Нов отомански регистър от първата четвърт на 16 век за населението в Чепинската
Публикувано на 28 Jan 2014 09:46
През 1515-1516 г., по времето на султан Селим I (1512-1520), е съставен подробен регистър (дефтер) на населението и на приходите от населените места на територията на Паша санджак (най-голямата административно-териториална единица през 16 век). Това е най-ранният известен ни досега документ, в който са описани и седемте села от Чепинската котловина, спадащи в онзи момент към Самоковска каза. Съхранява се в Османския архив в Истанбул (TD 77), а данните, които съдържа за Чепинския край, бяха включени в Първа книжка от поредица “Цепина” (“Извори за миналото на Чепинско”, 2006 г.), издадена от Исторически музей-Велинград и от Дружеството за защита на Родопите. Анализ на този регистър, съпроводен от съответен превод, е публикуван през 2001 г. в монографията на доц. Ковачев “Самоков и Самоковската каза през ХVІ век според описи от Истанбулския османски архив”.
Регистърът представя поимененно мъжкото население (женените мъже - глави на домакинства и пълнолетните неженени мъже) и вдовиците във всяко едно от седемте села. Съставянето му, според обичайната практика на османската канцелария, се извършва от специален екип чиновници, изпращани от столицата. Вече на място те са подпомагани от кадията или от неговия заместник (наиб), както и от други представители на властта. Всяко лице, което е следвало да бъде записано в дефтера, се явява лично пред описвача, който нанася върху препис от предишен регистър евентуално настъпилите промени. По този прецизен начин, в продължение на столетия и на терен са съставяни официалните статистически данни, а невярната информация е била наказвана дори със смърт. Турският чиновник обаче не винаги е чувал и разбирал правилно имената от славянски произход, които е следвало да отрази на арабско писмо. От тук произтичат и трудностите при разчитането на някои от тях и предаването им от наша страна в повече от един вариант.
Според този регистър през 1515-1516 г. общият брой на християнските домакинства (хане) в седемте села е 644. В тези цифри са включени и вдовишките домакинства, както и тези на соколарите и на семействата, предаващи кожи от златки. Ако се приеме, че едно домакинство се е състояло от 5-6 души, то по онова време в Чепинското корито са живяли около 3220-3860 души християни. В духовния си и религиозен живот те са били напътствани от 13 свещеника, с чиито имена започва списъкът на всяко едно от селата.
Регистърът фиксира също така и 22 мюсюлмански домакинства и едно неженено лице. Това означава, че броят на мюсюлманите е бил около 110-130 души. Една част от тях се оказват първо поколение мюсюлмани, тъй като за бащино име са приели името Абдуллах (буквално, “раб Божи”, “раб на Аллах”).
Новият регистър, върху който концентрираме нашето внимание, е също подробен и е създаден най-късно през 1523 г., вече по времето на следващия султан - Сюлейман Законодателят (1520-1566). Съхранява се също в Османския архив в Истанбул (MAD 519) и в сравнение с предходния се отличава с някои особености. На първо място в него е отбелязано, че селата от Чепинската котловина се числят вече към хаса на кадъаскера (военно-съдебен орган) на Румелия, т.е. на балканските владения на империята. В османската военно-ленна система хасът е най-доходоносният участък с годишен приход от десятък и други данъци над 99 999 акчета (акче - дребна сребърна монета, използвана до края на 17 век). Хасове са раздавани на членове на султанското семейство и на висши служители в Османската империя: везири и велики везири, областни управители (бейлербейове) и други. Този факт свидетелства, че благодарение на плодородието си Чепинската котловина е възприемана като територия, която подсигурява висок годишен приход за държавата.
Според този регистър общият брой на християнските домакинства в котловината е 576, като цифрата включва и 9 вдовишки семейства. Неженените пълнолетни мъже се оказват общо 83. И тук селата Каменица, Костандово и Драгиново са представени като изцяло християнски. В сравнение с регистъра от 1515-1516 г. мюсюлманските домакинства са нараснали 3, а броят на неженените мюсюлмани - с 12.
