Така нареченият демократичен преход в нашата страна все още продължава и започва да прилича само на преход , подобен на омагьосан кръг, но без демокрация. Какви са основанията за подобно твърдение?
1. Прокламираната многопартийна система, която се приема като творение на демокрацията, създаде условия за оформяне на партийна върхушка от няколко партии, които в различни периоди от време през последните 23 г. бяха на власт и управляваха. Така БСП (сама и в коалиции) три пъти след 1989 г. имаше възможност да си изпълни предизборните обещания, но не се получи. СДС два пъти получи доверието на избирателите, но и при тях народът не усети това, което очакваще. ДПС също се причисли към управляващите и на три пъти беше в изпълнителната власт при правителствата на Беров, на Сакскобургготски и на Станишев. И НДСВ два пъти управляваше държавата, веднъж заедно с ДПС и после в тройната коалиция с БСП и ДПС. И последната сила на политическата сцена се оказа ГЕРБ, която събра всички власти в ръцете си.
Няколко партии се завъртяха в управлението през т.н. демократичен преход и какви са резултатите за всички нас? Безработица, спад на производството или пълното му ликвидиране, неизгодни и ощетяващи държавата приватизационни сделки, ниски доходи, корупция, липса на перспективи за младите хора и напускане на страната в търсена на работа и реализация в чужбина. Това ни остана от управлението на посочените партии с добавката, че се наложи и три пъти да се назначават служебни кабинети за излизане от кризисни ситуации, доведени точно от действията на едно или друго правителство, излъчено или подкрепяно от споменатите партии. Не е по-различно положението и в местната власт, където отново представители на същите партии са завзели местата на кметове и общински съветници. И на фона цялата криза и безизходица хората виждат как доста от тези, които са във властта, демонстрират високо материално благосъстояние, разполагат с много финансови възможности и се питат как е възможно това да се случва това само със законни приходи?
2. Изтъкването на твърдението, че в България има възможност за провеждане на честни и демократични избори, е абсолютна заблуда. Точно голяма част от партиите измислиха и създадоха схемите за купуване на гласове и манипулиране на изборните резултати. Точно партиите в парламента приеха такива закони, които са антидемократични и позволяват малцинството да управлява мнозинството. И сега дори и при избирателна активност под 50% изборите се признават за легитимни. Така партийните централи имат интерес колкото може по-малко хора да гласуват, защото техните сметки показват, че това ще им позволи само с гласовете на членове и симпатизанти, пак да са във властта. А кой представлява мнозинството от негласувалите 50-60% от избирателите? Кой защитава техните интереси? Това явно партиите не ги интересува, защото партийните интереси и последващите ги икономически, роднински и приятелски интереси са защитени и то много добре, но за чия сметка?
3. С наближаването на избори се подхваща темата и за мажоритарния вот, но тя си остава само на ниво приказки и обсъждания. Така, за да бъде избрана някоя авторитетна и доказана в обществото личност за депутат, кмет или общински съветник, пак му трябва партийно крило, защото иначе шансовете му клонят към нула. Другият начин да се посочи непартиен кандидат е много сложен и обременен с дълги и тежки процедура като създаване и регистриране на инициативен комитет, събиране на необходим брой подписи за подкрепа и ред други законови хватки,които спъват целия процес. Партиите се страхуват от мажоритарен вот, защото могат да се появят личности и специалисти, които да превъзхождат хората от партиините листи. А и доста от партийните лидери и гравитиращите около тях службогонци и нагаждачи, са забравили отдавна какво означават понятия като морални ценности, етични норми, съвест и отговорност ( за вяра в Бога или страх Божий е направо излишно да се говори).
4. Ролята на неправителствените организации и гражданските сдружения също е сведена до минимум, защото техният глас почти не се чува, а и възможностите за контрол върху дейността на различните власти е почти невъзможна. Тук партиите в парламента пак са се погрижили за своя уют, защото не са приели законови механизми и начини за отзоваване на некадърни и безлични депутати, кметове и общински съветници, които са ощетили държавата и общините с неадекватните си действия и на на които да се търси и съдебна отговорност за нанесените от тях щети. Излиза така, че избирателите поставят някого на власт, а пък не могат да го отзоват или сменят, ако той се окаже неподходящ или корумпиран.
В последните дни гражданското общество се събужда, казват някои, излиза на улиците да протестира и дори се чуват възгласи “Долу партиите”, “Не на партиите”. Партиите вече губят доверие и са дискредитирани. Хората разбраха, че тези партии, които ни управляваха през последните 23 г., явно не са способни (не могат или не искат) да създадат една развиваща се и стабилна България. За сметка на това се погрижиха за своите партийни, лични, приятелски, роднински и бизнес интереси, забравяйки, че рано или късно идва Видовден и народното недоволство изригва. След техните “компетентни” управления и уж загрижени за интересите на обществото и на обикновените хора, не остана нито една добре работеща система в държавата. Но отново искат властта и са си подготвили всичко за това. Хората пак ще бъдат поставени пред дилемата, ако изобщо отидат да гласуват, какво да изберат. И тук колебанията няма да са дали избираш между “добро” и “зло”, а отново се налага да избираме между “зло” и “по-малко зло”. Това прилича на онази приказка за тиквите на пазара. Ако там има само няколко гнили тикви - едни по-малко, други повече, коя да си избереш? Която и да избереш, все ще е гнила!
Трудно е сега да се говори за демократични избори, защото това по-скоро е съгласяване със удобно създадените от управляващите партии условия за непрекъснато им присъствие във властта. Има малки надежди, че сегашният протест може да сложи началото на реално гражданско участие (без партийни намеси) в управлението и упражняването на контрол над хората във властта. Ако се случи, че бъде истински скок в развитието на демокрацията, но всичко ще трябва да премине през промени в законите и тяхното приемане. А това понякога продължава много дълго и дори може да не се осъществи на практика никога.
Георги Дишлянов