Визитната картичка на Иван Лебанов като състезател, треньор, спортен деятел, общественик и политик е твърде богата и разнообразна. Участник в две зимни олимпиади, през 1976 г. в Инсбрук (Австрия) завършва на 24-то място в ски бягането на 15 км. Той е първият медалист от зимна олимпиада в историята на България. През 1980 г. печели бронзов медал на олимпиадата в Лейк-Плесид (САЩ) на 30 км ски бягане, а в дисциплината 15 км завършва на 15-то място. Член е на Българския олимпийски комитет (БОК) и на Българската федерация по ски, на Олимпийския комитет на Българска федерация за спорт сред инвалиди, председател е на Ски клуб ”Чепинец” и на УС на Футболен клуб ”Чепинец”. Почетен гражданин на Велинград.
Роден е на 10 декември 1957 г. в с. Гостун, община Банско, но през 1965 г. семейството му се премества да живее във Велинград. Още 10-годишен започва да се занимава със спорт. На 17 години печели първата си републиканска титла, а две години по-късно става световен юношески шампион. Многократен републикански, балкански и световен шампион по ски бягане. Избран е за “Скиор на века” по случай 80-годишнината на белите спортове в България. От ноември 2007 г. е кмет на община Велинград и в момента тече и вторият му мандат на този пост.
- Г-н Лебанов, датата 13 февруари 1980 г. със сигурност Ви кара да усещате приятни емоции.
- Така е, тази година ще се навършат 34 г. от времето, когато спечелих бронзовия медал на Олимпиадата в Лейк Плесид. Винаги ми е приятно да си спомням за този ден, който е най-радостният в моята кариера като спортист. А що се отнася до числото 13 в датата, за мен то не е фатално! В училище бях номер 13, къщата ми е с номер 13, печелил съм състезания с номер 13, а и бях избран за кмет с 13-ти номер на бюлетината.
- Имахте ли някакво предчувствие за силното представяне в САЩ?
- Имах много успехи преди олимпиадата и мечтаех да се класирам на по-предно място. Бях четвърти на европейско юношеско първенство, после станах световен шампион. Два пъти спечелих универсиадите. Имам сребърни, бронзови отличия, класирания в десетката на Световната купа. Тези успехи ми даваха основания да се надявам на добро представяне и се радвам, че доказах какво мога на олимпиадата. И това не беше случайно.
- Останало ли е нещо по-специално и интересно като спомен от това състезание в Лейк Плесид?
- Спомням си, че трасето на състезанието представляваше преминаването на обиколка от 10 км три пъти. Започнах поривисто, агресивно и се движех през цялото време втори или трети. Имах възможност да следя позицията си на информационното табло. Организаторите бяха подготвили пистата да минава в близост до стадиона заради зрителите. Там получавахме наставления от треньорите, а сред подкрепящите ме бяха и хора от нашата делегация като тогавашният министър на спорта Трендафил Мартински и нашият съгражданин Васил Попов. Подкрепяйки ме за доброто ми представяне до момента, те дори ме стимулираха с обещание за награждаване с орден! След финала се оказа, че с моя бронзов медал България става най-южната страна, чийто представител е бил медалист на зимна олимпиада. До тогава медалите се печелеха от скиори от бившия СССР и скандинавските страни.
- Кои са треньорите, на които дължите най-много развитието си като спортист?
- Трябва задължително да започна с Мария Стамболова и с Георги Стамболов, при които тренирах и се развивах във Велинград. Като войник преминах в ЦСКА и там ме подготвяше Стефан Митков. В продължение на 4 г. с мене се занимаваше руският специалист Виктор Рижинков, който помогна много за моето израстване. Не мога да пропусна и Георги Зографов, който отговаряше за научния подход в тренировките. Иска ми се да кажа и няколко думи за Величка Пандева, която не ми е била треньор, но ми е помагала. Спомням си, че през 1971 г. в Боровец тя ми даде нейните финландски ски и станах шампион за деца до 14 г. (тогава се казваше шампион за пионери). После бях заедно с други деца и юноши с националния отбор на подготовка в Мурманск и Величка Пандева се грижеше за мене да се чувствам добре. Тук искам да припомня още няколко спортисти, които допълват велинградското участие на зимни олимпиади. Това са Милош Иванчев - ски бягане в Сараево през 1984 г., Иван Смиленов - ски бягане в Калгари (Канада) през 1988 г. и в Албервил (Франция) през 1992 г., както и Спас Гълев в биатлона през 1992 г. в Албервил.
- Да направим един преход към съвремието. Как Общината се опитва да подпомага дейността на спортните клубове?
- Въпреки трудностите от финансов характер се стараем да улесним спортните клубове. На първо място сме предоставили спортната база за безвъзмездно ползване и клубовете не плащат наеми за това. В общинския бюджет всяка година осигуряваме между 40 и 60 000 лв за спортна дейност и сме дали възможност клубовете сами да определят критериите за тяхното разпределение. Освен това се възползвахме от договора на общината с “Райфанзенбанк” и взехме автобус вместо джип. Сега го ползваме за нуждите на общината, но го предоставяме и на спортните клубове, когато това се налага. Иска ми се да спомена и за тези хора, главно родители на деца спортисти, които помагат според възможностите си на клубовете.
- Съществуват различни програми към Министерството на младежта и спорта за стимулиране на спорта сред учениците. Какво прави нашата община в тази посока?
- Преди 3-4 години кандидатствахме по тези програми и участвахме в спортовете ски бягане и плуване. Разпоредил съм на отдела в Общинската администрация, който се занимава с проектите да следи за всички възможности и да кандидатства.
- Предстои Олимпиадата в Сочи. Можем ли да се надяваме на медали или по-предно класиране?
- Реално погледнато смятам, че шансове за медал има Александра Жекова в сноуборда. Що се отнася до ски бягането се надявам при мъжете младият и надежден състезател Веселин Цинзов да се пребори за класиране в първата десетка, което ще е голям успех, но и място сред първите 20 пак ще е добро постижение. При биатлона и главно за най-добрия ни състезател Красимир Анев си мисля, че класиране до 20-то място е според сегашните му възможности. Същото важи и за ски скачача Владимир Зографски. Всяко класиране на нашите спортисти сред първите 10 или 20 ще ги направи част от световния елит в съответния спорт. Надявам се да успеят и им го желая от сърце!
Георги Дишлянов