Посетихме Словения като трето по ред посещение в границите на проект по програма “Коменски” с име “Different colours - the same meanings”. В Словения ръководителите Мая Андреева, Рила Попова и Юлия Вардева-Сапунджиева заведохме и три чудесни деца - Спасимира Джамбазова от II а клас, Атанас Муртин от II б клас и Стефани Бурдин от VI а клас на нашето училище “Св. Св. Кирил и Методий” Велинград.
Нашето пътуване започна на 20.05.2013 г. и ни отне доста време, около 15 часа, защото този път пътувахме с автобус. Това си имаше и добрите страни - видяхме отлично обработените поля на Сърбия, красивия Белград, Загреб - столицата на Хърватска. Децата бяха най-организираните и отговорни пътници, за които някой би могъл да мечтае...
В много ранните утрешни часове в Любляна ни посрещна не само чудесната Лота, а и всички приемни родители, придружени от децата си! Как да не ги обикнеш от самото начало! Не усетихме многото работа, свършена в същия този ден, защото всичко беше чудесно организирано. Учениците влизаха в часове заедно с домакините си, а ръководителите провеждахме срещи. Разгледахме всяко кътче от училището, а в следобедните часове посетихме отлично запазения Люблянски замък, като успяхме да се смесим с невиждания туристически поток.
На следващия ден в сутрешните часове посетихме детската градина “Йелка”, която също работи по проекти от програма „Коменски” и бяхме изключително изненадани от факта, че там имат учители мъже. Млади, симпатични момчета, които си вършат работата безупречно. И това не беше единствената изненада - в двора на детската градинка имаше опитно поле, където децата засаждаха марули, лук, репички и други зеленчуци под вещото ръководство на своите учители. А благотворителността бе нещо реално - това е начинът, по който се създават приемливи условия за деца в неравностойно положение. Изграден е асансьор, закупени са специални инвалидни колички и материалната база непрекъснато се подновява.
След това отново отидохме в училището “Сподня Шишка”, където изнесох урок за България: географско положение, особености, релеф, по-големи градове и подробности за фолклора - костюми и танци. Лекцията бе придружена от презентация за онагледяване. И предвид близостта на светлия за всеки българин 24 май - деня на славянската писменост и българската култура, завърших своя урок с писане. Научих учениците от тамошния VI клас как да напишат България на български. Беше забавно за всички ни.
В същото това време нашите ученици имаха за задача да създадат анимация по прочута приказка. Изборът на Спаси, Стефани и Наско е “Червената шапчица”, а резултатът е една наистина чудесна версия, която според единодушното решение на колегите от Италия, Турция, Словения, Унгария, Англия и Полша е най -добрият продукт от текущата среща. Правихме и изложба на детски рисунки и ръчно изработени кукли с народни носии, както и с футболни екипи и шалчета. Най- хубави бяха изложбите на Турция и Англия, но не е зле да споменем, че в училището партньор от Истанбул учат 2500 ученика, а Англия участва в много проекти.
Вечерта беше удивително приятна, защото вечерята бе организирана в същия този Люблянски замък, който споменах като туристическа атракция, а ние бяхме VIP гости.
Изненадите не спряха до тук, защото на следния ден 23.05.2013 г. посетихме пещерата “Постойна”, в която живее ендемичният вид амфибии, наречен “протеус” или, както го наричаха колегите от Словения, „човешка рибица”. Не се плашете, това име идва от цвета на животинката, която никога не вижда слънце и цветът й е блед като човешката кожа. Пещерата е дълга 20 км, от които само 2 км се извървяват пеша, а останалите с подземно влакче. Това е и най-посещаваната пещера в света със своите 1 000 000 посетители за година. Тя предлага страхотни гледки и удивителни природни творения.
След обяда посетихме основното училище на двуезичния град Лусия, където населението е 50% с италиански произход и 50% със словенски. Това не пречеше на децата да общуват и творят на поне 5 езика. Туристическата обиколка завърши с посещение на град Пиран, живописно разположен на адриатическото крайбрежие. Е, пясъчни плажове нямаше, но цялостната атмосфера много напомняше на Венеция и средиземноморските пейзажи. Беше истинско удоволствие да повървим по тесните улички, да разгледаме яхтеното пристанище, да чуем звука на часовниковата кула, да разгледаме местната катедрала и да пием по едно хубаво кафе. Доволни се прибрахме в Любляна и се приготвихме за дългия път към дома.
А оттук нататък? Какво следва? Време е ние да бъдем домакини между 14 и 18 октомври 2013 г., когато Гарет, Лота, Ивона, Абдула, Алесандра и Жужа ще бъдат гости на Велинград и на училището ни. Очакваме ги!
Рила Попова