Името на Мая Николова е познато на любителите на плувния спорт във Велинград. Цялата й състезателна дейност е преминала през 90-те години на миналия век в Плувен клуб “Чепинец”. Повече от 12 г. Мая Николова живее и работи в САЩ, където завършва и няколко специалности в различни университети. Успяла е да съчетае любовта си към плуването с реализареното си в сегашната си работа като мениджър в един от най-големите хотели в Лас Вегас.
- Смяташ ли себе си за успял човек?
- Не смятам себе си за много преуспял човек, общо взето винаги има нещо ново, което искам да направя и друга цел да постигна. Благодарение на плуването и подкрепата на близките ми, голямото ми желание да дойда в САЩ се реализира през есента на 2000 г.
- Какво те свързва сега с Велинград?
- Цялото ми семейство е израснало във Велинград. И плуването е семеен спорт. Дядо ми Георги Николов - с прякора Тарзан, беше добър плувец, който е плувал в река Дунав по време на Втората световна война. Анка Николова, моята леля, имаше страхотна плувна кариера: тя е първата българка, която плува 200 м бруст под 3 минути и една от най-добрите треньорки по плуване първо в “Младост” Пловдив, а в момента е в Турция от доста години. Двамата ми братовчеди, Ирина и Георги Дамианидис, бяха много добри плувци и спечелиха плувни стипендии за САЩ. Те ми помогнаха много, когато дойдох отвъд океана. - Кога започна да се занимаваш с плуване?
- Започнах да плувам от 6-годишна възраст заедно с брат ми Георги в ПК “Чепинец” . Първият ми треньор беше Велчо Клешков и после се преместих при Бате Тони (Антон Митров), с когото тренирах 10 години - до деня, в който заминах за САЩ. Бате Тони си остава един от най-влиятелните хора в моя живот. Той ми даде моята любов към плуването, не само като спорт, а и като начин на живот.
- А какво ти даде плуването?
- Този воден спорт ме научи на дисциплина, тежък труд, постоянство и състезателен дух. Като малка бях много срамежлива, макар че имах добри оценки, само във водата се чувствах удобно. Моите дисциплини бяха: 100, 200 м гръб, 400, 800 м кроул и като дойдох в САЩ, продължих да се състезавам в по-дългите дисциплини. Имам няколо медала от републикански първенства на 200 м гръб и 800 м кроул.
- Как премина твоето обучение и образование?
- Завърших английската паралелка в СОУ “Васил Левски” през 2000 г., след което заминах за САЩ. Там записах да следвам бакалавърска степен в две специалности, едната беше “Бизнес мениджмънт и маркетинг” във Fairmont State University (200-2004 г.), а другата беше свързана с факта, че получих плувна стипендия към Fairmont, West Virginia, където бях 4 г. През тези години се промених много. Спомням си, когато за първи път се прибрах в България през 2002 г., майка ми не можа да ме познае по отношение на характера ми. Нямаше го срамежливото момиче и пред нея стоеше едно по-уверено и независимо момиче.
- А как се разви професионалната ти реализация?
- След като завърших следването си в Западна Вирджиния, се преместих в Тексас, от 2004 до 2010 г. Бях помощник-треньор по плуване в North Texas University. По време на моята треньорска кариера в Тексас също следвах и завърших магистърска степен по мениджмънт (МВА). По време на тези 6-7 г. имах голямото удоволствие да тренирам и да наблюдавам работата на олимпийски треньори и на олимпийски състезатели. За кратко време писах за първия български плувен уеб-сайт и помогнах на няколко плувци от Велинград да дойдат и да плуват в САЩ. - В личен план настъпиха ли някакви промени?
- През лятото на 2009 г. се сгодих за Браян Джонсън, който ми предложи годеж във Велинград по време на нашата ваканция. Миналото лято се оженихме във Велинград, а сватбеното тържество направихме в “Двореца”. Беше невероятно да смесим български и американски традиции. Имахме 20 гости от САЩ, които се влюбиха в нашата планина, в храната и гостоприемството. Този ден беше много специален, защото присъстваше семейството на Бате Тони и две от моите учителки от СОУ “Васил Левски”. Те вярваха най-много в мене – г-жа Михайлова по литература и г-жа Тошева по френски език. Г-жа Михайлова ми подари една българска роза и каза цялото стихотворение от познатата песен.
- От няколо години си в Лас Вегас, столицата на хазарта.
- Заради работата на съпруга ми Браян трябваше да се преместим в Лас Вегас и отидохме там през 2010 г. Веднага започнах да тренирам клубен отбор по плуване, но исках да тръгна по по-различен път, за да използвам своето образование. Два месеца, след като пристигнах в Лас Вегас, започнах работа в Личен отел на Cosmopolitan of Las Vegas Resort and Casino, който се строеше в момента. Моят отдел беше отговорен за наемането на 4000 служители и работници, от директори до бармани, за хотела, който щеше да отвори врати след 4 месеца.
- Има ли нещо, което те е впечатлио силно и си запомнила по-трайно?
- Един от най-невероятните моменти в живота ми беше като член на екипа, който откри едно от най-модерните и най-скъпите казина на Strip в Лас Вегас преди две години. След като хотелът отвори врати, се преместих в Банкетния отдел, където работя и досега. Аз съм една от осемте банкет-мениджъри, които отговарят за протичането на всички конференции в нашия хотел. Разполагаме с 4000 стаи за гости. Всеки ден организирам между 5 и 10 събития, в които могат да участват от 100 до 2500 човека. Както тук се казва, никой не спи във Вегас. И това е истина, никой не работи нa нормален работен график, защото навсякъде е отворено 24 часа в денонощието. Понякога се случва да работя 8 часа на ден, но когато сме заети, ни се събират по 12-13 часа в 6 дни от седмицата. Въпреки това работата ми харесва, защото е много интересна, нямаш и една скучна минута, когато се сблъскваш с различни проблеми на гостите на хотела. А като ми остане свободно време, обичам да спортувам всеки ден, чета много книги и излизам сред природата.
- Как се чувстваш като българка в една далечна страна?
- Много съм горда откъде съм дошла и ден не минава, в който да не разказвам на моите американски приятели за България. Най-добрите ми приятели имат “Под игото” на английски език и разбират колко важно е за мене винаги да се гордея със своята родина.
- И няколко думи в заключение.
- В последните няколко години, колкоте повече пътувам, толкова повече осъзнавам, че навсякъде хората живеят по различен начин, но целите им винаги са едни и същи: семейство, здраве и реализиране на техните способности, каквито и да са те. Имам едно моте, по което живея: “С воля всичко се постига”.
Георги Дишлянов