Живеещите в Чепино ясно виждат, че в техния квартал почти нищо не се е променило не само през последните 10-20 години, а отпреди половин век и повече. Един от кварталите на СПА столицата на България има вид на обикновено село. Дори това твърдение да звучи пресилено, има достатъчно факти, които могат да го потвърдят.
Ето няколко примера: липсва строителство на нови общински сгради, а съществуващите (старата сграда на читалището) са занемарени; много странични улици са в окаяно състояние, отдавна неасфалтирани и с множество дупки по тях; дори и на централния булевард “Съединение” има участъци от тротоарите, кото са застлани със стари негодни плочки; напълно остарялата и амортизирана водопроводна мрежа и канализация създават непрекъснато проблеми и авариите са почти всеки ден; прокопаните улици за водопроводи към новите хотели се превърнаха в неравни, вдлъбнати и изпъкнали павирани пространства; започната и недовършена защитна стена на реката; мръсни и неподдържани топила. Картината се допълва и от зачестилото движение на цигански каруци по площада и естествения резултат от това - конски фъшкии по улиците. Различните общински власти през последните години са направили твърде малко, за да превърнат Чепино в уреден и съвременно развиващ се квартал с добра инфраструктура, привлекателно място за гости и туристи.
И за да бъдем обективни, трябва да посочим и направеното до момента: нова пристройка към старото читалище, в която се помещава библиотеката; бившата зала “Знаме на мира”, която сега изпълнява ролята на читалище; ремонтираната стара сграда, където е било навремето кметството и сега е пощенският клон; нова ЦДГ “Еделвайс”; асфалтирани и позакърпени тук-там улични настилки; поставени нови плочки на тротоарите по улиците “Братя Маврикови”и “Д. Благоев”; една от баните заработи след 2-годишно прекъсване, но другата продължава да е затворена; добре поддържано парково пространство около паметника на площада; благоустрояване на парк “Клептуза”, но без напоителна система!
Тук трябва да се добавят и редица идеи и проекти, които си останаха само на книга. Обяснението, че е криза и е трудно да се направи нещо, не е сериозно, защото не винаги е имало криза, а състоянието не се е променяло, няма развитие, просто за Чепино времето е спряло.
Георги Дишлянов
Занемареното Чепино
