Как да се справят домакинствата в условия на криза?
Публикувано на 27 Aug 2013 09:36
В края на лятото все по-често се появяват прогнозите, че наред с политическата криза в България ще се засилва и икономическата. Предлагаме съветите на нашия съгражданин - икономиста Николай Ников, който е натрупал знания в лондонския филиал на Американския международен университет в Ричмънд и в Сити Юнивърсити в Лондон. В момента работи в банковата сфера и е автор на множество публикации по актуални икономически проблеми.
Пред това предизвикателство се изправя почти всеки човек, поне веднъж в своя живот, по един или друг начин. Успешното преодоляване на подобен тип ситуации зависи от правилното идентифициране и управление на основните процеси: генериране на приходи, покриване на текущи разходи и обслужване на задължения.
Познат е изразът, че парите на никого не стигат, независимо от неговия социален и материален ценз. Ако дадено домакинство не може да плати сметката си за ток от 200 лева, едно голямо предприятие също може да изпадне в състояние да не може да плати направен разход за електроенергия от 15 000 лева. Разликата е в обема на управлявания паричен поток, но принципът е един и същ. Никой не е застрахован от финансови затруднения и фалит, но е важно кой какво прави в подобни ситуации.
Този материал е изцяло насочен към домакинствата и няма да засяга комплексни теории за бизнеса, въпреки общите принципи, за да може да бъде достъпен за всички. Хората имат различни професии и интереси и не са длъжни да разбират от финанси и икономика, както и не може да се очаква от всеки да се занимава с бизнес, но на всеки му се налага да плаща сметки.
Затова нека изложим някои основни понятия, които касаят всеки индивид. Първото и най-болезнено понятие е това за бедността: “С бедност се обозначава състояние на липса или намаляване на благосъстоянието на отделен индивид, група индивиди или общества”. Следващото по реда си понятие е богатството, което е “висока степен на изобилие от материални и нематериални (духовни) ценности за лице или общество”.
Тези кратки дефиниции обаче не дават отговори, а по-скоро създават въпроси и пробуждат дискусии, разсъждения, както и множество интерпретации, които не вършат работа на широката общественост и домакинствата. Това е така, защото всеки си задава въпроси от типа кое е изобилие, колко пари са много и т.н. По-скоро е редно да сведем обяснението до това, към което хората масово се стремят, а то е качеството на живот. То, разбира се, е широко понятие, “което се отнася до степента на благополучие и лична удовлетвореност, изпитвано от даден човек или група от хора”. Това вече е лесно, защото всеки би следвало да може да определи какво иска и колко му е необходимо, за да постигне своето собствено благополучие.
Нека сега да се концертираме върху трите основни процеса, които всяко домакинство и всеки човек следва да управлява. Първият е генериране на приходи, който аз наричам основен. Задължителното условие и предпоставка за увеличаване на приходите се нарича активност. Има много обяснения за това какво е криза, но аз ще го обясня просто: “състояние на пасивност”. То също така е и фактор за пораждане на криза. Какво да правят хората в състояние на намалени или загубени доходи? Отговорът също е прост: “Работа, работа и повече работа”. Само така се решават проблемите с приходите. Пазарът вече налага ритъм на живот, който задължава хората да работят поне на две места, за да могат да имат по-добър начин на живот. Абсолютно естествено е например среден чиновник, който свършва своите служебни задължения в 17.00 ч., да отиде на втора работа, та дори и на трета. Има длъжности, които позволяват почасова работа като охранител, шофьор на такси и т.н. Работата следва да заема основните усилия на всеки човек, а ако е безработен, цялото му време следва да бъде насочено към намиране на работа. Ако ситуацията е толкова лоша, че няма никъде никакви свободни места, по-добре е хората да работят дори без пари, защото увеличават своите шансове да получат заетост. По този начин поддържат ритъм и попадат в полезрението на хора, които могат да им осигурят работа. В контекста на динамиката на живот в днешно време е лукс да се приберете вкъщи, за да изчистите или да поправите оградата. Приоритетно за вас е да се концентрирате върху това, което можете и от което зависи вашата професионална реализация и приходи. В момента, в който увеличите своите приходи, ще има кой да ви изчисти къщата и оправи оградата.