На първо място между чепинските села, веднага след данните за с. Годлево (Разлошко), е описано населението на с. Каменица. По подобие на регистъра от 1515-1516 г. и тук името му е предадено под формата „Каменеч”, която ще възприемем като „Каменец”, поради липсата на звука „ц” в турския език. Всяко лице е представено с неговото лично име, последвано от това на баща му. Имената са изписани едно под друго, в по 6 гнезда на ред, като общият брой на така формираните редове е 9 на стр. 106 (ред 1-9) и още 9 (ред 10-18) на стр. 107 от регистъра. Под последното име на ред 15 и под имената на ред 16 и 17, както и под първите две имена на ред 18 (текстът се чете отдясно наляво) е изписана буквата „мим”, съкращение на думата „мюджерред” (неженен). След двамата неженени на 18-ти ред следват имената на двете вдовици.
Общият брой на домакинствата (хане) е 88, а на неженените - 14, като поп Радул и тук е начело на списъка. В сравнение с регистъра от 1515-1516 г. броят на домакинствата е намалял с 12, затова пък точно с 12 души е увеличен броят на пълнолетните неженени мъже. Това говори, че от момента на съставянето на първия регистър до годината на съставяне на новия 12 момчета са пораснали, станали са пълнолетни, поради което са причислени към другата категория. В сравнение с предходния дефтер вдовиците са три, но в края на ред 14 от новия регистър за третата от тях посочено: „Бащина в ръцете на вдовицата Руменка”. Това означава, че в годините след 1515-1516 г. нейният съпруг е починал. Остава да гадаем каква длъжност е изпълнявал приживе, за да има на свое име регистрирана бащина. Възможно е да е бил соколар, по подобие на жители на с. Драгиново, от където още през последната четвърт на 15 век според регистър, съхраняван в Националната библиотека в София (Д 649), са отразени соколарите (доганджии) Лалюк, син на Радул; Радул, син на Лалюк и Драгослав, син на Лалюк. Следващото столетие ни поднася още един извор за соколарите от същото село, датиран 1559-1560 г. и съхраняван в Османския архив в Истанбул (ТD 317), за който също предоставихме информация в книжка Първа на поредица “Цепина”.
Възможно е съпругът на Руска да е бил войнук. Регистър на войнуците (войнуганите) в Пловдивско и Пазарджишко от 1693 г., съхраняван в Националната ни библиотека (ОАК 7/20), разкрива имената на двама войнука (Никола и Тетю, син на Михню) и четирима техни помощници-ямаци (Никола, зет на Войно; Тодор, син на Распоп; Рагожиле?, зет на Станю и Михню, син на Стоян) от с. Бане (дн. кв. Чепино). Техните бащини включват различни по големина и брой ниви, бостани, хармани, дворове, лозя, ливади и воденици. В „Географико историко статистическо описание на Татар-Пазарджишката каза” (Виена, 1870 г.) Стефан Захариев също отбелязва, че представители от населението на Родопите участват като войнуци в османската армия. Това са лица, изключително от български произход, които в мирно време работят в султанските конюшни и се грижат за конете, а така също и за поддържане на пасищата, а във военно време придружават обоза. Както соколарите, така и войнунуците, принадлежат към т.нар. “рая със специални задължения” към държавата, поради което са освободени от някои извънредни данъци и получават участък земя, наречен бащина, който стопанисват и обработват.
Регистърът е ценен и с информацията за данъците, плащани от населението на Чепинските села, което говори за неговото икономическо състояние. Общият размер на приходите, които с. Каменица носи на своя феодал, е 7062 акчета годишно. Тази сума откриваме в регистъра от 1515-1516 г., а така също и в съкратен опис на населението и приходите на населените места от 1525 г., съставен на основание на предходен подробен регистър и също съхраняван в Османския архив в Истанбул (TD 370). В него се дават само крайните цифри: общ размер на приходите, общ брой ханета, и общ брой неженени и вдовици за всяко село. Информация за този документ е отразена в цитираната по-горе книга на Р. Ковачев.
