“Аз съм влюбен във Велинград и в неговите хора. Според мен Велинград има голямо бъдеще, но трябва да се обединят усилията на всички - власт, предприемачи и население”. С тези думи започва разговорът ни с академик Едуард Сахаров от Русия, който от няколко години е наш съгражданин, след като заедно със съпругата му закупуват жилище във Велинград. Трудно е личност като Едуард Сахаров (не е родственик на големия руски дисидент Андрей Сахаров, фамилията е съвпадение) да бъде представена накратко и затова първата ми молба е сам да разкаже за себе си:
- Академик Сахаров, как ще представите себе си пред велинградчани?
- Баща ми беше военен, а аз започнах трудовия си път още като първокурсник - работех като шлосер, докато учех в Москва. Завърших три института: първата ми специалност е автоматика, втората енергетика, а третата мениджмънт. Когато учех мениджмънт в Плехановската академия в Москва, създадохме Съюз на мениджърите в СССР и аз бях негов вицепрезидент. След това учих управление в Германия и САЩ. Работих в научен институт за зърното, в радио-изотопна лаборатория. След това дълги години в предприятие от атомната промишленост. Бях избран за кмет на един от големите райони в Москва, имам практически опит като генерален директор на предприятие с над 1500 души персонал. След разпадането на СССР станах вицепрезидент на една от най-големите банки в Русия и постигнах 1000% ръст, откривайки нейни филиали в цялата страна от Смоленск до Магадан. Моята разнопланова работа с губернатори, кметове, предприемачи и знанията за различни отрасли на промишлеността ми помогнаха да се уча и да уча другите. Преподавах управление в Плехановската академия, искам да предам на младите директори и предприемачи опита, който натрупах в страни като Китай, САЩ, Германия, Япония. Ако сравним съвременните методи на управление с тези в Римската империя, се оказва, че има устойчиви модели, които не зависят от страната. Япония и САЩ са взели много от СССР - те са планови икономики, защото за развитието на икономиката е нужен планов подход. Гледам България, която не е голяма страна и това улеснява механизмите за управление. Имате невероятно богат природен ресурс - вода, слънце, въздух, полезни изкопаеми.
- Как открихте Велинград?
“Аз открих Велинград!”, спонтанно се намесва съпругата на академика Лидия Кедровская и разказва: “Възникна проблем със здравето и нужда от лечение с минерална вода с определени свойства. Започнах да търся в интернет и открих първо Хисаря, а след това и Велинград. Позвънихме на приятели българи, с които Едуард е бил състудент, и ги попитахме кой град да изберем - Хисаря или Велинград. Всички казаха “Само Велинград!” Започнахме да търсим какво се продава тук на изложението за недвижими имоти в Москва, което е най-голямото, а България е сред най-активните страни. Дойдохме и във Велинград, за да видим на място. За една седмица тук получихме удоволствие, все едно сме почивали цял месец”.
Едуард Сахаров допълва: “ Влюбихме се във Велинград веднага. Другите варианти - Турция, Унгария, Италия вече ги нямаше - само България и само Велинград. В Русия всеки ден има реклами за недвижими имоти в България, но основно на морето. Много наши приятели си купиха имоти на морския бряг, но ние им казваме, че правят грешка. Преди година отидохме на море от Созопол до Турция и само чакахме кога ще се върнем във Велинград. Сега оформяме и документи за постоянно жителство, защото е по-лесно от ваденето на визи при всяко посещение.
- Като жители на Велинград как виждате проблемите на града?
- Искаме тук да е по-хубаво, по-красиво и интересно за туристите! Не искам никого да обидя и да говоря като чужденец, който е дошъл да дава съвети, а като човек, който обича Велинград и иска да живее в красив град с усмихнати хора. За няколко години, пред очите ни, Велинград се преобрази, което е радващо. Но да пътуваш дотук е кошмарно, невъзможно! Европейците не искат да пътуват по такива пътища, в момента през Батак може да се мине само с танк, същото е към Сърница. Централната улица е в дупки и ями. Затова могат да идват само руснаци - и у нас пътищата са такива. Паважът по улиците е потресаващ! Тъй като като ученик съм работил на такъв път, лично мога да покажа как се изравнява паваж и съм готов да го направя безплатно.
През април бяхме в Баден, Австрия и се почувствахме като в рая. Природата и цените в България са по-добри, но европейците ходят в Австрия. Попитахме защо и няколко пъти получихме един и същи отговор - всички са недоволни от сервиза в българските курорти, което важи и за Велинград.