Не лишавайте хората от работа, всички живеем в общество и сме зависими един от друг. Икономиката е жив организъм, състоящ се от взаимосвързани и взаимозависими отделни елементи. Колкото по-жив участник сте в този организъм, толкова сте по-полезен за себе си и обществото. Затова всеки трябва да има своята гражданска позиция, като критичният минимум е да гласува. Как някой може да има претенции за това кой и как управлява държавата, без дори да е упражнил своето право на глас?
Другото много важно нещо за всички хора е да се стараят да бъдат генератори на идеи, да имат мечти и дългосрочни цели. В противен случай попадат в омагьосания кръг - работа, сметки, липса на време и т.н., губят контрол над живота си, като ежедневните проблеми и хаосът дават превес. Затова е изключително важно всеки да има дългосрочна цел и да прави регулярни постъпления за нейното постигане. Например тази цел може да бъде по-добра работа, като регулярните усилия следва да са в посока набавяне на необходимата квалификация и компетентност, както и непрестанното търсене на възможности. Като паралел мога да ви кажа, че много високопоставени бизнес и обществени лидери се провалят заради това, че ежедневни оперативни въпроси и проблеми ги лишават от възможността да предприемат проактивни действия за постигане на дългосрочните си цели. Общо взето принципът е еднакъв - разрешаването най-вече на краткосрочните проблеми дава негативно отражение в бъдеще.
Всеки човек следва да съумява да гледа напред, както и да прави постъпления за достигане до по-големи цели. Например, ако му е необходима допълнителна квалификация, за да получи работа, която иска, а няма време да учи, вариантът е да се лиши от лично време, празници и почивки, за да използва това време за учене. Решение, в почти всички случаи, има за здрави и трудоспособни индивиди. Разбира се, социалнослабите, хората в неравностойно положение, децата и пенсионерите не могат да проявяват тази активност. Те са отговорност на тези, които не са лишени от възможността да работят, учат и да се развиват.
Кражби и далавери не помагат, поне не в днешно време, защото освен последиците от самия факт, че са криминални деяния, има и други нежелани последствия. Чисто прагматично погледнато, бързите, по нечестен начин изкарани пари водят до загуба на реалната представа за стойността на парите. Това провокира у човек желание за неактивност и цикличност при полагане на усилия, защото става жертва на разбирането “Един удар ще ми осигури живота или няколко години спокойствие”, което води отново до пагубно бездействие. “Готовите“ пари свършват винаги поне десет пъти по-бързо от планираното.
По отношение на проява на чиста далновидност като например “Къде да инвестирам”, отново е опасно, ако не е подплатено с постоянна активност за генериране на приходи, защото няма по-силен от пазара. Пари се губят и печелят, пазарът не позволява вакуум и няма такъв, който винаги да “надхитрява” системата.
Следващият процес, който всяко домакинство следва добре да управлява в условия на криза, е справяне с текущи разходи. Прагматичният подход е да минимализирате разходите за неща, които не желаете и не ви трябват и да използвате парите си за неща, които истински желаете. Това е перфектната размяна и по-важното е, че не разрушавате пазарно ориентираното общество, като харчите по-малко.
Може да наблюдаваме едно много често срещано погрешно схващане. Защо плащаме повече, когато отидем в голям хранителен супермаркет за седмичен пазар, в сравнение с висококласните малки магазинчета? Задоволяваме ли повече нужди, когато купуваме повече продукти? Не! Просто си харчите парите, времето и усилията. Представете си, че седмичният ви разход за храна в един изискан, висококласен малък магазин е 150 лева. Изведнъж решавате да намалите разходите и отивате в голяма верига, така че да се възползвате от атрактивните предложения и да спестите пари. Прибирате се вкъщи обаче с два пъти повече храна и сметка от 250 лева. Защо? Какво се случи? Идеята не беше ли да спестите? Просто сте купили неща, от които наистина не се нуждаете, само защото изглеждат по-евтини. В повечето от тези случаи, хората изхвърлят почти 30% от храната или просто ядат повече от нормалното. Да, имате повече млека в хладилника, защото сте купили две и сте спечелили третото. По същата причина сигурно имате и цял кашон с шампоани. Какво означава всичко това? Може би сте получили известно удовлетворение от това, че сте направили изгодни покупки, но сте консумирали повече нискокачествени продукти, от които въобще не сте се нуждаели предната седмица. Добрата новина е, че за управлението на разходите има едно основно правило, което лесно се запомня и то е: “Купувай това, което истински желаеш и от което се нуждаеш”. В противен случай, каква е ползата да полагаме усилия в печеленето на пари, след като не знаем какво да правим с тях?