Дефтерът, върху който концентрираме нашето внимание в настоящата статия, съдържа някои изменения по отношение на част от данъците (вж таблицата по-долу). Регистраторът не е направил крайната рекапитулация на общия размер приходи, което говори, че това е най-вероятно работен вариант. Под посочените сметки, които, както казахме, не са завършени, е отбелязано: “първоначално”, след което са дадени резултатите от регистъра от 1515-1516 г., а именно, общ брой на домакинствата - 100, брой на вдовиците - 2. Като цифра за общите приходи е посочено 7062 акчета.
Както се вижда, зърнените култури са изчислени в мерната единица мудд. Според Законниците за Никопол и Силистра от 1516 г., т.е. времето, което ни интересува, един мудд е равен на 16 килета. Тъй като истанбулското киле през 16 век се равнява на 20 окки или на 25,66 кг пшеница и 23,09 кг ечемик, то един мудд пшеница ще бъде около 410 кг, а един мудд ечемик – около 369 кг. При това положение през 1516-1516 г. населението на Каменица е предало около 6150 кг пшеница и около 4797 кг ечемик.
Регистрите не включвата информация за дребния рогат добитък - овце и кози, с които предимно българското население е снабдявало ежегодно двата големи града - Истанбул и Одрин. Отговорността за тази дейност е възлагана на друга специална категория население, на т.нар. джелепи или джелепкешани, а те са фиксирани в друг вид дефтери.
В сравнение с останалите села от Чепинското корито, изчисленията за Каменица в не са завършени. Както личи от графата “понастоящем”, регистърът представя една междинна картина, без да са отразени крайните резултати. По-долу поместваме списък с имената на населението на Каменица, а в следващи броеве на вестник “Темпо” ще представим данните и за останалите шест села от котловината.
проф. д-р Стоянка Кендерова, доц. д-р Румен Ковачев
НАСЕЛЕНИЕТО НА СЕЛО КАМЕНИЦА СПОРЕД ПОДРОБЕН РЕГИСТЪР, СЪСТАВЕН В ПЕРИОДА 1516-1523 ГОДИНА
1. Поп Радул, Велко Рус, Доно (Доньо) Стано, Бельо (Ильо) Стайа, Тодор Стакьо, Стале Стакеш, 2. Грозо (Грозьо) Велчо, Калин Коно, Райко Драгослав, Йосиф Драгослав, Добре Божило, Йован Велко,
3. Петко Йосиф, Мило (Мильо) Спано (?), Грозо (Грозьо) Радослав, Стойко Русин, Стоян Коно, Доброслав Доско (Душко),
4. Стоян Доско (Душко), Койчо Доско (Душко), Дончо Брайо, Йован Брайо, Зрагино Черноглав, Стоян Драгно,
5. Лукан Стоян, Радой Драгино, Радул Радомир, Драйо Радослав, Димо Янко, Велко Добревой (Добреви),
6. Добри Радослав, Стойко Добревой (Добреви), Петко Стайко, Пройо Стайко, Стоян новак, Койо Спано,
7. Минчо Рад, Стано (Стайо) Добре, Радослав Добре, Добре Радослав, Радинад (?) Радул, Милко Велчо,
8. Никола Милко, Стойко Йован, Велко Милош, Ангел (?) Димитри, Коно (Койо) Димитри, вдовица Добра,
Понастоящем:
9. Бончо Пейо, Вълкашин Пейо, Сайно (Стайо) Дойно, Марко Петко, Тодор Петко, Стайко Стойко,
10. Момчо Стоян, Стойко Миле, Радино Бильо, Стоян Койчо, Пейо Доброслав, Велко Стоян,
11. Стано Брайо, Трайко (Драйко) Куманин, Стоян Трайко (Драйко), Стано Марко, Ради Стоян, Драгой Ради,
12. Драйо (Трайо) Радимир (?), Злато (Златьо) Янко, Стойко Велко, Драйо (Трайо) Петко, Йован Доброй,
13. Велко Стоян, Добре Радул, Стайо Доброслав, Драгьо Милко, Петко Йован, Велко (Вълко) Йован,
14. Данко Велко (Вълко), Петко Драгослав, Велко (Вълко) Тихо, Добре Стано, Стайо Рукан, Бащина в ръцете на вдовицата Руменка,
15. Стано Русин, Милчо Стар, Добре Трайо (Драйо), Марко Купецин (Купечин), Стано Радой, Радул Велко,
