У мнозина 2013 година остави усещането, че живеем в паралелна реалност. Голяма част от събитията, които ни заливаха от телевизионните екрани, останаха някъде далеч на столичните жълти павета. Във Велинград, както и в повечето провинциални градове на страната, животът следваше друг дневен ред. Ще се опитаме да отсеем най-важното от 2013 година, като сравним как големите събития в национален мащаб се (или не се) проектираха във Велинград:
ЯНУАРИ
В началото на 2013 г. България коментираше грешката в новогодишното слово на президента Росен Плевнелиев, украсено с пейзаж от Колорадо и думите на финансовия министър Симеон Дянков “След 3 години управление на ГЕРБ българите едва ли смятат, че живеят по-добре, но данните показват, че това е така”. И докато вкупом си гледахме “данните” от януарските сметки за ток, гласувахме в първия национален демократичен референдум: 69% от жителите на велинградска община се обявиха за строежа на втора ядрена централа, 31% бяха против. Още едно събитие оттекна силно във Велинград: на 19 януари от тв екрани избухна стрелбата по лидера на ДПС Ахмед Доган по време на националната конференция на партията, в която участваха и 11 делегати от нашата община.
Но истински ни потресе зверското убийство на 73-годишната Стоянка Делкова, чието обезобразено тяло бе открито на 21 януари край шосето за Юндола. Главата на жената бе с въже на шията и в найлонов чувал, краката - разровени от горски животни, тялото - затрупано с бетон. Точно седмица по-късно край на живота си с изстрел с “Макаров” сложи 47-годишният Малин Бозьов , над когото с най-голяма сила тегнеха съмнения за убийството на Стоянка Делкова. Почти година след двете трагедии полицията и прокуратурата не са обявили официално своите версии и обвинения, а делото за убитата Стоянка Делкова изобщо не е стигнало до съдебната зала. И когато от тв екран се сипят обещания за реформи в правораздаването и за справедливост, то стига да си спомним само този случай, за да се убедим, че реалността е жестоко различна. ФЕВРУАРИ
Зимният февруари започна с национални протести срещу забраната за пушене в закрити обществени места. Хотелиери и ресторантьори от Велинград организираха автобуси с протестиращи, които се вляха в митингите пред МС и Народното събрание в столицата.
Но това бе просто прелюдия към огромната вълна, която се надигна заради шокиращо високите сметки за ток. ЕРП и ДКЕВР станаха символ на монопол, който докарва хората до просешка тояга и унищожава бизнеса. Българинът реши да “дръпне шалтера” на монополистите и от улицата да потърси правата си на гражданин и данъкоплатец. На другия полюс бяха хора, стигнали дъното на отчаянието, които намериха единствен изход в самозапалването. Тези хора-факли ще останат най-тежката диагноза и присъда за нашите управници през 2013 г.
На 18 февруари пред сградата на “ЕВН” във Велинград се състоя първият и най-голям митинг, на който бяха издигнати плакати “Народът е държавата”, “Две пенсии=сметка за ток”, “НЕ на тези убийствени такси”. На 20 февруари правителството на ГЕРБ начело с Бойко Борисов подаде оставка, а на протеста във Велинград плакатите бяха нови: “Бойко си отиде, сметките остават” и “Искаме смяна на модела на управление”. Само за броени дни обаче обществената енергия се разпиля и на протестите в нашия град останаха шепа хора без ярък лидер и ясни искания.
МАРТ
Президентът Росен Плевнелиев назначи служебно правителство с премиер Марин Райков. София стана арена на горещи партийни битки между стари и нови играчи в очакване на парламентарни избори, които да пренаредят схемите в управлението.
Във Велинград март мина под знака на събития от друг порядък: фестивалът “Пролетно хоро” направи своето първо и успешно издание, традицията на голямата гаганица в Каменица бе възстановена след години прекъсване, а общината лансира идеята да обяви конкурс за визия на Клептуза (да вметнем, че 2013 г. мина, а конкурсът продължава да чака на старта). АПРИЛ
Две събития от национален мащаб получиха своята проекция на местна почва. Едното бе кампанията за голямото пролетно чистене, в която доста велинградчани се включиха доброволно и с ентусиазъм. Още по-голям ентусиазъм обаче тресеше партийните централи, защото на национално и местно ниво започна реденето на листите за предстоящите парламентарни избори. Започна и голямото редене на обещания в партийните програми, което обаче не повиши особено интересът на електората: митингите и събранията на партиите събираха само членове и активисти, в предизборната кампания във Велинград не се откроиха нито лидери, нито идеи. В листата на всяка от големите политически сили се наредиха кандидат-депутати от Велинград, но както на повечето избори - в неизбираемата “зона на здрача”.
