Велинград се нуждаеше...
Публикувано на 20 Mar 2012 08:24
Преди 50 години Велинград се нуждаеше от стадион с футболно игрище, единствено в Европа, под което ще преминава топла отпадъчна вода по специални тръби и това игрище няма да задържа снежна покривка. От работниците, които си оставяха инструментариума в двора на Ветеринарната лечебница, научавахме колко голяма придобивка ще е това игрище, как ще идват отбори от почти цяла Европа. Мечти, мечти... Направи се, падна първият сняг и си стоя, докато не дойде Баба Марта да го стопи!
Мина не мина време, потрябва ни ски-писта. Започна се до парка на Чепинската баня. О, мечти, само мечти... Започнахме да слушаме, че ще се правят ски-писти по “снагата” на връх Сютка: къде го има това да се “брускаш” по снеговете на Сютка и да дойдеш да се накиснеш в топлите води на минералните извори?! Това са думи на бай Тодор Пеев (брат на Вела Пеева). Отново радост и ... само мечти.
Не мина много време и се оказа, че ни е необходим закрит плувен басейн с олимпийски размери - пак единственият в Европа с минерална вода! Имах щастието да видя и чуя как с гръм пристигна генерал Атанас Семерджиев и направи първата копка на новото спортно съоръжение. И пак радост: ще идват плувци от много различни страни. Уви, само мечти... И сега “горкият” басейн стои на поста си, потънал в развалини и забрава, изглежда ненужен на никого.
Може би по същото време, може би по-късно, ни потрябва това “бетоново петно”, както нарече Културния дом на страниците на вестник “Темпо” инж. К. Хрисчев - обичащ Велинград като курорт и питащ кога ще бъде премахнато петното. Дано се намери някой да му отговори.
От писанието на Михаил Алексиев (в брой 10/2012 на “Темпо”) научаваме много за историята на Културния дом, за избора на мястото за строеж и за средствата, вложени в неговата рехабилитация, за да се запази до днешни дни като исполин за бъдещата култура.
Присъствах на първото събрание на Инициативния комитет, за което имаше покана от г-жа Малчева във вестника. Отидох, защото очаквах, че читалищното кафене ще се окаже тясно да събере присъстващите младежи, както беше в поканата, а се оказа, че 7 души бяха за оставането на “петното” и 1 против. Всички бяхме в пенсионна възраст и двама младежи.
Вярно, едно дърво се сади за поколенията и ако не се прихване първата година, то се отсича. А това нашето “дърво” се прихвана, израстна, но не се разлисти, сиреч остана “ялово” - близо 40 години не дава плодове. Затова смятам, че няма да бъде голяма загуба, ако се намери някакъв начин на мястото на Културния дом да се направи нещо по-добро. Сградата не се довърши, когато видно от снимката беше жива Людмила Живкова, партийните секретари на БКП и член първи на конституцията, а сега е повече от несериозно да се мисли, че при тая беднотия ще се намерят средства за довършването му по предназначение.
Смятам да завърша с думите на Казимир Ернорт - финландец, руски генерал, български премиер: “Просперират онези народи, които правят не това, което искат, а което трябва и не когато го желаят, а когато се налага”.
Окончателно завършвам с думите на големия Николай Хайтов: “Едно е да искаш, друго е да можеш и трето е да го направиш”.
Христо Семерджиев
Мина не мина време, потрябва ни ски-писта. Започна се до парка на Чепинската баня. О, мечти, само мечти... Започнахме да слушаме, че ще се правят ски-писти по “снагата” на връх Сютка: къде го има това да се “брускаш” по снеговете на Сютка и да дойдеш да се накиснеш в топлите води на минералните извори?! Това са думи на бай Тодор Пеев (брат на Вела Пеева). Отново радост и ... само мечти.
Не мина много време и се оказа, че ни е необходим закрит плувен басейн с олимпийски размери - пак единственият в Европа с минерална вода! Имах щастието да видя и чуя как с гръм пристигна генерал Атанас Семерджиев и направи първата копка на новото спортно съоръжение. И пак радост: ще идват плувци от много различни страни. Уви, само мечти... И сега “горкият” басейн стои на поста си, потънал в развалини и забрава, изглежда ненужен на никого.
Може би по същото време, може би по-късно, ни потрябва това “бетоново петно”, както нарече Културния дом на страниците на вестник “Темпо” инж. К. Хрисчев - обичащ Велинград като курорт и питащ кога ще бъде премахнато петното. Дано се намери някой да му отговори.
От писанието на Михаил Алексиев (в брой 10/2012 на “Темпо”) научаваме много за историята на Културния дом, за избора на мястото за строеж и за средствата, вложени в неговата рехабилитация, за да се запази до днешни дни като исполин за бъдещата култура.
Присъствах на първото събрание на Инициативния комитет, за което имаше покана от г-жа Малчева във вестника. Отидох, защото очаквах, че читалищното кафене ще се окаже тясно да събере присъстващите младежи, както беше в поканата, а се оказа, че 7 души бяха за оставането на “петното” и 1 против. Всички бяхме в пенсионна възраст и двама младежи.
Вярно, едно дърво се сади за поколенията и ако не се прихване първата година, то се отсича. А това нашето “дърво” се прихвана, израстна, но не се разлисти, сиреч остана “ялово” - близо 40 години не дава плодове. Затова смятам, че няма да бъде голяма загуба, ако се намери някакъв начин на мястото на Културния дом да се направи нещо по-добро. Сградата не се довърши, когато видно от снимката беше жива Людмила Живкова, партийните секретари на БКП и член първи на конституцията, а сега е повече от несериозно да се мисли, че при тая беднотия ще се намерят средства за довършването му по предназначение.
Смятам да завърша с думите на Казимир Ернорт - финландец, руски генерал, български премиер: “Просперират онези народи, които правят не това, което искат, а което трябва и не когато го желаят, а когато се налага”.
Окончателно завършвам с думите на големия Николай Хайтов: “Едно е да искаш, друго е да можеш и трето е да го направиш”.
Христо Семерджиев
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023