Годините на демокрация ни научиха, че на прага на избори политиците започват да търкалят едни вечни теми, които са жадувана музика за ушите на електората: нарастване на доходите, спад на безработицата, повече инвестиции, по-добро здравеопазване и образование и т.н. На общия фон с обещания винаги има регионални и местни теми, които също през годините са придобили свойството да се проявяват с най-голяма сила точно в предизборни времена.
За нашия край такава оборотна предизборна тема е отделянето на Сърница в самостоятелна община. Факт е, че тя не е загубила актуалността си вече 15 години - толкова минаха от референдума, с който през 1997 г. сърничани поискаха да излязат от рамките на община Велинград.
Искането отново се завъртя в публичното пространство, този път оповестено от кмета Мустафа Аликанов при идването в Сърница на председателя на Народното събрание Цецка Цачева на 21 август 2012 г. То бе и многократно изговорено пред различни медии като желание на цялото население на Сърница и съседните села Побит камък и Медени поляни. И тъй като желанието за отделяне не е от вчера, нека се върнем назад в историята на проблема.
До 1987 година Сърница е самостоятелна териториална и административна единица. През 1987 г., още в годините на Народна Република България, тя става кметство към община Велинград. Събитията след 1989 година донасят много промени и за жителите на Сърница, като постепенно идеята отново да бъде самостоятелна община назрява и нейният час идва през 1997 година.
На 1 януари 1997 г. влиза в сила нов закон за административното устройство. Текстовете дават възможност населени места с над 4000 жители, отдалечени на повече от 25 километра от общинския център и с изградена инфраструктура да се обособят в отделни общини. Тогавашният кмет на Сърница Кемал Фере веднага внася в Общински съвет - Велинград искане да започне законовата процедура. На 6 февруари 1997 г. общинските съветници с пълно единодушие подкрепят искането на Сърница за отделяне, придружено с мащабна подписка от жителите на Сърница, Медени поляни и Побит камък.
На 17 май 1997 г. се провежда местен референдум, в който от общо 3471 избиратели в трите села своя глас дават 2315. Хората гласуват масово и еднозначно: 2297 гласа (97%) подкрепят отделянето на Сърница, само 58 от гласувалите са против.
Референдумът е законен, а резултатите от него са изпратени в Областната управа, която по онова време е в Пловдив. Сърничани очакват да бъде спазена разписаната в закона процедура: областният управител да представи резултатите в Министерския съвет, където да се вземе решението за отделяне и това да се узакони с указ на президента. Надеждите са това да стане до края на 1997 г.
Но съдбата на Сърница дълго време не влиза в дневния ред на държавата, която през 1997 година се тресе в най-голямата политическа, финансова и икономическа криза на прехода. Докато в Сърница вървят процедурите с подписки и референдум, БСП начело с Жан Виденов е свалена от власт, назначено е служебното правителство на Стефан Софиянски, провеждат се изключително важни парламентарни избори, които носят победа на СДС начело с Иван Костов. Темата за отделянето на Сърница, която е била толкова актуална в предизборната ситуация, след изборите среща единствено мълчалив отказ.
Сърничани не се отказват и търсят заобиколни пътища да постигнат своята самостоятелност. На 12 септември 2003 година, в мандата на кмета Шукри Якубов, от село Сърница се превръща в град. Това е поредна стъпка към мечтания нов статут на общински център, но и тя не се оказва достатъчна.
Едва ли е случайно, че точно преди поредните парламентарни избори през 2005 година политиците отното започват да сипят обещания за отделяне на Сърница. На заключителния предизборен митинг на НДСВ във Велинград на 22 юни 2005 г. депутатът Валентин Милтенов съобщава, че министърът на регионалното развитие В. Церовски е внесъл становище в Министерския съвет с предложение Сърница да се обособи като община. Предизборното говорене отново остава само в сферата на обещанията. През септември същата година тогавашният областен управител в Пазарджик Ангел Чолаков казва във Велинград, че Областната управа ще разгледа документите и ще задвижи процедурата, която се бави от години. Депутатът Костадин Кобаков от БСП също заявява във Велинград, че държавата трябва да уважи законовото желание и се нагърбва да търси консенсус сред всички депутати от Пазарджишки избирателен район. Приказки много, но резултати - никакви. Няма как да не направи впечатление, че времевите граници на обещанията все съвпадат с изборни години.
В момента искането на Сърница, защитено с надлежно проведен референдум преди 15 години, отново се чува настоятелно. Настоящият кмет М. Аликанов с помощта на мнозинството в Общинския съвет вече успя да се пребори за известна финансова самостоятелност на Сърница.
Условията за обособяване на отделна община обаче с днешна дата са по-различни. По закон сега се иска население над 6000 жители, а не 4000, както е било през 1997 г. А данните от преброяването през 2011 г. сочат 3571 жители за Сърница, 718 за Медени поляни и 546 за Побит камък. С общо около 5000 жители в момента трите селища не изпълняват този законов критерий. Законът въвежда и още едно трудно условие: доказана възможност новата община да финансира разходите си със собствени приходи в размер не по-малък от половината от средния за общините, предвиден с утвърден републикански бюджет.
И финансовата летва, и тази за брой жители са високи. Но най-важна в случая е и ще бъде политическата воля на управлявящата партия ГЕРБ. Защото предвидената по сега действащия закон процедура е областният управител да докладва в Министерски съвет, правителството да вземе решение след становище на министъра на регионалното развитие и президентът да подпише крайния указ за обособяване на нова община. Сега решението е изцяло в ръцете на ГЕРБ, натоварено с много плюсове и минуси и с голяма политическа и държавническа отговорност. И пак, както през всичките години, темата случайно или не ще съвпадне с парламентарни избори...
Когато се редят политически пасианси, не бива да се изпуска още един нюанс: стигне ли се до отделяне на Сърница, в 4-месечен срок ще трябва да се проведат избори за кмет и Общински съвет - но не само в новата община, а и във Велинград. И тук вече условието на задачата се променя, но това е друга тема, за други анализи. Оставяме я открита с покана към местните политици и те да изразят своите позиции.
Елена Баева