Третият процес, който много домакинства им се налага да управляват, е свързан с обслужването на задължения. Принципите за справяне с непосилните вноски към банки и други кредитори са следните:
а) Винаги, във всеки един момент трябва да знаете колко точно дължите;
б) Поддържайте постоянен диалог с кредиторите и не спирайте да правите плащания към тях, дори и в значително по-малки размери от това, което трябва да внасяте; Бъдете напълно открити за вашето финансово състояние. Не забравяйте, че във всички институции работят хора и те също оценяват неща като добронамереност и усилия за изплащане на задълженията ви;
в) Плащайте първо кредитите с най-висока лихва, като вноските по тези кредити следва да покриват освен лихва и главница; Разсрочете колкото можете повече кредитите с най-изгодни лихвени условия;
г) Спестовността е порочна практика и води до мизерия, но е добре да поддържате депозит, който да ви позволи да живеете за три месеца в случай на загуба на доход. По-големи спестявания без тенденция за осъществяване на голяма покупка като автомобил, жилище или нещо подобно отново могат да ви тласнат към опасната пропаст на бездействието, която рано или късно ще ви доведе до криза или фалит.
В заключение, решението за излизане от ситуация в затруднено финансово положение е основно активност и правилно управление на процесите, свързани с генериране на доходи, покриване на сметки и обслужване на задължения. Парите сами по себе си не са решение, ако не са подкрепени с усилия за тяхното генериране. Дори и да получите отнякъде голяма сума пари, много бързо ще създадете източници на разходи, а при липса на константен приток на приходи, парите бързо ще изчезнат и ще се окажете в затруднение с по-големи мащаби от съществуващите.
Николай Ников
Пред това предизвикателство се изправя почти всеки човек, поне веднъж в своя живот, по един или друг начин. Успешното преодоляване на подобен тип ситуации зависи от правилното идентифициране и управление на основните процеси: генериране на приходи, покриване на текущи разходи и обслужване на задължения.
Познат е изразът, че парите на никого не стигат, независимо от неговия социален и материален ценз. Ако дадено домакинство не може да плати сметката си за ток от 200 лева, едно голямо предприятие също може да изпадне в състояние да не може да плати направен разход за електроенергия от 15 000 лева. Разликата е в обема на управлявания паричен поток, но принципът е един и същ. Никой не е застрахован от финансови затруднения и фалит, но е важно кой какво прави в подобни ситуации.
Този материал е изцяло насочен към домакинствата и няма да засяга комплексни теории за бизнеса, въпреки общите принципи, за да може да бъде достъпен за всички. Хората имат различни професии и интереси и не са длъжни да разбират от финанси и икономика, както и не може да се очаква от всеки да се занимава с бизнес, но на всеки му се налага да плаща сметки.
Затова нека изложим някои основни понятия, които касаят всеки индивид. Първото и най-болезнено понятие е това за бедността: “С бедност се обозначава състояние на липса или намаляване на благосъстоянието на отделен индивид, група индивиди или общества”. Следващото по реда си понятие е богатството, което е “висока степен на изобилие от материални и нематериални (духовни) ценности за лице или общество”.
Тези кратки дефиниции обаче не дават отговори, а по-скоро създават въпроси и пробуждат дискусии, разсъждения, както и множество интерпретации, които не вършат работа на широката общественост и домакинствата. Това е така, защото всеки си задава въпроси от типа кое е изобилие, колко пари са много и т.н. По-скоро е редно да сведем обяснението до това, към което хората масово се стремят, а то е качеството на живот. То, разбира се, е широко понятие, “което се отнася до степента на благополучие и лична удовлетвореност, изпитвано от даден човек или група от хора”. Това вече е лесно, защото всеки би следвало да може да определи какво иска и колко му е необходимо, за да постигне своето собствено благополучие.
