кръчмарят се изгаврил с влезлия в кръчмата анархист: “Гьоре, сега какво ще правите. Виде ли какво направихме ние, фашистите?”. “Ами ще утрепем един фашист, да ни мине” - изръмжал чичо Гьоре. “Е, я съм фашист” - продължил кръчмаря. Чичо Гьоре извадил револвер и викнал силно: “Повтори всички да чуят, че си фашист и сега ще те разстрелям!”. “Смелият” фашист се скрил.
· Комунистическият функционер Васил Сотиров му предложил пари, за да организира печат за комунистите. “Аз работя за идеи, не за пари” срязал го чичо Гьоре
· След 9 септември 1944 година двамата с бай Заре работят в гората и имат оръжие. При внезапен обиск следователят убеждава чичо Гьоре да предаде оръжието, което има. “Търси! Каквото намериш - твое е, което не намериш - остава мое!”. Бай Зарчо прави наивна грешка и следователят намира пистолета. Бай Зарчо твърди, че пистолетът е негов и другарят му нищо не знае. Осъден е на 3 месеца затвор.
· На делото срещу бай Заре Георги Попов е свидетел. Прокурорът го обвинява в лъжа. “Аз съм анархист, прокуроре. Ако някой тук лъже, това си ти.” Прокурорът е впечатлен и стреснат от тази смелост и откритост и казва на съдиите: “Другари съдии, ами при обиск на анархисти тамян ли искаме да намерим.”
· Чичо Гьоре работеше към Горското стопанство. Събираше борина. Веднъж директорът Ямаков събрал работниците и ги агитирал да гласуват на следващите избори. При поименното питане, Чичо Гьоре заявил, че няма да гласува.. Ямаков го заплашил, че ще се разправя с него. “О-о, отсега нататък ти ще ме пазиш, защото изпратихте брат ми и племенника ми в лагер, но анонимно - партията или правителството го направиха. Сега хората чуха , че ако стане нещо с мен, виновният си ти. Другарите ми ще знаят на кого да отмъстят!”.
Понякога му беше криво, че не е минал през лагерите. Имаше две предположения за това. Знаеше, че издигналият се на висок пост комунист, чиято килия отворил някога, се е интересувал от него. Допускаше неговата намеса. Другото предположение беше, че бившият анархист, ренегат, стигнал до чин генерал, Никола Грънчаров, нарочно е препоръчал да не го арестуват, за да се породят съмнения към него и да го унизи.
Другите ренегати, т.е. анархисти, които преминават на активна комунистическа служба, са Васил Щерянов и Георги Калоянов.
Георги Попов е роден на 8 април1912 година. На погребението му на 3 август 1990 година Борис Станудин каза: “Такъв човек като Гьоре нито ще се роди, нито ще се възпита!”.
Борис Станудин е анархист от Чепино. Роден е през 1915 година. Връстник и съученик на баща ми. Той също трудно е щял да се отърве от лагерите, макар че сестра му е партизанка. Колкото по-интелигентен е един анархист, толкова повече го тормозеха комунистите. Успял да емигрира във Франция, където става инженер-геолог.
От Мароко, където работехме с жена ми, преди да тръгнем за ваканция през 1981 година, му написах няколко реда. Понеже ни беше забранено да се срещаме с емигранти, бях наизустил адреса му. “Син съм на Георги Зяпков, внук съм на баба Султана и съм племенник на Янка Статева. Минавам през Франция.” Това му написах. Светкавично ми отговори къде ще ни чака. Гостувахме му три дни. Не ни съпровождаше из Париж. Казваше: “Очите на ДС виждат и във Франция. По-добре да не ви видят с мен.” След промените се срещахме в България. На погребението на урната му във Велинград негова племенничка ми каза, че нашето гостуване е било една от големите му радости в емигрантския живот.
