Известният археолог, фолклорист и етнограф Стефан Веркович (с. Уграля, Босна 1821 - София 1893) има големи заслуги за българския фолклор и за българското Възраждане. Той е живял дълги години сред българите в Македония (1850-1877). Посещавал е и други български краища и селища, сред които са Дупница, Мелник, Ниш, Пирот, Радомир, Рилския манастир, София, Пазарджик, Пловдив, Хасково. В Западните Родопи посещава Пещера, Батак и специално Чепинската долина (Чепино) от 27 юни до 17 юли 1892 г. Причината да посети тази с право наричана “райска долина” са неговите два сборника “Веда Словена”, за които многократно сме разказвали на страниците на “Темпо”. Пребиваването на Ст. Веркович в Чепинската долина е свързано и с археологически разкопки на известната средновековна крепост Цепина. Това станало по инициатива на окръжния управител на Пазарджик Теофан Райнов, който проявявал интерес към историческото минало и грижи за старините на Пазарджишки окръг. Своя престой в Чепинската долина през лятото на 1892 г. Христо Попконстантинов е документирал в 18 пътеписни писма, посветени на природата, миналото и тогавашното състояние и проблеми на селищата в долината, която той назовава с популярното й име Чепино. Писмата му са публикувани в поредицата, озаглавена “Писма от Родопите” във вестник “Свобода”, орган на Либералната паритя през 1892 и 1893 г. Писмо № XII е озаглавено “Средновековната твърдина Цепена”. То започва така: “На един час разстояние към северозапад от Дорково се намират видни остатъци на една от главните родопски твърдини. Това са останките от снедновековната твърдина Цепена, която вероятно е заела името си от името на покрайнината (и сега някои от селяните вместо Чепино казват Цепино). Дорковяни и ближните села зоват развалините Калето; другите по-далечни села го зовът Метохът, с каквото име ги е отбележил и г-н д-р Константин Иречек в своите пътеписни бележки за Родопските планини”. По-нататък се проследява съдбата на крепостта до турското нашествие. Авторът продължава: “Преди две седмици и половина, като заминавахме през Пазарджик, по предложение на окр. управител Окр. комисия отпусна г-ну Верковичу 200 лева, за да направи разкопки и изучи сегашното положение на казаната твърдина...” Следва подробно описание на оградната стена на крепостта, останки от различни строежи и съоръжения: кяла, водохранилище (щерна), правоъгълно здание, основи на черква и в нея гробове с кости, черепи, изгнили дъски, резета от сандъци, косми и копринен плат. За други находки авторът пише: ... До един гроб от средата на северната стена се намериха две барелефни мраморни колонки с украшения, за които г-н Веркович предполага, че са старо тракийско писмо. Намериха се още много екземпляри четириъгълни малки пръстени плочици, печени и гледжосани с разни бои. А близо до стъпалата на южната черковна врата се намери една проста каменна фигура с животинска глава (най-прилича на кучешка глава). До южната стена се намери една византийска монета от VI столетие. Между руините се намериха и много парчета от варова мазаница, на които хубаво личи черковната зография. На едно такова парче се четяха буквите. Както се вижда, надписите на светиите и светиците в черквата са били славянски дори до разрушаването й от турците. Развалина № 5 е само две крачки към изток от черквата... Каква е била тая постройка не може да се каже положително... При разкопаването се намериха много парченца мазаница, грънчени плочици, парчета големи пръстени кюнци и една малка мраморна колона. Може да се предполага, че тая ограда е служила за вардене входа за в твърдинната врата и за опора против нападателите откъм пътя по дясната страна на Метохът...” Един от местните жители, участник в разкопките, дядо Алия Паралята от с. Дорково, споделил пред Хр. Попканстантинов, че “когато бил дете и пасал яретата по калето, намерил с другаря си покрай южната стена на кулата един доста големичък свитък книги, обвити в хубава кожена обвивка. Като се върнали вечерта в селото, изгорили книжата, за да си играят”. Той разказал още следното: “... Преди 30-35 години на северозападния ъгъл в черквата имало две големи мраморни плочи, на които имало изрязани птици, украшения и букви. Когато той бил хлапак на 12-13 години и пасъл яретата по калето, видял неколцина козари издигнали едната плоча, изтъркаляли я към източната стена на черковището и я спуснали низ стръмнината. По заповед на пещерския околийски началник Отон Иванов преди 6-7 години дядо Алия търсил плочата низ урвата, но не е могъл да я намери. Той предполага, че или е подтисната с камъни, що оттогава насам различни малджии (иманяри) са търкаляли по същата посока или пък е заровена от нанесена от дъждовете пръст. И при едно по-щателно дирене той се надее да я намери. Втората плоча, заедно с още няколко празни гърнета, била задигната през времето на окупацията от един русин археолог и закарана в Татар Пазарджик. Нероятно тя е изпроводена в Русия”. Писмото завършва така: “Три дни правихме разкопки. Имахме работа, имахме и средства да копаем и четвърти ден, за да изучим по-добре развалина № 5, ала дъжделивото и студено време не ни позволи... Всичко, което можахме да намерим, предадохме на кметския наместник Мохамед ефенди за препращане в Окръжното управление. Днес рано напуснахме Дорково. Г-н Веркович потегли с Исмаил чауша и Коля за Батак, а аз с дяда Алия Паралята и с Темелка се върнах в Лъжене. Лъжене, 12 юли 1892 г.” ХХХ (Христо Попконстантинов, Спомени. Пътеписи. Писма, Пловдив, 1970, с.467-475) Споменатият русин археолог е П. (Полихроний) Сирку, който проучвал крепостта през 1879 г. Най-важната находка при разкопките на крепостта Цепина през 1892 г. са откритите надписи на български език по стенописите, което доказва, че крепостта и черквата в нея са били български. Александър Арнаудов