Ефективна обаче се оказа кампанията на общинската фирма “ВКТВ”, която демонстрира нова политика спрямо клиентите си и реши да раздава награди за тези, които си плащат сметките редовно и в срок. Резултатът: през 2013 г. дружеството успя да вдигне събираемостта, въпреки че има още много да се желае.
МАЙ
На 11 май държавата бе разтърсена от скандала с бюлетините, открити в печатница в Костинброд; на 12 май гласувахме за 42-ро Народно събрание; на 13 май, след преброяването на гласовете, страната осъмна в патова ситуация заради разпределението на местата в новия парламент.
Във Велинград изборите приключиха без победител и без депутат - нито един от местните кандидати за народни представители не успя да влезе в парламента. Местните партийни централи нямаха повод за радост: ГЕРБ и ДПС преброиха по-малко гласове в сравнение с предишните парламентарни избори, а ръстът на БСП бе под очакванията.
По същото време стана ясно, че общината е на дъното на класацията по финансов рейтинг. Въпреки това изборите катализираха социални проекти: осигуряване на безплатен обяд за 50 нуждаещи се, нов микробус за Дневния център за възрастни хора с увреждания, първа копка на строежа на защитено жилище и центъра за настаняване от семеен тип за деца и младежи в неравностойно положение. За финал на май: за първи път червен килим за абитуриентите - нова идея, осъществена от ПГИТ “Ал. Константинов”. ЮНИ
Встъпи в длъжност правителството, подкрепяно от БСП и ДПС, с министър-председател Пламен Орешарски. Съставът на новия кабинет отвори пътя към парламента на третия в листата на ДПС в нашия избирателен район - общинския съветник от Драгиново Сергей Кичиков.
Обичайните след избори кадрови размествания и намествания този път ескалираха до мегаскандал: депутатът от ДПС Делян Пеевски бе избран и положи клетва като шеф на Държавната агенция “Национална сигурност” (ДАНС). Това отприщи народно недоволство и гняв с такива размери, че управляващите по най-бързия начин се отметнаха от назначението и се опитаха да заметат следите. Но този път номерът с “катарзиса” не мина - хиляди хора останаха по площадите и улиците в София и някои от големите градове, за да отстояват искания за морал и достойнство в управлението.
И във Велинград имаше възмутени и разгневени от поста на Д. Пеевски, но гласно никой не посмя да изкаже позиция, замълчаха даже местните лидери на опозиционните партии. Пълно мълчание и то точно тук, откъдето Д. Пеевски за втори път бе избран за народен представител... Страх, срам или сметки?!
През протестния юни Велинград стана “училище за любов”, защото бе домакин на Първия фестивал на необвързаните. А животът ни даде поредния жесток урок: в тежка катастрофа по новото дефиле загина 32-годишен велинградчанин.
ЮЛИ
В лятната жега страстите се нагорещиха до червено заради “белия автобус”, с който народните представители се опитаха да напуснат парламента и да се спасят от “народната любов”. Избухна пореден скандал - прокуратурата извади на бял свят тефтерчето на бившия председател на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов, пълно с партийни поръчки кой да бъде ударен и кой да бъде пазен от закона, в което фигурираха и имената на кмета на Велинград Иван Лебанов и кмета на Кръстава Мустафа Еюпов. Протести и контрапротести продължиха да сблъскват аргументи и контрааргументи от различни кръстовища и площади в столицата.
Във Велинград най-горещото събитие на юли бе общественото обсъждане за съдбата на Културния дом, на което голям брой велинградчани поискаха Общинският съвет да отмени решението си за събарянето на незавършената сграда - месец по-късно местният парламент се съобрази с мнението, което надделя на обсъждането. А с началото на лятото и туристическия сезон курортът заживя в друг ритъм: Празници на културата, Събор на здравето и очакване кога ще започне големият ремонт и разкопаване на две централни улици. На празника на града няколко души освиркаха председателя на парламента Михаил Миков и това бе единственият израз на недоволство срещу ситуацията в страната.
АВГУСТ
През август протестите в столицата все по-често се превръщаха в пърформанси, а в Народното събрание си играеха на “има кворум - няма кворум”.
На този фон във Велинград започнаха обичайните политически кадрови смени в знакови държавни институции - нов шеф на полицията и нови директори в горските стопанства. В разгара на летния туристически сезон в центъра на курорта стартира небивал по мащабите си ремонт: смяна на ВиК мрежата и асфалтиране на улиците “Ал. Стамболийски” и “Юндола” плюс поредното, но този път последно затваряне на дефилето. Велинградчани и туристите прескачаха дупки, дишаха прах, висяха в задръствания и се объркваха заради липсващи табели и знаци. За разтуха се потопихме в много кино под открито небе с Пътуващото лятно кино на БНТ и Международния фестивал на музикалния филм “Николай Гяуров”. И стискахме палци на надеждата на велинградската плувна школа Вангелина Драганова, която по същото време се доказваше на Световното първенство по плуване в Барселона.
