Над 1000 нощи Румен Стоичков е заставал зад микрофона на “Нощен Хоризонт” - едно от най-оригиналните и популярни предавания на Българското национално радио, адресирано към аудиторията на “нощните птици”.Тази аудитория никак не е малка - световно проучване сочи, че “нощни птици” са една десета от човечеството. А “Нощен хоризонт” е предаване, което се нарежда на трето място по слушаемост в България, има между 300 000 и 400 000 слушатели и е топлата връзка с родината за много българи, живеещи в чужбина и в други часови пояси.
Предстои предаване на “Нощен Хоризонт”, което ще бъде посветено на 120 години от създаването на велинградското читалище “Отец Паисий”. Но това бе само един от поводите Румен Стоичков да дойде във Велинград. Другият повод бе неговата книга “Преди забравата”, която събира истории от 25-годишната работа на журналиста в БНР. Авторът я представи на 30 септември в Къщата на Цвета. Домакин на литературната вечер бе библиотеката към читалище “Отец Паисий” и във встъпителните си думи Валентина Тетева подчерта, че срещата е посветена на 120-ия юбилей на читалището и 60-ия юбилей на Литературния клуб “Никола Вапцаров”. Начело с председателя на литературния клуб Александър Кочев на срещата присъстваха учители и ученици от Професионалната гимназия по икономика и туризъм “Алеко Константинов” и почитатели на художественото слово.
“Преди забравата” е сборник със 75 пътеписа, плод на командировки из страната, за които Румен Стоичков каза: “Пътувам, защото мисля, че това е начин да се прави журналистика, а не само на жълтите павета в София. Имам афинитет към селища, които са абсолютно непознати и ме карат да се чувствам като мисионер със задачата да съхраня паметта за тези кътчета от България. Много тъжна картина са тези села, в които са живели по 2-300 човека и е имало училище, а сега няма никой и нищо. Тъжно е и, че никой не разказва за тези селца. Аз отивам с диктофон в едната ръка и с фотоапарат в другата и усещам, че стъпвам по история. Репортажите по радиото са свързани с местните проблеми - липсващи пътища, рухващи сгради, воден режим. В писмения вариант искам да покажа красивите неща - фолклора, традициите, религията, преданията, песните, защото тези селища притежават величие, което малко хора познават”.
Пътеписите на Румен Стоичков спасяват от забравата 75 забравени или непознати на широката аудитория български села и местности. Наред с текстовете, в които главни герои са хората от тези селища със своята съдба и мъдрост, книгата е богата с близо 400 снимки, запечатили истинския образ на България извън жълтите столични павета и лъскавите туристически реклами. Важно е и това, че една такава книга не е само памет, а и активно действие: например табелата “Траянови врата” и отбивката на магистрала “Тракия” към историческата местност, свързана с император Траян и цар Самуил, са заслуга на репортажите и текстовете на Румен Стоичков. Това също е начин да спасиш историята от забрава.
Съветът на автора към младежката аудитория бе “Направете така, че да пътувате - в България има много интересни неща”. На въпроса кое е най-интересното отговори без колебания - хората и разказа за баба Елка от с. Джурково, община Лъки, която не е ходила нито ден в училище, на 20 години останала вдовица с две деца и сама се научила да чете, за да не я лъжат със сметките в селския магазин - вечер, на газова лампа, откривайки буквите по етикетите “Олио”, “Оцет”, “Захар” и т.н. Не прие въпроса-упрек, че не е писал и е длъжник на Велинград с думите, че за Велинград е писано много, а в малките населени места хората си отиват и с тях си отива и историята.
Румен Стоичков разказа и как е получил журналистическа награда за репортаж със скрит микрофон за абсурдите при пътуването си с българска транспортна фирма до Германия. “Гордея се с репортажите си, въпреки че в съвременните медии има диктатура на интервюто. Репортажът показва многото гледни точки, а не да отидеш и да запишеш думите на кмета”, казва журналистът, чийто фенове са “нощните птици” Лили Иванова, Веселин Маринов, Цветана Манева, Жорж Ганчев и още стотици слушатели на “Хоризонт”. Веруюто му е никога да не отказва гост или събеседник, защото вярва, че от всеки човек може да се извлече нещо интересно. И споделя, че е щастлив човек, защото обича професията и плодовете на своя труд, богат е на всякакви преживелици и очаква нови.
Елена Баева
В малките села заедно с хората си отива и историята
