Някои ще кажат коя съм аз и какво право имам да коментирам дереджето на тези две жизнеутвърждаващи нравствени категории. Да! Коя съм аз? Аз съм една малка бръмчица от това, което се именува български народ. Това не е патриотизъм, това е гражданска позиция, която ме задължава да жадувам и подкрепям социалната съвест и родовата памет.
Никой не може да ме накара да виждам народа си като народ от “байганьовци”. Образът на тази категория българи Алеко Константинов е обрисувал не защото сме такива, а защото е искал да покаже какви не трябва да бъдем. А за да не бъдем такива, трябва да четем историята си не както дяволът чете евенгалието.
Светините на нашия народ, героизмът му, трудолюбието му, неговата даровитост светят, та ще му избодат очите, но ние - късогледи, защото така ни изнася да държим “кокала”, който сме докопали, и плюем ли, плюем.
Горките медии, горката телевизия ще се изтърка да пълни екрана с едни и същи новини със седмици: за убийства, пожари, стачки, протести с гладуващи, майки с ниски майчински пари и пр., и пр.
А в това време наши кадърни деца се връщат от международни конкурси, състезавали се с деца от многомиилонни богати страни, много от тях били бивши империи. Връщат се нашите деца, окичили гърдите си със златни и сребъни медали. Кадърни български лекари извършват трансплантации, присаждат сърца в спрелия пулс на сърдечно болни, извършват безкръвни операции, пътуват гордо по света българи със своите научни открития в областта на техниката и културата. Къде са част от картините на Владимир Димитров-Майстора - в Лувъра и само неговите ли? Няма да ми стигне мастилото да ги помена всичките. Къде са пели и пеят и днес талантливите български певци? Да не поменавам имена, защото те са много. Тъжно ми става, когато шета между нас това “гордеене”, че България е позната по света преди всичко със своя Христо Стоичков. Нямам нищо против този невероятен футболист, но той не е лицето на България.
Къде са Детският радио хор, Хорът на софийските момчета, ансамбъл “Филип Кутев”, Българската хорова капела “Светослав Обретенов” и още много певчески формации, донесли слава за България, българският Паганинин - Васко Василев и още много и то на фона на 7 милионна България, която не е била империя, но има своята хилядолетна история с велики и силни царства, със създатели на духовни блага, с трудолюбиви селяни, които не са оставяли нито педя пустееща земя.
Какво ни трябва днес? Не апокалипсис, който бълва от всяка “възпитателна единица” на обществото ни, а вяра, че утре животът ще бъде по-хубав. Нека възпитаваме поколението си не само с недостатъците на времето, в което живеем, но и с неговото величие - историческо и настояще.
Естествено е всяко време, всяко правителство, което ни управлява, да има и своите гнили плодове. Нима крушата ражда само здрави плодове - между тях има червиви и сплути. Но какво прави грижливият градинар? На пролет измазва стеблата с вар, пръска клонките с препарат против паразити. Грижливият градинар не отсича отрупаното със златен плод дърво заради червясалите тук-там круши.
Значи въпросът допира пак до социалната съвест и родовата памет. Само така ще направим парламента да не прилича на политическа стоножка с безчет партии и не знам колко депутати, вечно разделени. А всеки ден влизат в сградата на Народното събрание, под входа на която крещи посланието “Съединението прави силата”. Но кой вдига очи да го прочете?! И така години наред всичко се ръководи от тези “идеали”: “Разделяй и владей” и “Стани ти, да седна аз”.
Иска ми се обществото ни са се ръководи от една силна управляваща партия и като насрещен вятър да стои една справедлива опозиция, като коректив на недъзите в обществото. И в справедлива битка, със средствата на аргументирани принципи и преимущества, да водят този невероятен български народ напред и все по-нагоре в името на това, което е бил, което е и което може да бъде.
Време е да спрем да слагаме пръст в раните на разпънатия ни народ като Тома Неверни. Защото всяко политическо омаскаряване на тези, които правят добро и движат живота напред, е дърпане на юздите, в които е впрегнат целият народ, дърпане назад.
Когато спрем да “съжаляваме” простреляните наркобосове пред Съдебната палата и си дадем ясна сметка колко невинни млади хора и деца са погубени от техния подземен черен бизнес, тогава можем да си припишем тази грижа за поколението ни като приоритет и мъдрост.
Стига сме писали отсъствие на тази справедлива категория демокрацията, когато се избиват помежду си мафиотите за пазари и влияние, когато се омаскаряват със съшити бели конци политически опоненти, когато психически нестабилни индивиди садисти извършват безчовечни деяния.
Нека покажем на младите хора и добрите страни на демокрацията, та те да имат желание да останат в родния си дом и да го изграждат. Нека събудим в тях жизнеутвърждаващаа социална съвест и родова памет.
Вера Станчева, певица пенсионерка