Вече девет десетилетия нашето училище “Васил Левски“ подготвя своите ученици за живота. Казвам “нашето“, защото в повече от три десетилетия моят живот премина с неговите възпитаници, в неговите класни стаи и коридори. Не мога да говоря за сегашните достижения и успехи, защото те се дължат на ентусиазирания мотивиран колектив, който работи днес. Един млад, енергичен, амбициозен директор, който е определил посоката на развитие - напред и нагоре, един сплотен творчески колектив, който застава зад него, който обича работата и най-важното - обича хората!
Моят поглед е назад във времето, когато чествахме 80-годишнината на училището, когато изпращахме с умиление и тъга “отлитащото ято“ (випуски) един след друг, един след друг... Заедно с тях си тръгнаха толкова вълнуващи и трогателни спомени: за ученическите бригади, за фестивалите на художествената самодейност, за прегледите на маршовата песен, за спортните състезания, олимпиадите, викторините, екскурзиите - в най-хубавите кътчета на родината, за честванията на празниците...
Това не е сълзлива носталгия по миналото, а мост през настоящето към бъдещето. В една своя творба Станка Пенчева казва: “Не само деца да родим - хубави и здрави, но и хора да ги направим!“. “Хора да ги направим!“ - ученолюбиви, работливи, добри и състрадателни! Към това са се стремели винаги колегите от нашето училище. Не само правилно да решат задачата, да направят опитите в лабораториите, уверено и точно да движат показалката върху географските и исторически карти, да напишат искрени, вълнуващи есета, но и да формират характер, воля, дух,амбиция и толерантност у своите възпитаници.
Когато работех в училището, не беше трудно да се постигне това. Толкова любознателни, жизнени, искрени и трогателно доверчиви са били моите ученици! Аз учех тях, а те учеха мене - как да стигна до сърцата, страданията, мъките и въжделенията им, как да им помогна да преодолеят колебанията си. Те ми се доверяваха. Аз на тях - също. Така успявахме да намерим общ език.
Днес нещата не стоят така. “Вятърът на промените“ отвя много неща. Не може с магическа пръчка да се реализира една толкова сложна дилема - да промениш светоусещането и ценостната система на личността в кратък срок. Нужно е време! В своя истинска светлина виждам учениците си на вълнуващите срещи на випуските - след 5, 10, 20 години. Тогава преценявам какво съм пропуснала да им дам от себе си и какво са израснали сами. Колегите ми обаче работят днес и затова задачата им никога не е лесна. Те воюват за умовете и сърцата на своите ученици с неудушевен предмет - компютъра. От неговия екран се сипе една страхотна лавина от безразборна, злонамерена, материална информация (не говоря за стойностните, научни, значими, движещи прогреса неща). Къде остава контактът с “живия“ живот? Този на един сърдечен поглед, на едно приятелско рамо, на плахо, но топло докосване на ръка, протегната към теб тогава, когато другите те изоставят и си тръгват? И как да дариш на екрана срещу теб обич, разбиране, нежност, радост, вярност, почит и уважение и да го трогнеш и развълнуваш? Опитваш, но не успяваш и тогава се зареждаш с агресия. На всяка цена да наложиш своето мнение, да докажеш колко си “можещ“, “всезнаещ“ и над всички. И ако пак не успееш - идва ред на вандализма, жестокостта, насилието,... садизма. Ето срещу това воюват колегите в нашето училище днес и, следейки достиженията им, успяват. И те, като нашия патрон, воюват за чисти и святи неща и упорито работят за отечеството си - за нашите деца, за нашия град, за нашето място като достойни граждани на света. Благородно им “завиждам“, че носят факела на знанието и хуманността в деветдесетия юбилей и пазят традициите и завоеванията на “нашата гимназия“ (както я наричат, все още, съгражданите ни).
Благодарна съм на съдбата, че ми отреди правото да бъда част от историята на училище “Васил Левски“ и да напиша текста на училищния химн! И на всички мои ученици, с които заедно сме се радвали на успехите, скърбели за загубите, търсели изход и изглаждали недуразуменията. В сегашния ми застинал живот преживяното с тях е моят брод към всеки идващ ден.
В деня на юбилея на нашето училище виждам посоката на развитие на училището ни - напред и нагоре... и все така... до вековния юбилей и до най-високи върхове, с които да се гордеят възпитаниците и творците, преминали през класните стаи и разгадали заветите на своя патрон.
Честит юбилей, колеги! Честит юбилей, възпитаници на ...“Васил Левски“! Широкият спектър на живота открива пред вас просторен, но и труден друм, но вие ще го преодолеете, защото притежавате знание, воля, силен дух и човечност!
Екатерина Михайлова