По повод предстоящия патронен празник на СОУ “Васил Левски” на 8 февруари във Велинград пристигна проф. Иван Стоянов, преподавател във Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”. Той бе поканен от директора на учебното заведение Емил Моллов и по линия на Общобългарския комитет “Васил Левски”. Посещението включваше лекция пред ученици от горните класове и среща с обществеността на кв. Каменица в читалище “Васил Левски”.
Роденият през 1949 г в Плевен проф. Иван Стоянов е доктор на историческите науки и преподавател по “История на българското възраждане”. Особено внимание професорът насочва към изследването на либералната доктрина през ХIХ век. Не по-малък е интересът му към задълбочено проучване на всякакви документи, свързани с живота и делото на Васил Левски. Това води до написването на няколо книги за големия българин като последните от тях са “Европейски измерения на Васил Левски” от 2011 г. и “Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността на Васил Левски” от 2012 г. Посочените в тях нетрадиционни твърдения и неизвестни досега разкрития за Левски предизвикаха доста противоречиви реакции, както сред учените, така и сред хора, интересуващи се от история. През 1998 г. Американският библиографски институт включва проф. Стоянов в изданието “Пет хиляди световни личности”.
Преди лекцията в препълнената зала на СОУ “Васил Левски” стана ясно, че голяма част от учителите в това учебно заведение са възпитаници на Великотърновския университет и познават добре проф. Стоянов и като преподавател, и в периода, когато е бил ректор на същия университет.
Без колебания и с голяма отзивчивост, въпреки дългото пътуване от Велико Търново до Велинград, проф. Иван Стоянов се съгласи да даде интервю за читателите на в. “Темпо”.

- Достатъчно ли знаем за Левски или има все още факти, които не познаваме, а други са по-малко известни?
- Много се говори за Левски, но главно около две дати - на неговото раждане и тази на гибелта му. Сега наближава годишнина от обесването му и ще има много материали в пресата, дори и дискусионни студия в разни телевизии ще обсъждат, ще говорят... Има 150 паметници на Левски, негови портрети висят на много стени, дори и в кабинетите на министри и депутати. Но за неговите идеи почти нищо не се знае. Оказва се, че точно с идеите си Левски не е много удобен за всички властимащи, защото се вижда, че никоя от неговите идеи не е реализирана дори и в рамките на 1%. Една от тези идеи е за републиката. Дълги години ни се представяше неточно, че Левски е говорил за “чиста и свята република”. Този израз е взет от спомените на неговите родственици (мъжете на двете дъщери, които е имала сестрата на Левски - Яна) и по молба на Захари Стоянов, който е събирал материали за написването на биографична книга за Левски. Тези спомени не могат да имат историческа стойност, те просто са нагласени от Захари Стоянов, защото в онзи период е имало нужда да се представи пред народа една определена идея и е било добре тя да е подкрепена от авторитет като Левски. Точните думи на Левски могат да се видят в бр. 7 на в. “Свобода” от 13 февруари 1871 г., където се казва: “На Балканския полуостров ще бъде забито едно знаме, на което ще има три думи “Свобода и секиму своето”. Има доста голяма разлика, но въпреки това, родствениците на Левски не опорочават възгледите му, а само малко ги видоизменят, за да влязат в контекста на движението за обединение, което е в сила по това време. И още - в писмото си до карловския чорбаджия Ганчо Мильов Левски заявява: “В Българско не ще има цар, а “народно управление” и “Секиму своето”. Секи ще си служи по вярата и законно щя се съди, както българинът, така и турчинът и пр. Свобода и чиста република”. Кой израз е по-плътен и натоварен със семантиката на бъдещето - “Свята и чиста република” или “Свобода и чиста република”? Смятам - вторият, защото и те са: “Свобода и чиста република”, но преди това казва, че републиката е като храм на истинската и чиста свобода, а за да имаш чиста република, трябва да имаш свобода.
- Има ли и други подобни факти, които са преиначени ?
- Много се тиражира като факт “срещата” между Ботев и Левски, състояла се през 1868 г. в една воденица край Букурещ. Това не е истина. Левски и Ботев не са се познавали, те изобщо не са се срещали, а още по-малко да са живели заедно. Цялата история е измислена пак от Захари Стоянов и от приятеля на Ботев Киро Тулешков, който бил получил писмо от поета. Обърнете внимание, че съдържанието на това писмо, което не е запазено в оригинал, е възстановено по памет от Киро Тулешков 15 г. по-късно през 1883 г. Нали разбирате, че е почти невъзможно и дори абсурдно някой да възстанови по памет чуждо писмо с такива подробности. Но отново в онзи момент за интересите на нацията е били добре да се покаже, че тези две велики личности са се познавали, че те са били заедно в борбата и т.н. А в същото време никой от двамата не споменава никъде, че се познават. Не е ли доста странно?
- Левски говори за република, но по онова време в Европа има само една държава с такова управление - Швейцария. Това ли е бил моделът за Левски?
- Да, Швейцария му е била посочена като пример от Любен Каравелов. В тази страна са живели различни националности, но там е работел и сега работи принципът, че всички народи имат еднакви права по вяра, етнос и граждански отношения. Левски е бил заклет републиканец, но за неговите възгледи са му помогнали три “университета”. Първият е срещите му с Г. С. Раковски и общуването с него по време на участието му в двете легии в Сърбия. където се запознава с европейските просвещенски идеи. Вторият “университет” е в Букурещ при Иван Касабов, високо образован и учен мъж, завършил право във Виена. От него Левски изучава революционните практики на Стария континент. И третият “университет” - при Каравелов, който 10 г. живее в Меката на православието - Москва.
- Какви точно са причините за онези решения на Левски, които първо го карат да даде монашески обет, а по-късно да се откаже от монашеството?
- Левски е произлизал от бедно семейстео, а вуйчо му е обещавал, че ще го прати да учи в Русия. Най-вероятно вуйчото, който е бил монах и таксидиот (събира дарения и помощи) на Хилендарския манастир в Атон, е повлиял на Васил Кунчев да стане послушник и после монах. И през 1858 г., когато е на 21 г., Васил става монах в Сопотския манастир “Св. Спас”. Според първия биограф на Левски Георги Яковлев Кирков, Васил Кунчев не е възприел напълно монашеския начин на живот и като доказателство идва участието му в Първата българска легия в Белград през 1862 г., когато има едно прекъсване на монашеството, без Левски да се е отказал все още от него. След завръщането му от Белград той продължава известно време да е дякон в църквата. Но през 1863 г., навръх Великден, той се размонашва, отрязва косата си и решава да се отдаде изцяло на революционна дейност. И както по-късно сам признава: “Аз съм се посветил на Отечеството си... да му служа до смърт и да работя по народната воля”.
- Появяват се и доста твърдения, че Левски е бил масон или е бил свързан с масонството.
- Левски няма нищо общо с масонството, но е взето като вид модел действията на карбонерите (въглищари) в Италия и техните ритуали за приемане на нови членове с прикриване на лицата им и цялата тайнственост, които само приличат на масонските, но не са масонство в истинския смисъл на думата.
- Какво щеше да загуби България, ако не беше се родил Левски и щеше ли някой друг да заеме неговото място в борбата за освобождение?
- Времето ражда своите велики личности и през Възраждането ние имаме още Раковски, Ботев, Каравелов и много други. Но при Левски има едно пълно припокриване на думи и дела. Рядко се среща това съчетание при хората днес, почти липсва при политиците. Ако го нямаше Левски, България щеше да е по-бедна в идейно отношение, отколкото днес, макар че и сега това не ни прави духовно по-богати.
Георги Дишлянов