Нека сега да се концертираме върху трите основни процеса, които всяко домакинство и всеки човек следва да управлява. Първият е генериране на приходи, който аз наричам основен. Задължителното условие и предпоставка за увеличаване на приходите се нарича активност. Има много обяснения за това какво е криза, но аз ще го обясня просто: “състояние на пасивност”. То също така е и фактор за пораждане на криза. Какво да правят хората в състояние на намалени или загубени доходи? Отговорът също е прост: “Работа, работа и повече работа”. Само така се решават проблемите с приходите. Пазарът вече налага ритъм на живот, който задължава хората да работят поне на две места, за да могат да имат по-добър начин на живот. Абсолютно естествено е например среден чиновник, който свършва своите служебни задължения в 17.00 ч., да отиде на втора работа, та дори и на трета. Има длъжности, които позволяват почасова работа като охранител, шофьор на такси и т.н. Работата следва да заема основните усилия на всеки човек, а ако е безработен, цялото му време следва да бъде насочено към намиране на работа. Ако ситуацията е толкова лоша, че няма никъде никакви свободни места, по-добре е хората да работят дори без пари, защото увеличават своите шансове да получат заетост. По този начин поддържат ритъм и попадат в полезрението на хора, които могат да им осигурят работа. В контекста на динамиката на живот в днешно време е лукс да се приберете вкъщи, за да изчистите или да поправите оградата. Приоритетно за вас е да се концентрирате върху това, което можете и от което зависи вашата професионална реализация и приходи. В момента, в който увеличите своите приходи, ще има кой да ви изчисти къщата и оправи оградата.
Не лишавайте хората от работа, всички живеем в общество и сме зависими един от друг. Икономиката е жив организъм, състоящ се от взаимосвързани и взаимозависими отделни елементи. Колкото по-жив участник сте в този организъм, толкова сте по-полезен за себе си и обществото. Затова всеки трябва да има своята гражданска позиция, като критичният минимум е да гласува. Как някой може да има претенции за това кой и как управлява държавата, без дори да е упражнил своето право на глас?
Другото много важно нещо за всички хора е да се стараят да бъдат генератори на идеи, да имат мечти и дългосрочни цели. В противен случай попадат в омагьосания кръг - работа, сметки, липса на време и т.н., губят контрол над живота си, като ежедневните проблеми и хаосът дават превес. Затова е изключително важно всеки да има дългосрочна цел и да прави регулярни постъпления за нейното постигане. Например тази цел може да бъде по-добра работа, като регулярните усилия следва да са в посока набавяне на необходимата квалификация и компетентност, както и непрестанното търсене на възможности. Като паралел мога да ви кажа, че много високопоставени бизнес и обществени лидери се провалят заради това, че ежедневни оперативни въпроси и проблеми ги лишават от възможността да предприемат проактивни действия за постигане на дългосрочните си цели. Общо взето принципът е еднакъв - разрешаването най-вече на краткосрочните проблеми дава негативно отражение в бъдеще.
Всеки човек следва да съумява да гледа напред, както и да прави постъпления за достигане до по-големи цели. Например, ако му е необходима допълнителна квалификация, за да получи работа, която иска, а няма време да учи, вариантът е да се лиши от лично време, празници и почивки, за да използва това време за учене. Решение, в почти всички случаи, има за здрави и трудоспособни индивиди. Разбира се, социалнослабите, хората в неравностойно положение, децата и пенсионерите не могат да проявяват тази активност. Те са отговорност на тези, които не са лишени от възможността да работят, учат и да се развиват.
