На 10 юли 2013 г. (сряда), от 18 часа в Градската художествена галерия ще се състои обсъждане на книгата “Генерал Атанас Семерджиев”. В рамките на велинградските културни тържества ще се говори за още една книга от поредицата “Популярни велинградчани” с автор Михаил Алексиев.
Генерал-полковник Атанас Семерджиев е най-дългогодишният началник на Генералния щаб на Българската армия в нейната история (1962-1989 г.). Никой не оспорва, че той е сред първите най-интелигентни и най-подготвени офицери. “Един от строителите на Българската народна армия, изявен военно-началник, политик и общественик, авторитетен държавник и заедно с това с траен интерес към културата” - пише генерал Иван Стефанов в статията си “Генерал с ярка култура”. “От всички началници на Генералния щаб на армията, за целия период от освобождението ни от турско робство до днес, генерал Атанас Семерджиев заслужено стои на най-високото стъпало. С такива личности България може само да се гордее!”, подчертава той.
Мястото на Семерджиев в историческата съдба на България е определено от неговата богата и разностранна дейност. Държавник с широк замах и прозорливост, политик с демократични схващания - това е определящото в служебния и творческия му път. “Атанас Семерджиев е един от българските политици и държавни ръководители, - твърди генерал Васил Зикулов - които имат най-голяма заслуга за избягване на етническите сблъсъци в началото на 1990 г. и сблъсъците на комунисти и антикомунисти, в качеството си на министър на вътрешните работи, а по-късно и на вицепрезидент.”
“Колкото и кратък да бе престоят на вицепрезидента Семерджиев на поста, - пише известната журналистка Ива Николова, - мандатът му бе белязан от най-знаковото събитие от зората на демокрацията ни - палежа на бившия партиен дом, който изправи страната на ръба на гражданската война. Семерджиев беше единственото овластено лице в страната, кoето се намираше в София на размирния 26 август на 1990 г. Той овладяваше стихиите на бунта, истината за който до ден днешен е разпъната между свидетелствата на различни очевидци. След неговата намеса бе разтурен така наречения “Град на истината” и започна краят на “онова СДС”, което издигна Желев за президент, спечели изборите “с малко, но завинаги” и скоро ги изгуби с много и задълго.”
В родния си край той е известен като “Нашият генерал”. Малцина са удостоявани с толкова голяма и дълготрайна, справедлива почит. Доверяват му се искрено и с привързаност. Хората го възприемаха като марка на новия народен представител. Бяха сигурни, че този човек с огромни, но реалистични амбиции и движен от неизчерпаема енергия, достатъчна за осъществяването им, ще бъде видна фигура в българската политика. Така и стана.
Избраха го единодушно за почетен гражданин на Велинград.
Генералът изгради от себе си строг, почти графичен образ на личност, заслужила да застане до най-достойните българи. Едновременно многолик и колоритен, но и някак постоянен и разпознаваем в годините, той си знаеше мярката и се налагаше с превъзходното си поведение. “А имаше честни и почтени личности с прекрасни идеи и стремеж към подобряване живота на хората. Такъв беше генерал Атанас Семерджиев. Въпреки високия пост, който заемаше, отделяше нужното внимание и на най-обикновения човек, помагаше на всички и никога не се разминаваше между думи и дела.” Горните думи са на Милен Налбантов, учител и изследовател от село Драгиново.
Така нареченият “висок район” на Велинградска община трудно може да му се отплати - с негова помощ там са изградени, пътища, училища, младежки клубове, здравни пунктове, цехове и всичко останало, свързано със създаване условия за положителна промяна на живота и бита на хората в селата.
Нагърбва се с благоустрояването на Велинград като център на Чепинския район, отваряйки широка перспектива за превръщането му в град от европейски тип. Никой не можеше да си представи в началото, че на територията на довчерашните три села в западната провинциална част на Родопите, в Чепинската котловина може да се издигне град, който да съперничи на големите туристически центрове. Петдесет години по-късно Велинград се възправя като символ на балнеолечението и туризма - въплътената мечта на големия родолюбец. Този величествен проект не би могъл да се осъществи без усилията на Атанас Семерджиев.
Генерал Семерджиев се изявява като писател, който създаде запомняща се художествена документалистика. Написани талантливо, дълбоко искрено и емоционално, книгите му се отличават с реализъм и обективност и затова се четат с неотслабващ интерес и голямо внимание. С помощта на ярки художествени средства е създадена литература, от която блика несекваща любов към хората и дълбока вяра в едно по-справедливо общество.
Той е сред строителите на военните културни институти в страната. С неговото пряко участие като организатор и военен консултант бяха създадени най-мащабните исторически филми, станали културни събития и филмови явления. Имам предвид “Хан Аспарух”, “Време разделно”, “Хан Крум”, “Борис I”, “Спасението”, “Ешелоните не тръгнаха” и други”.
Семерджиев е най-емблематичен представител на дарителството в Чепинско. С даренията си поставя началото на художествената галерия във Велинград. Благодарение на него велинградчани и хилядите гости на курорта получават възможността да се докоснат до картини, истински творения на изкуството, за което биха им завидели големи художествени галерии. Много интересна за ценителите на художествените занаяти е частта от дарението му с уникалните творения на арабското и африканското приложно изкуство.
Атанас Семерджиев навърши 89 години на 21 май 2013 г. и стъпи на прага на своята деветдесет годишнина. Питат го как се стига до такава почетна възраст при живот като неговия, изпълнен с толкова много борба, рискове и отговорности. “Трудно, но се стига - отговаря той. - Благодарение на упоритостта ми, благодарение на вътрешното убеждение, че всичко, което правя, е полезно и трябва да се прави”.
Михаил Алексиев