СЕПТЕМВРИ
В първия месец на есента българите останаха разделени, а анализатори отчетоха, че държавата минава през фазата на Голямата морална депресия. (Не)очаквано дойде и голямото изпитание с хилядите бежанци от Сирия. За разлика от 1994 г., когато във Велинград бяха настанени едни от първите бежанци от Босна, сега бежанската вълна остана встрани от нас.
Велинград се настрои на друга вълна: насред големите ремонти с много гости и шумни събития чествахме 5 години от титуловането ни за СПА столица на Балканите. Юбилеят получи различни оценки, а дни по-късно записахме нова и значима туристическа атракция на картата на Чепинското корито: президентът Росен Плевнелиев преряза лентата на Плиоценски парк - Дорково и откри единствения по рода си палеонтологичен музей в страната.
ОКТОМВРИ
Докато в парламента народните избранници всекидневно се надлъгваха с кворума, а “златният пръст” на АТАКА решаваше бюджета, извън него започнаха да се роят нови политически проекти, коалиции и блокове. Протестиращите продължиха да искат избори, а депутатите продължиха да пишат нов Изборен кодекс в удобен диалог с граждански сдружения.
На среща с премиера Пламен Орешарски кметът Иван Лебанов заговори за рестарт на проекта “Сютка”. В общината бе назначен четвърти заместник-кмет: Даниела Салкина пое европроектите, от които в следващите години ще чакаме милиони евросредства.
НОЕМВРИ
От Гърция “русият ангел” - ромското момиче Мария ни напомни за огромните демографски и социални проблеми на българската държава. Сигнал за други огромни проблеми, свързани с политика и задкулисие, даде активистът на ДПС и зам.-председател на българския парламент Христо Бисеров, който напусна всичките си постове по “лични причини”. В търсене на решения група “ранобудни студенти” прибегнаха до безпрецедентна окупация на Софийския университет. А водени от партийни цели, ГЕРБ, БСП и ДПС премериха членската маса и подкрепата си на паралелни манифестации-митинг в Пловдив и София (щедро спонсорирани от най-щедрите в Европа държавни субсидии за партии, които без свян депутатите намалиха само с 1 лев).
За пореден път през 2013 г. велинградчани се натовариха на автобуси за поредната политическа екскурзия - от ГЕРБ в Пловдив, от БСП и ДПС в София. Но на местно ниво управляващата коалиция БСП-ДПС се пропука: на нарочна пресконференция общинският лидер на БСП Георги Янчев обяви, че във Велинград партията къса дружбата с ДПС заради кадровата политика и високомерие на движението.
По същото време във Велинград за първи път гостуваха певци от Софийската опера, най-старото училище в Западните Родопи - ОУ “Христо Ботев” чества 190 години от своето създаване, в СОУ “Васил Левски” заработи първото “Училище за вода”, а Литературният клуб “Н. Вапцаров” празнува 60-и рожден ден.
А ако имаше класация за събитие на месеца, то безапелационно щеше да я спечели успешното приключване на ремонтите по “Ал. Стамболийски” и “Юндола”. Нова ВиК мрежа, нов асфалт, нови тротоари - нагледна поука, че дори и по нашите географски ширини нещата се получават, когато се работи здраво.
ДЕКЕМВРИ
За финал на драматичната 2013 година през декември двама депутати се отцепиха от групата на ГЕРБ и разпределението на силите в Народното събрание вече не е същото. Докато народът пресмяташе парите за коледни трапези и подаръци, с второ решение по казуса “Пеевски” Конституционният съд бетонира Делян Пеевски като депутат. И така в края на годината пак се озовахме в началото на проблемите...
Във Велинград 2013 г. приключи с огромно разочарование за бившите работници и служители на ликвидираната общинска фирма “Стройком”, чийто имоти бяха разпродадени от синдик за жълти стотинки. Приключи трагично за 26-годишен драгиновец, който навръх 8 декември загина при катастрофа заради пуснат на шосето кон и за 35-годишен ракитовец, прободен в сърцето от тъща си. Приключи с повишаване на част от местните данъци и такси за догодина. И с много музика от празничните Коледни концерти и 120-я юбилей на Народно читалище “Отец Паисий”. 2014
Събитията от 2013 г. сринаха всички прогнози, така че няма да гадаем каква ще е Новата 2014 година. Ще пожелаем здраве и работа, мир и берекет, добруване и любов. И повече убеденост, че въпреки всичко нашата реалност зависи и от нас.
Елена Баева