В Япония казват, че парите растат по дървото на упоритостта. С постоянство и упоритост велинградчанката Ваня Голомехова заслужи награда-мечта: 10-дневно посещение в Страната на изгряващото слънце Япония. Наградата е за нейното успешно участие с публикации в научни проекти и конкурси, организирани от японското посолство в България. 24-годишната студентка в Университета по хранителни технологии в Пловдив от години се интересува от Япония и нейната култура и история и се занимава с трудния за нас език.
Екскурзията-награда е за двама и Ваня кани на пътешествието баща си Борис Голомехов. Двамата се завърнаха преди броени дни - единодушни, че са прекарали в Япония 10 дни, но могат да разказват поне 100 дни за изключително любезните и усмихнати хора, за невероятната чистота и точност, за абсолютната организация без напрежение. Това е второто им “японско интервю” - изпреварили са ни колеги от японско списание.
Винаги има разлика между мечтата и нейното сбъдване, но Ваня Голомехова намира Япония дори по-хубава, отколкото е била в представите й. Най-силното първо впечатление е за любозността на японците, които са готови да помогнат на всеки непознат чужденец: да променят собствената си програма, за да те заведат до точния изход на гарата, да отделят от времето си, за да те придружат до търсеното от теб място, да те поздравят с песен в традиционен семеен японски ресторант или да те качат в личния си автомобил и да те закарат закъдето си тръгнал. Само 2% от японците говорят английски и езиковата бариера е сериозно препятствие, но любезността и отзивчивостта на японците компенсира напълно трудностите в езиковото общуване. Показателен за японското гостоприемство е и фактът, че в Токио има организация от екскурзоводи-доброволци - работещи хора, които в свободното си време безплатно (само срещу поемането на разходите за транспорт и храна) показват забележителностите на древния мегаполис на дошлите тук туристи от всички краища на света.
За Борис Голомехов 13-милионната японска столица Токио е “адски добре организиран мравуняк”. Градът е много гъсто населен, но зад привидния хаос заради струпването на огромен брой хора цари невероятна организация. Няма познатата ни блъсканица нито в метрото, нито на гарите. Хигиената е изключителна, въпреки че след бомбения атентат преди години са махнати кошчетата за боклук на обществени места. В момента японската държава има много строга политика за контрол на пушенето, което е забранено не само на закрито, а дори по определени улици. За пушачите обаче има удобни и красиви зони за пушене, задължително с “мокри пепелници” - страхът от пожар в пренаселения град е по-голям от опасността от земетресение. И тъй като японците от векове са се научили много хора да живеят на малко пространство, използването на площите е максимално ефективно: тук не е изненада да видиш парк на 60-тия етаж на сграда, басейн или футболно игрище на покрива на небостъргач. Точно толкова ефективно е било и разпределението на пространството в традиционните стари японски къщи, както може да се види в музеите. А всяко свободно местенце се използва за цветя, дървета и зеленина.
Поразителното в Токио е начинът, по който съжителстват миналото и бъдещето. От огромния, потънал в зеленина и езера парк на Императорския дворец човек попада в света на технологии от бъдещето; наред с най-големия будистки храм Нарита можеш да откриеш източноправославната църкав “Свети Николай”, а редом до облечените в красиви кимона японки се издигат молове с размерите поне на Пловдивския панаир; от строения по модела на Айфеловата кула “Токио тауър” се простира панорамата на един град, за който мнозина смятат, че е прекрачил в следващите десетилетия много преди столиците на всички други държави.
Отговор на въпрос дали в Япония се чувства световната икономическа криза е фактът, че безработицата е само 2%. Как работи японската икономика може да се види във високотехнологичните влакове без никакъв персонал или на известния Рибен пазар в Токио, даващ поминък на милиони и основа на японската кухня, която предлага изобилие от сурова риба, водорасли и всевъзможни морски дарове.
За японците е много трудно да произнесат “България”, но знаят за българското кисело мляко, футболната звезда Христо Стоичков и, разбира се, за Котоошу - звездата в обичаното от японците сумо. Посрещат ни като равноправни граждани на Европейския съюз и имаме право на 90-дневен престой без визи.
“Още не бяхме се качили на самолета за обратния полет и започнах да мисля как да се върна пак в Япония”, казва Ваня Голомехова. Защо не - вече знае японската рецепта за дървото на упоритостта!
Елена Баева