Завърши двуседмичната съвместна експедиция водена от преподавателя по история от Историческия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” доц. д-р Петър Делев и археолозите от велинградския Историческия музей Асен Салкин и Димитър Байраков. В екипа на доц.д-р Делев взеха участие гл. асистент д-р Юлия Цветкова и петима студенти по история.
Експедицията е по спечелен съвместен проект “Археологически проучвания на тракийски светилища в района на Велинград”, а идеята - да се направят малки по обем разкопки. Археологическата експедиция бе принудена да направи само обход, тъй като процедурата по изваждане на разрешителни от горските е изключително тромава и продължителна (макар че иманярите си копаят и разсипват историческото ни минало и без разрешителни и по правило безнаказано!).
Верни на традицията, когато през лятото се извършва археологическа работа, велинградчани да научават за свършеното, доц. д-р Петър Делев сподели: “В продължение на две седмици направихме теренни обходи от южните краища на Общината до Сърница и язовир Доспат, на обекти, смятани за тракийски светилища (от I хилядолетие преди Христа) и ние трябваше да отговорим на въпроса светилища ли са или не. Открихме много скали с изсичани в тях “легенчета”, които може да са били използвани от траките в тяхната култова работа ,като в някои от случаите не сме напълно сигурни дали са направени от човешка ръка или е просто ерозия на скалата. Но във всички случаи представляват интерес, защото такива се срещат например в Странджа и Сакар, както и на други места в страната. Открихме и много керамика тип “Цепина”. За траките се знае, че винаги са били привличани от природни феномени, заредени с изключителни енергии. С тези места са свързвали култовите си практики, посветени на годишните цикли и сезони, но съм принуден да призная, че без сериозни разкопки е трудно да се говори. Равносметката е, че за тези две седмици открихме няколко десетки нови обекти - могили, селища, светилища и се запознахме с вече известните. Ще спомена Милеви скали, Печенешките скали, Славееви скали... И тук ще кажа, че винаги пред нас са иманярите, техните следи са навсякъде. На практика нямаше археологически обект, който да не е посетен от тях, изтърбушен безмилостно и варварски унищожен, както например могилите над гара Костандово.”
Доц. д-р Петър Делев сподели още, че изпитва голямо влечение към тайните, които крие връх Сютка заради идеята, че оттук е минавал големият Западнородопски път през хребета на Голяма и Малка Сютка към Неврокоп (Гоце Делчев) и към Бялото море. Вероятно за това разказва надписът от Ветрен. Освен това някъде тук, в Северозападните Родопи, се намира и великото светилище на бог Дионис, още повече, че в I век преди Христаримляните са предали тези територии на одрисите не на бесите. Доц.Делев сподели своята теория, че бесите са в полето (Пазарджик и Бесапара), а не при нас, въпреки че те обслужват светилищата. Личната му теория е, че светилището се намира някъде тук в планината Зилмисус ,защото е факт над Варвара светилището на Асклепий Зилмидренски и е напълно възможно тези имена да са свързани.
Доц.Делев е оптимист - “Догодина продължаваме!” и силно вярва, че направената първа стъпка за теренна практика на студентите ще продължи през годините напред и ще се превърне в път.
Бранислав Петров е от Русе и е един от петимата студенти от екипа на доц. Делев. Той е студент в трети курс специалност история, специализация “Стара история и тракология” и определи стажа си на терен като възможност за научаване на житейски уроци и уроци как се работи на терен със съвременна техника, показано от гл.ас. Юлия Цветкова и Димитър Байрактаров. “Разбрах, че само интернет и библиотеката не са достатъчни, нужна е и практика на терен. Смятам, че са нужни повече археологически разкопки,които да помогнат за развитието на културния туризъм тук”.
Археологът на Историческия музей Асен Салкин, който заедно с доц.д-р Петър Делев е научен ръководител на експедицията, бе категоричен: “Много висока е оценката за свършената работа. Щастлив съм, че доц. Делев и екипът му дойдоха да работят във Велинград. И освен помощта на Историческия музей очакваме помощ и от общината и от хотелиерите, защото нашата работа е пряко свързана с техния бизнес и е крайно време да го разберат и да започнат да ни помагат. Оценката ни за свършената работа е висока, защото изпълняваме основната ни задача - документиране и регистриране на обектите в Археологическата карта на България, което означава, че те вече са под защитата на закона и така борбата с иманярите за тяхното опазване е по-добра. В дългосрочен план идеята ни е да направим пълна археологическа карта на района и евентуално да започнат мащабни и системни проучвания. Винаги се радвам,когато намираме партньори, с които да работим заедно”.
И Димитър Байраков, археолог в нашия музей, изрази задоволството си от съвместната работа с доц. Петър Делев и гл.ас. Юлия Цветкова, както и със студентите по история от СУ “Св.Климент Охридски”, от направения обход и възможността, която са имали да се запознаят с нашия район и да открият, че освен всички природни дадености нашият край има и много хилядолетни тайни, които чакат да бъдат открити, показани на света и разказани.
Веска Божкова