Георги Господинов е сред съвременните български писатели, които имат огромна читателска аудитория. Стиховете, разказите и романите му са преведени и издадени в много страни. Наред с литературното творчество Георги Господинов е активно пишещ за няколко авторитетни онлайн издания. Активна е и позицията и подкрепата му за протестите с искане за оставка на управляващите и нови избори, които заляха София през 2013 година. В първите дни на 2014 г. Георги Господинов бе във Велинград по повод Зимния арт фест като ръководител на ателие за творческо писане.
- Преди няколко години вие призовахте “Подари книга за Коледа”. Каква е личната ви равносметка след тази Коледа - повече книги подарихте или повече книги ви подариха?
- Най-важното е, че страшно много хора тази Коледа подариха книга. За първи път в книжарниците имаше опашки, което е събитие. За мен това е успех не само на тази малка идея, а завръщане на четящия човек. Изминалата година го доказа. На премиери и на срещи с хора отново ме питат през книгите за важни неща в живота ни. Докато давам автографи, си правя профил на четящия човек - има инженери, икономисти, лекари, много безработни, дърводелци, хора от всички професии.
- По повод протестите през 2013 г. писахте за “четящи срещу ръмжащи”. На чия страна обаче е шансът тук и сега?
- Четящият човек е и протестиращ. Шансът никога не е бил на страната на четящите хора. Но мисля, че не можеш да се занимаваш с литература и и да пишеш, ако не си готов да застанеш на страната на по-слабия. Важно е събирането на мислещи хора, които не се поддават лесно на пропаганда. В този случай четящият и протестиращият човек наистина са едно.
- Една от книгите-щитове, които издигнаха протестиращите, бе вашата “Невидимите кризи”. Как се почувствахте като автор при вида на тези книжни щитове?
- Страшно вълнуващо! За мен това е една от най-красивите и важни сцени от протеста. Хората избраха да застанат зад имена от българската литература. Две от тези картини ще останат: стъпканата с кубинки корица на Ботев и нестройната пехота на четящите. Удивително е как не сме научени да се радваме на тези хора. Мислех, че всеки нормален човек ще ги подкрепи, но реакцията на обществото е много тъжна. През последните дни, по повод раздялата с Нелсън Мандела, се връщам към негови думи, които влизат в спора за красивия протестиращ. Нелсън Мандела казва, че ние обикновено се страхуваме от светлината повече, отколкото от мрака и се питаме кой съм аз, за да бъда талантлив, блестящ и успяващ. Неговият отговор е “Кой си ти, за да не бъдеш такъв?!”.
- Преди повече от 20 години бяхте сред създателите на “Литературен вестник”, днес често пишете за вестници. Според вас какво е бъдещето на вестника в България?
- Моята дисертация е върху медиите през 30-те и 40-те години на ХХ век, когато радиото, киното и вестниците са в своя пик. Ясно е, че културата да се купува и чете сутрешния вестник си отива. Преди време поетесата Габриела Мистрал каза, че светът тръгна надолу, когато смени сутрешната молитва със сутрешния вестник. Сега и сутрешният вестник го няма, и молитвата не се завръща. Но аз не бих пророкувал бърза смърт на вестника и книгата в хартиен вариант. По-важното е четенето! Ако нашите деца четат, било и на екран, бих приветствал самото четене. Ние вероятно ще си останем докрай хора, обичащи книгата. Хубаво е нашите деца да имат памет за книгата - да им я дадем в ръцете, да я четат, за да я търсят.
- Подкрепяте идеята на “Дарик” да намерим 40 млади, успели българи до 40 години, които са иноватори, сами променят средата и могат да вдъхновят обществото за промени. Срещате ли такива хора, които лично на вас да вдъхнат оптимизъм?
- Да. Покрай книгите се срещам с ученици от различни гимназии и съм страшно изненадан, че сред тях има много четящи. Наскоро имах среща с ученици от девети до дванадесети клас, които бяха чели моята най-трудна книга “Физика на тъгата” и през нея говорихме за много важгни неща. Оптимист към спрямо младите. В същото време на Панаира на книгата разговарях с 92-годишна жена, която чете всяка вечер. Мисля, че трябва да даваме шанс и на тези, които искат да свършат нещо тук. Нека да се чуе и техният глас, за не бързаме да ги зачертаваме, защото в това сме много добри.
Елена Баева
Писателят Георги Господинов: Четящият човек се завръща
