Лесовъд, който е родом от Великотърновско, събра в един удивителен труд историята на 9 поколения от един от големите родове в Каменица - Топорчевия. Симеон Симеонов е женен за велинградчанка - Росица, по баща Гълъбова и това е първият подтик, който запалва интереса му към родовата история. А професията на лесовъд му помага да подреди огромното родословно дърво, в което фигурират над 2700 имена.
Симеон Симеонов работи по темата вече повече от 10 години, а плодовете на неговия изследователски труд ще видим на 24 август 2013 г. На тази дата се навършват 80 години от смъртта на най-известния потомък на Топорчевия род - свещеник Илия Попатанасов, останал в българската история като поп Топорчо. За годишнината ще бъде отслужена панахида в каменския храм “Света Троица”, а след това в читалище “Васил Левски” ще се проведе среща на рода Топорчеви с всичките му разклонения - Гълъбови, Веселинови, Самарджиеви (Семерджиеви), Попови, Пендарови, Калпазанови, Петьови, Топорчеви и др. Дългогодишната работа, проведените стотици срещи и разговори, изрисуваните на ръка десетки диаграми са превърнали г-н Симеонов в истинска енциклопедия за историята на рода.

- Г-н Симеонов, кога и как се роди идеята да направите родословното дърво на Топорчевия род?
- Всичко стана съвсем случайно. През 2001/2005 г. работех в “Хмела”, раздавах рентата и често трябваше да пиша наследници на имотите, да сравнявам с кадастъра и да правя връзки между родовете. Случайно открих връзка между рода Гълъбови, от който е моята жена и поп Топорчо и това запали интереса ми. Намерих изследването на Стоил Гълъбов, който го прави на базата на сведения от своя баща Димитър Гълъбов - пощенски служител. Това ми послужи като основа и започнах да събирам информация.
Аз съм от Великотърновския край, правих по-малко изследване и за моя род. Пратих го на всички братовчеди, а те не са малко. Моят дядо е имал 6 деца, бащата на певеца Веселин Маринов и аз сме от две сестри деца. Всички бяха възхитени и ме поздравиха за труда. Предоставих екземпляр и получих вълнуващо писмо и от директора на Историческия музей в Полски Тръмбеш Христо Харитонов.
Когато започнах да събирам информация за Топорчевия род, се срещнах с Величка Механджийска (по баща Веселинова) и разбрах, че заедно с Ангелина Веселинова те също са се захванали да правят родословно дърво. Обединихме усилията си - тяхна е информацията за Веселиновия клон от целия голям Топорчев род.
Помогна ми и библиотекарката Любка Шопова, която беше събрала информация във връзка със 70-годишнината от смъртта на поп Топорчо.
- Как се събират данни за 9 поколения назад - чак до далечната 1770 година?
- Трудно! Годината 1770 е посочена в изследването “Стари родове в кв. Каменица” на Стоил Гълъбов. Той пише, че родоначалникът на рода Тоско Топорчев идва от Шоплука със синовете си Атанас (свещеник, баща на поп Топорчо) и Петко и с дъщеря си Груда. От 2001 г., когато започнах, досега са 12 години и още не е събрана цялата информация, има още празни полета.
- Колко голям е големият Топорчев род и кои са най-известните му представители?
- В родословното дърво са събрани около 2700 имена. Подредени са с 32 схеми, които съм нарисувал на ръка. Дълго мислих как да изразя събраната информация, исках да прилича на дърво. На 14 декември 2012 г. се навършиха 100 години от рождението на бащата на съпругата ми и първата схема направих за неговата годишнина.
Най-известните представители на рода са поп Топорчо и ген. Атанас Семерджиев - Самарджиевият род е един от клоновете на Топорчевия.
- Как се отнасят хората днес към родовата памет и към мисия ката вашата?
- 23 години съм работил като лесовъд в нормативно изследователско бюро, в което изследвахме гората и там получих сериозна квалификация. Извършвахме истинска научна дейност, имахме теоретична подготовка и това много ми помогна в настоящата задача. Помогнаха ми и 10-те години работа в “Агролеспроект”, където се научих да надписвам карти и да пиша с рапидограф.
Днешните наследници на Топорчевия род се радват много на това, което правя. Постоянно питат “Кога ще даваш дървото?”. Не става лесно, на 77 години съм, а това е работа, която изисква здрави очи. Трудно е, но щом съм се захванал, значи трябва да го свърша, а и го правя с голямо удоволствие. Смятам, че родавата памет е важна и че човек трябва да работи “на ползу роду”.
Елена Баева