Със съдействието на бившия председател на ОНЧ “Св.св. Кирил и Методий-1905” във Велинград Георги Василев и на секретаря на читалището Иван Пещерски получихме текста на стихотворение, посветено на една легендарна личност от Чепинско. Със съгласието на авторката, поетесата Елена Алекова, поместваме текста с малко предистория и обяснения към него.
Главният герой на стихотворението е Кара Али от Чепинско, родом някъде в махалите около с. Кръстава, един от помаците, както популярно се наричат в разговорната реч тези хора. Определяни по етническо-религиозни показатели те биват назовававани още като българомохамедани, българи мюсюлмани или българи, изповядващи исляма, макар че част от тях се определят и като атеисти. Сериозните учени, историци и етнографи, са се произнесли отдавна с достатъчно убедителни аргументи и факти за принадлежността на помаците към българския народ с общи корени по отношение на произход, род, майчин език, фолклор и др. От друга страна е пределно ясно, че само религията (вярата) не е фактор за посочване на принадлежност към дадена националност или определен етнос. Съвсем друг е въпросът, че под натиска на различни антибългарски центрове на тези хора се внушава да се определят като всякакви други, но не и като българи.
Този Кара Али е бил един от тези хора, който в онова трудно време се е включвал като комита в чети и дори е участвал в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. в борбите за освобождения на Македония и Одринска Тракия. Нашият съгражданин Георги Пашов лично е срещал Кара Али през 1970 г. в района на с. Кръстава, когато бившият комита е бил вече на около 105 г. В този район има и местност, която носи неговото име.
Известната фолклористка Елена Огнянова, която проучва историческите събития, хайдушкото движение, социалния и обществен живот, отразени в народните песни, предания, легенди, приказки, отбелязва в един свой изследователски труд, че народното творчество е вековна национална институция, най-вярната и обективна история на българския народ в многовековния му исторически път. Тя говори за своите срещи, станали по време на пътуванията й в разнопосочните краища на България и извън нея, разговори с различни по възраст, пол, образование и социално положение хора. Ето какво е разказал в Пловдив един неин възрастен събеседник за Кара Али:
“Разказвали са ми за един помак, Кара Али, от Чепино. Взел живо участие в комитетските работи. Уж живеял мирно, тихо, трудолюбив и изчезвал по някое време, а той ходил на помощ на комитите, за да се освободим от турците. Бил човек с голям авторитет, служел за пример. Живеял е до сто и десетина години и когато да умре, повикал щерките, не синовете си, и поръчал да отворят един сандък, в който били скътани дрехи, с тях да го погребат. Като казал: “Молех се на Аллаха да ми държи здраво ръката с ятагана да накажа тия, които ме отвърнаха от моя, от бащиния и майчин Бог Христос. Но и когато съм влизал в джамията, моята българска кръв ми говореше за моя род и като си удрях главата при намаз, аз си шепнех “Отче наш и Аллах на моите деца, запазете българската им кръв, да знаят и помнят прадядо си Караали...”. За тоя човек требва да има песен, ама нали тайно е бил комита, не знаят битието му.»
Народният певец Илия Луков е чул историята за този човек от някой си бай Георги във Велинград и, силно впечатлен, създава мелодия върху текста, написан от поетесата Елена Алекова. Ражда се песента за Кара Али:

Кара Али
Зад мен остана само черна мъка.
Пред мен е срещата със вечността.
Животът ми бе не живот, а пъкъл,
Белязан с полумесец и Христа.
Комита бях, жесток, суров и славен.
Да, грешен съм и...Бог да ми прости!
Но кой ли бог греха ми ще прощава,
душата ми когато отлети.
В джамията се молех за децата -
да имат хляб и здраве, и мечти.
Христос бе с мен сред ада. И в душата
към Него виках: «Господи, прости!»
Припев:
Българин по кръв,
Българин по род,
По език и слава
Бях, съм и такъв
в целия живот
и в смъртта оставам.
Долавям нощем - вика ме небето.
когато тръгна сам към оня свят,
комитските ми дрехи облечете -
със тях пред Бога да се появя.
Аз, земния човек и баш комита,
Кара Али, на планината цар,
със сълзи на очи да го попитам
защо ми беше целият кошмар!
Същият събеседник се прекръстил и продължил, след като чул песента, с думите: “Дай, Боже, да слушат песента и да знаят за тежкото тегло на един истински българин. Не е важно дали си православен, католик, протестант, мохамеданин, и каква друга религия да е, а важно е българин да си останеш.”
Георги Дишлянов