Целта на тези редове не е да разкажа биографиите на анархистите от Чепинско, нито да разяснявам същността на анархизма. Искам хората да си спомнят за благородните и смели мъже, които са се борили с неправдите на всяка власт, без да търсят лични изгоди от тази борба. И когато се чудим защо стигнахме до ужасите, които ни заливат всеки ден от медиите, да не забравяме, че този тип лидери на обществото като Милош Попов, Петър Лозанов, Васил Гугалов, братя Попови, Борис Станудин, Митко Щеренев бяха унищожени, смазани. Те престояха години в концентрационните лагери в Куциян, Богданов дол, Ножарево, Белене, семействата им мизеруваха, децата им бяха тормозени. Едно свестно погребение не можеше да се направи, не можеше да се отпечата некролог.
На погребението на Борис Попов през 1969 година дойдоха доста ветерани от страната. На гроба говориха Делчо Василев, писател и анархист от Хасково, говори и баща ни. За втори път във Велинград на пирамидата пишеше “Без бог, без господар”. Племенникът му Радул и Иван Кондев бяха успели да прокарат интересен некролог, на който пишеше, че починалият е радетел на Свободния комунизъм. На другия ден пирамидата беше хвърлена. Татко беше отведен и разпитван от генерал Мурджев в Пазарджик, а Радул го разкарваха няколко дни в ДС Велинград.
- Какъв е тоя свободен комунизъм? - пита ченгето.
- Ами този, за който пише Ботев – отговаря Радул.
- Защо пишете “Без бог”?
- Ами защото сме атеисти.
- А защо пишете “без господар”, сега ние сме господари, значи сте против нас.
- Ами защо във вестника пише другаря Тодор Живков, а не господаря Тодор Живков. Ще спомена и други анархисти от Велинград, които минаха през лагерите:
Бай Зарчо Ненчов, който е осъден за пистолета 3 месеца, но стоя в Белене до смъртта на Сталин. Димитър Щерянов, един прекрасен, фин, интелигентен и добър човек. Работеше като бръснар. Ангел Бирников е осъден на 5 години затвор за притежаване на оръжие, а братята Иван и Кольо Медарови на по 2 години в едно и също дело. Георги Свинаров е изпратен в Ножарево, нищо че брат му е партизанин. Миладин Попов, Иван Попов, Борис Чорев, Асен Бараков.
Имаше анархисти, които избегнаха тежката участ на лагеристите, но се държаха мъжки и достойно: Иван Кондев, Сашо Грънчаров, Георги Даскалов, Илия Дрънков, Киро Гугалов, братята Петко и Георги Михаилови, Наско Радев. Помня Тасе Козлодеров, баджанак на Борис Попов, също анархист. Той е първият човек в Чепинско, погребан без поп. Симпатизанти като Стоил и Петър Бирникови, в чиято фурна са се провеждали събранията, Иван Бараков, Никола Савов (Конце), Лазо Саздов и др. също трябва да бъдат споменати.
Не са много, драги читателю, защото под знаме, по което се стреля, не се събират много хора. Но пък се събират най-свестните.
Прави впечатление, че някои от анархистите имат близки родственици комунисти. Единият от братята Кръстини е комунист, другият - анархист, сестрата на Борис Станудин е партизанка и партийна функционерка, братът на Иван Кондев е комунист, братът на Сашо Грънчаров работи в ДС, братът на Георги Свинаров е партизанин и офицер, балдъзата на Георги Даскалов е партизанка, а баджанак му е известният офицер от ДС Мавриков, сестрата на Митко Щерянов е комунистка. Зависи под чие влияние са попаднали. Да не забравяме, че и комунистите, и анархистите мечтаят за общество без държава, но методите, средствата и пътищата им са абсолютно различни. Комунистите казваха, че държавата сама ще отмре. Но като гледахме как забогатяваха водещите червени ръководители, какви заплати и пенсии имат, какви къщи правеха, как ядяха в ресторантите без да плащат, чичо Гьоре се подиграваше: “Тяхната държава сигурно ще отмре от преяждане и диария”.
Моля всички анархисти и симпатизанти, които не съм споменал, да ме извинят. То е неволен пропуск. А всички роднини, близки, приятели, съседи, съграждани да си спомнят за хората, чиито имена споменах, да свалят шапки и помълчат и да се съгласят, че наистина паметта за тях е светла.
А за другите двама мъже в камионетката и за анархистите в Ракитово и Дорково ще напиша в следващ брой.
Костадин Зяпков, (kzyapkov@abv.bg)