Кампанията “Да изчистим България за един ден“ за жителите на Велинград трябва да се превърне в кампания “Да чистим Велинград всеки ден!“.
Първото и задължително условие да се развива Велинград като туристическа дестинация и да носи името СПА столица на Балканите, е градът да бъде чист. Сега, повече от всякога, темата за чистота трябва да има актуално звучение. Тази тема трябва да присъства в дневния ред на Общината, на всички обществени, правителствени и неправителствени организации, и без да звучи високопарно - в ежедневието на всички граждани на града.
От чистотата на Велинград зависи и туристическият бизнес на града. Велинград не може да прилича на Баден-Баден - Германия или Карлови Вари - Чехия - известни световни курорти с красива архитектура, благоустроявани с хилядолетия. Велинград трябва да привлича туристите (български и чужди) със своя родопски колорит, с хубавите и спретнати къщи, с чистите улици, с малките кафенета и ресторанти, със зелените паркове. Велинград трябва да получи признанието за най-чистия град в България и това да бъде емблемата на града и част от визитната му картичка.
Какво е направено досега?
Похвална е инициативата на общината за благоустройството на няколкото градски парка. Похвална е също желанието да ремонтира и възстанови баните в града и същите да останат собственост на Общината и да бъдат стопанисвани от нея.
Считам, че държавата и Общината не са лоши стопани, а само частният сектор може да бъде добър стопанин. В бизнеса, от гледна точка на собствеността, не съществуват понятията “лош стопанин“ и “добър стопанин“. Има добри и лоши мениджъри - хората, които управляват тази собственост. Ето защо би било добре в знаковите и емблематични за града места Общината да намери съответната форма на стопанисване и управление. Да, някои ще кажат, че парите не стигат и няма средства. И тук е въпросът за възможността да управляваш и да намериш възможности, а не да търсиш оправдания. По този повод си спомням една крилата мисъл в книгата “Принципът на Питър“ на Лорънс Дж. Питър и Реймънд Хул, в която се казва следното: “Когато искаш да решиш даден проблем, търсиш пътища. Когато не искаш - търсиш причини.“
Без да изпадам в сантиментално-лирични отклонения, се чудя как толкова дребни на вид неща не искаме да ги променим или просто дотолкова сме свикнали с тях, че не ни правят впечатление. Минавайки по централните улици на Велинград, понякога забелязвам ръждясали огради, ненужни дървени или железни парапети, поставени на различни места, висящи с години стари табели, мръсни и неугледни дворове, незалесени малки алеи между пътя и оградата, и още много подобни грозни гледки. Понякога се питам колко ще струват 2-3 кутии боя, за да се боядисат тези грозотии, колко време ще е необходимо на хората да почистят двора и мястото пред къщата, да измият тротоара или пък на работното място да засадят едно дръвче, или да озеленят пустеещата територия?
Аз съм роден и съм израстнал във Велинград, на ул. “Юндола“ и си спомням, че преди години чистотата беше част от бита на хората. Денят започваше с премитане на двора и тротоара пред къщата, всяка пролет настъпваше едно оживление: почистваха се основно улиците и дворовете - варосваха се външните и вътрешните стени на къщите, дърветата, тротоарите на пътя, боядисваха се оградите. И всичко това се правеше без никаква кампанийност или подкана от някой. Чудя се къде остана това време? Сега за всяко нещо трябва да говорим за средства от Общината или фирмата, която Общината е наела да почисти. А така нещата няма да се случат, защото нито средствата стигат, нито кметът е слънце, за да огрее навсякъде (не го защитавам кмета – той има толкова много задачи, които не е свършил и му предстои да свърши). Но кметът и Общината не могат да бъдат единственият фактор за чистотата на града. Примери много могат да се дадат за това какво е или не е свършено в града. Но сега не е нито времето, нито мястото, нито е нужно това да се прави.
Какво оттук нататък трябва да се направи?
Във Велинград има много амбициозни, честни и отговорни хора, които милеят за града и са готови да работят на обществени начала. Нека да се създаде обществен орган (съвет), в който да се включат Общината, бизнесът и всеки, който има желание. Този обществен съвет или орган да не е кампанийно мероприятие, а да работи системно и целенасочено за красив и чист град. Да се изготви подробен план-проект (не съм съвсем сигурен дали това е най-точната дума) за почистването и благоустрояването на всеки квартал и улица на Велинград, и систематично и постоянно да се изпълнява. Това не трябва да бъде един фойерверк, който сега да се разгори и утре да угасне, а да бъде постоянно работеща и движеща сила. И съм дълбоко убеден, че резултат ще има, защото силно вярвам в инициативността и в пословичното чувство за чистота и ред на всички граждани на Велинград. Нещата трябва да бъдат в посока от малкото към голямото - да се започне със смяната на двете плочки пред къщата, да се премине през закърпване на всички дупки по улиците, входните и изходните пътища на Велинград, естетически издържаните фасади на кафенетата, магазините и ресторантите и така да се продължи напред.
Стоян Христов, председател на Борда на директорите в МАБТ “Сирона”