Пишем, за да се включим в спора и дискусията за броя на депутатите в Парламента - дали да бъдат 240 или 100-120 души.
Ще припомним на читателите, че още когато горещо и политически злобно се спореше дали да има или да няма референдум и какъв да бъде въпросът, на който избирателите да отговарят, ние се включихме в спора с предложението: референдумът да се проведе по формулата „две в едно”, което означаваше към въпроса, формулиран от депутатите на ГЕРБ, да има още един - свързан с броя на депутатите в новия парламент. Бяхме сигурни че активността на гласоподавателите нямаше да бъде толкова критичен, а и процента на негласувалите щеше да бъде по-малък.
Изглежда формулата „две в едно” не отърваше не само на ГЕРБ, но и на други политически сили. Затова те загърбиха това предложение, въпреки че то беше огласено в печата.
Сега отново се включваме в дискусията за броя на депутатите в Народното събрание. Подкрепяме всички предложения за намаляване щата на Народното събрание. Подкрепяме го не само за това, че у нас броят на депутатите на глава от населението е най-голям в цяла Европа. Подкрепата не е гола политическа реакция, а граждански дълг, идващ от недрата на нашето чувство за национална отговорност.
Подкрепяме инициативата за съкращение на бройката на депутатите, защото виждаме и чувстваме, че на обезлюдяваща, остаряваща, обедняваща и болна нация, не е по силите в условията на глобална криза да издържа толкова многолюден парламент, пренаситен с “мъртви души”, послушни “статисти” и жива “партийна масовка”, които осигуряват приемането на толкова много уродливи, недомислени, скандални и парадоксални закони, някои от които грубо потъпкват конституционните принципи на социалната държава.
Гледаме редовно предаванията на заседанията на парламента. Гледаме и се питаме: Народното събрание не се ли превърна в свободна територия на враждата и клеветата, политическата и социална злоба и безотговорност. На човек му става болно и срамно когато гледа, че от 240 високо и щедро платени депутати на работа идват по-малко от половината. Да не говорим за празната зала по време на парламентарния контрол, когато 90–95% от народните представители отсъстват. Изглежда, че тях не ги интересуват въпросите и отговорите, а повече ги интересува техните бизнес-интереси. А всичко това е толкова арогантно, възмутително, оскърбително и безотговорно, че заслужава не подкрепа на този състав в предстоящите избори, а плесница на голо. Не е случайно, че напоследък доверието към парламента се срива катастрофално.
Разбираме, че тези съкращения са много тежък, сложен и отговорен казус. Но вярваме, че ако има разум и воля, той може да бъде решен без да се нарушава Конституцията. Чудим се как така управляващите намериха вратичка и заобиколиха Конституцията, когато отхвърлиха въпроса за референдума, предложен от 770 000 избиратели и формулираха свои, а сега не искат да приемат предложенията на толкова много хора.
Депутатската длъжност не е професия. Тя е политическа и държавна отговорност, възложена от народа. Народът е работодател, а не премиерът. Затова дали да има или да няма съкращение в щата на парламента и как да се приемат законите - на сесии или както сега, народът трябва да си каже думата. Как може ръководството на Министерството на отбраната да реши да съкрати 800 души от системата си, а ВМЗ - Сопот 600 души, а нашето Народно събрание да не може да вземе решение да съкрати 100–120 души? Ако парламентът и премиерът не приемат мотивите и не вярват на доводите на тези, които подеха инициативата и организираха дискусията, защо не поръчат екстремно национално представително социологическо изследване с въпроса “за” или “не”.
Повече от очебийно е за нас и Евросъюза, че в условията на кризата българският народ повече не може да издържа толкова многолюден, самовлюбен и неефективен парламент.
Ганка и Георги Златинови