Тук всеки казва, че няма пари, а по улиците на Велинград тече злато - минералната вода! В Европа вече няма вода, а в България все още има и това богатство трябва да се използва. Много важна тема за града е екологията, чистотата, избягването на опасността от замърсяване на водата. Трябва да е като в Сингапур - за един хвърлен на улицата фас от цигара се лежи един месец в затвор.
Друг проблем: във Велинград няма къде да вземеш кола под наем, а ние и много други туристи искат да ползват такава за 2-3 дни. - На базата на вашия богат опит какви решения бихте предложили?
- На първо място Велинград трябва да предложи повече на туристите. Когато дойде тук, туристът да има къде да се научи да танцува български хора, да се научи да пише великденски яйца, да се запознае с българската култура и фолклор. Да открие дегустационна зала, в която се предлагат местни напитки като ракия и вино или местни кулинарни специалитети. Да има повече театрални представления, изложби, в хотелите да гостуват оперни изпълнители, да се организират фолклорни вечери, научни симпозиуми.
Като пример бих посочил руския град Мишкин с население около 6000 души. Градът се намира на река Волга и преди години корабите го подминавали, а сега няма кораб, който да не спре. В Мишкин интелигенцията се е обединила и е успяла да го превърне в град-музей. Тук е единственият в света музей на мишката, както къщата-музей и на създателя на водка “Смирнов” Пьотър Смирнов. В града има още десетки музеи и атракции за туристите и това е успешен модел, постигнат с усилията на цялото население. Държавата не дава пари, но градът процъфтява. Всеки посетител е посрещнат с усмивка, което е много важно за един туристически регион.
Мисля, че същото трябва да се случи във Велинград: да започне дискусия, да се включат с идеи много хора - и млади, и поживели. Всеки може да подскаже какво трябва да се направи във Велинград, за да бъде привлекателен за туристите. В града има много умни хора, но трябва те да се обединяват, мозъците трябва да се съберат. Разбирам, че няма пари - трябва да се привличат инвестиции. Ще се върна на примера с Баден. Там има шикарен парк, в който са засадени 20 000 рози от 9000 сорта и много други декоративни храсти и дървета около изкуствени езера. През парка тече река (при вас е мръсна, там е чиста). Всичко е построето със средства от бизнеса по инициатива на кмета. Той е събрал инициативна група, обяснил е, че градът няма пари и ги е приканил да дадат средства, срещу което в парка ще бъде поставена метална табелка с името на всеки дарител. Намерили са инвеститори от най-различни държави, дошли са и руснаци. Приятно е децата и потомците да видят името ти там, да знаят, че си участвал в създаването на тази красота. Трябва да се намират такива варианти, а не да се говори колко е трудно и лошо. Да пофантазираме: може Велинград да стане свободна икономическа зона и от цяла Европа да дават пари за неговото развитие.
Ако всеки във Велинград посади по един розов храст, ще има поне 10 000 рози! За да има всеки сезон по нещо, което да цъфти, може да се направи улица с люляци, друга с жасмин и т.н. Сега по много от дворовете е такава красота, това е истинско съзидание. А общината може да намери законодателно решение за чистотата на всеки дом и двор, както е в Германия.
Като град, в който е роден Николай Гяуров, Велинград е длъжен за бъде град на музиката. И тъй като е СПА столица, трябва да се направи всичко, за да бъде столица във всичко. Градът е уникален, тук трябва да се раждат уникални хора и да се направи така, че те да не си тръгват от Велинград, а да работят за него. При една от срещите си с шейха на арабските емирства бях впечатлен от думите му, че нашето бъдеще са мозъците на нашите деца. Най-лесното е да казваме, че е трудно, че общината е такава, че няма работа. Трябват хора, които обичат града и виждат неговото развитие, а не инертни и спящи хора. XXI век иска различна философия - не негативизма постоянно да повтаряш, че си болен и че нещо не е наред, а позитивно мислене и действие.
Мисля, че вестник “Темпо” може да помогне, като открие рубрика за идеи за развитието на Велинград или се обяви конкурс за идеи за привличане на туристи. Полезно е, ако всеки разкаже какво е видял по света. Аз съм готов да взема участие в обсъждане и срещи с управляващите града, с млади хора, с представители на интелигенцията и генератори на идеи. Има основа за развитие на Велинград, но трябва повече желание и обединение на усилията. Елена Баева
Специални благодарности от редакцията към г-жа Людмила Рижук, която помогна за осъществяването срещата с акад. Сахаров и за точния превод от руски.