Година и осем месеца след като гласува за събарянето на Културния дом, Общинският съвет преразгледа своето решение. В края на декември 2011 г. с 28 гласа “за” и 1 “въздържал се” съветниците разрешиха събарянето на недовършената сграда. В края на август 2013 г. с пълно единодушие записаха в измененото решение “не разрешава премахване на строежа”.
На извънредната сесия на 29 август бяха внесени два проекта за решение, което да спре събарянето на Културния дом - един от председателя на групата съветници от БСП Тома Пачалов и друг от кмета Иван Лебанов. В залата присъстваха членове на Инициативния комитет, който повече от година настоява сградата да не се събаря и общината да се бори да си върне собствеността върху имота в центъра на града. От името на Инициативния комитет д-р Любомир Крантев прочете обръщение към съветниците с призив да променят “позорното решение” (по думите на областния управител Иван Йорданов, който междувременно заведе и съдебно дело срещу въпросното решение). Д-р Крантев изтъкна 3 основни мотива: гражданите и гостите на Велинград имат остра нужда от съвременен Културен дом; конструкцията на сградата е здрава и в отлично състояние според проектиралите я инженери и архитекти; Културният дом попада в защитена зона, в която може да бъде построена единствено сграда с културно предназначение. Дори да бъде съборен съществуващият Културен дом, на този имот може за се построи само друг Културен дом, се казва в обръщението.
Съветникът Златко Златанов поиска отговор на въпросите чия собственост е Културният дом и може ли Общинският съвет да задължи собствениците да довършат сградата. Той изтъкна, че нито един от съветниците не иска “това грозилище” да продължи да стърчи на центъра на града още дълго време и са подкрепили съборянето с идеята мястото да стане парк.
Тежката задача за пореден път да изясни сложната ситуация около собствеността и бъдещето на Културния дом отново се падна на главния архитект Тодор Енев. Той заяви пред съветниците, че Община Велинград няма собственост върху земята и сградата, а легитимен документ за собственост върху Културния дом има “Съни холидейс”. Общината е в силна позиция единствено с това, че по утвърдения план на Велинград парцелът е отреден за Културен дом. Това отреждане не е променено през всички години, докато общината е апортирала имота си първо в “Хорос”, а след това той е сменил собственика си няколко пъти. Архитектът очерта две възможности, като и двете минават през съд: общината да заведе дело, с което да оспорва сегашния акт за собственост или да започне процедура за принудително отчуждаване на спорния имот. Главният въпрос пред Общинския съвет е дали искаме тази сграда, каза г-н Енев.
В последвалите изказвания на съветници обаче този въпрос бе изместен от други. Екатерина Каферинова заяви, че не се чувства виновна, че е гласувала за събаряне на сградата, защото стотици хора са я питали защо държим тази грозотия. Тя отиде и по-далеч в изказването си, казвайки, че причината за това, което се е случило с Културния дом, не е в Общинския съвет и общинските съветници нямат пръст в тези далавери. Според нея не е ясно какъв ще е резултатът, ако във Велинград се проведе референдум с въпрос за или против събарянето на Културния дом.
“Нашето “демонично” решение е правно нищо - дали сме разрешение за събаряне на фирма, която не е собственик на сградата (“Културен център Велинград” АД). Сега пак се иска незаконосъобразно решение” - това бе тезата на Йордан Аршинков, според когото съветниците нямат законовото право да отменят предишното си решение
“Още дълги години ще се връщаме към този казус и въпроса дали Общинският съвет е участвал в задкулисни игри или не”, каза Тома Пачалов, който единствен не подкрепи през 2011 г. решението за събаряне. Той настоя съветниците да поправят направената грешка и да променят решението, за да отпадне от тях тежестта на общественото мнение, а горещият картоф да не остава в Общинския съвет, а в Общинска администрация.
Чуха се и различни мнения на граждани. Христо Семерджиев нарече блажени вярващите, че Културният дом някога ще отвори врати и попита колко от присъстващите са отишли в читалището на последната постановка на местния театър. Той предложи да се преотреди парцелът, за да може сградата да бъде достроена. Атанас Водев се обяви против тълкуванията, че предишното решение е нищожно, тъй като то легитимира фирмата като собственик и общината няма да има правна възможност да атакува нотариалния акт. Според г-н Водев не случайно и този път няма юридически анализ и затова настоя да бъде поръчан такъв и да се насрочи среща със собствениците.
Идеята за среща и евентуално споразумение със собствениците бе подкрепена и в изказванията на Реджеп Ходжов и Златко Златанов. Така се стигна до приемането на две отделни решения. С първото Общинският съвет не разрешава събарянето на Културния дом, а с второто задължава кмета на общината до 15 октомври 2013 г. да организира среща със собствениците, в която ще участват Общинският съвет и Инициативният комитет.
Ако се стигне до среща, то е задължително общината - и администрацията, и Общинският съвет, който има договорни отношения с юрист точно за подобни случаи, да явят на нея този път с изключително сериозен правен анализ. Ако пак заменят юридическите аргументи с политически популизъм, то Културният дом като “горещ картоф” още дълго ще пари на всички велинградчани.
Елена Баева