Кражби и далавери не помагат, поне не в днешно време, защото освен последиците от самия факт, че са криминални деяния, има и други нежелани последствия. Чисто прагматично погледнато, бързите, по нечестен начин изкарани пари водят до загуба на реалната представа за стойността на парите. Това провокира у човек желание за неактивност и цикличност при полагане на усилия, защото става жертва на разбирането “Един удар ще ми осигури живота или няколко години спокойствие”, което води отново до пагубно бездействие. “Готовите“ пари свършват винаги поне десет пъти по-бързо от планираното.
По отношение на проява на чиста далновидност като например “Къде да инвестирам”, отново е опасно, ако не е подплатено с постоянна активност за генериране на приходи, защото няма по-силен от пазара. Пари се губят и печелят, пазарът не позволява вакуум и няма такъв, който винаги да “надхитрява” системата.
Следващият процес, който всяко домакинство следва добре да управлява в условия на криза, е справяне с текущи разходи. Прагматичният подход е да минимализирате разходите за неща, които не желаете и не ви трябват и да използвате парите си за неща, които истински желаете. Това е перфектната размяна и по-важното е, че не разрушавате пазарно ориентираното общество, като харчите по-малко.
Може да наблюдаваме едно много често срещано погрешно схващане. Защо плащаме повече, когато отидем в голям хранителен супермаркет за седмичен пазар, в сравнение с висококласните малки магазинчета? Задоволяваме ли повече нужди, когато купуваме повече продукти? Не! Просто си харчите парите, времето и усилията. Представете си, че седмичният ви разход за храна в един изискан, висококласен малък магазин е 150 лева. Изведнъж решавате да намалите разходите и отивате в голяма верига, така че да се възползвате от атрактивните предложения и да спестите пари. Прибирате се вкъщи обаче с два пъти повече храна и сметка от 250 лева. Защо? Какво се случи? Идеята не беше ли да спестите? Просто сте купили неща, от които наистина не се нуждаете, само защото изглеждат по-евтини. В повечето от тези случаи, хората изхвърлят почти 30% от храната или просто ядат повече от нормалното. Да, имате повече млека в хладилника, защото сте купили две и сте спечелили третото. По същата причина сигурно имате и цял кашон с шампоани. Какво означава всичко това? Може би сте получили известно удовлетворение от това, че сте направили изгодни покупки, но сте консумирали повече нискокачествени продукти, от които въобще не сте се нуждаели предната седмица. Добрата новина е, че за управлението на разходите има едно основно правило, което лесно се запомня и то е: “Купувай това, което истински желаеш и от което се нуждаеш”. В противен случай, каква е ползата да полагаме усилия в печеленето на пари, след като не знаем какво да правим с тях?
Третият процес, който много домакинства им се налага да управляват, е свързан с обслужването на задължения. Принципите за справяне с непосилните вноски към банки и други кредитори са следните:
а) Винаги, във всеки един момент трябва да знаете колко точно дължите;
б) Поддържайте постоянен диалог с кредиторите и не спирайте да правите плащания към тях, дори и в значително по-малки размери от това, което трябва да внасяте; Бъдете напълно открити за вашето финансово състояние. Не забравяйте, че във всички институции работят хора и те също оценяват неща като добронамереност и усилия за изплащане на задълженията ви;
в) Плащайте първо кредитите с най-висока лихва, като вноските по тези кредити следва да покриват освен лихва и главница; Разсрочете колкото можете повече кредитите с най-изгодни лихвени условия;
г) Спестовността е порочна практика и води до мизерия, но е добре да поддържате депозит, който да ви позволи да живеете за три месеца в случай на загуба на доход. По-големи спестявания без тенденция за осъществяване на голяма покупка като автомобил, жилище или нещо подобно отново могат да ви тласнат към опасната пропаст на бездействието, която рано или късно ще ви доведе до криза или фалит.
В заключение, решението за излизане от ситуация в затруднено финансово положение е основно активност и правилно управление на процесите, свързани с генериране на доходи, покриване на сметки и обслужване на задължения. Парите сами по себе си не са решение, ако не са подкрепени с усилия за тяхното генериране. Дори и да получите отнякъде голяма сума пари, много бързо ще създадете източници на разходи, а при липса на константен приток на приходи, парите бързо ще изчезнат и ще се окажете в затруднение с по-големи мащаби от съществуващите.
Николай Ников
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023