16. Вранчо Рукан, Новак Стоян, Добре Стойо, Койо Стоян, Димо Марко, Радослав Трайко (Драйко)
17. Тихно Радимир, Торно Радул, Стайо Стайко, Калоян Йован, Стано Дончо, Петко Дайно, 18. Русо (Русьо) Янко, Стано Доброслав, вдовица Руса, вдовица Техна
Регистърът представя поимененно мъжкото население (женените мъже - глави на домакинства и пълнолетните неженени мъже) и вдовиците във всяко едно от седемте села. Съставянето му, според обичайната практика на османската канцелария, се извършва от специален екип чиновници, изпращани от столицата. Вече на място те са подпомагани от кадията или от неговия заместник (наиб), както и от други представители на властта. Всяко лице, което е следвало да бъде записано в дефтера, се явява лично пред описвача, който нанася върху препис от предишен регистър евентуално настъпилите промени. По този прецизен начин, в продължение на столетия и на терен са съставяни официалните статистически данни, а невярната информация е била наказвана дори със смърт. Турският чиновник обаче не винаги е чувал и разбирал правилно имената от славянски произход, които е следвало да отрази на арабско писмо. От тук произтичат и трудностите при разчитането на някои от тях и предаването им от наша страна в повече от един вариант.
Според този регистър през 1515-1516 г. общият брой на християнските домакинства (хане) в седемте села е 644. В тези цифри са включени и вдовишките домакинства, както и тези на соколарите и на семействата, предаващи кожи от златки. Ако се приеме, че едно домакинство се е състояло от 5-6 души, то по онова време в Чепинското корито са живяли около 3220-3860 души християни. В духовния си и религиозен живот те са били напътствани от 13 свещеника, с чиито имена започва списъкът на всяко едно от селата.
Регистърът фиксира също така и 22 мюсюлмански домакинства и едно неженено лице. Това означава, че броят на мюсюлманите е бил около 110-130 души. Една част от тях се оказват първо поколение мюсюлмани, тъй като за бащино име са приели името Абдуллах (буквално, “раб Божи”, “раб на Аллах”).
Новият регистър, върху който концентрираме нашето внимание, е също подробен и е създаден най-късно през 1523 г., вече по времето на следващия султан - Сюлейман Законодателят (1520-1566). Съхранява се също в Османския архив в Истанбул (MAD 519) и в сравнение с предходния се отличава с някои особености. На първо място в него е отбелязано, че селата от Чепинската котловина се числят вече към хаса на кадъаскера (военно-съдебен орган) на Румелия, т.е. на балканските владения на империята. В османската военно-ленна система хасът е най-доходоносният участък с годишен приход от десятък и други данъци над 99 999 акчета (акче - дребна сребърна монета, използвана до края на 17 век). Хасове са раздавани на членове на султанското семейство и на висши служители в Османската империя: везири и велики везири, областни управители (бейлербейове) и други. Този факт свидетелства, че благодарение на плодородието си Чепинската котловина е възприемана като територия, която подсигурява висок годишен приход за държавата.
Според този регистър общият брой на християнските домакинства в котловината е 576, като цифрата включва и 9 вдовишки семейства. Неженените пълнолетни мъже се оказват общо 83. И тук селата Каменица, Костандово и Драгиново са представени като изцяло християнски. В сравнение с регистъра от 1515-1516 г. мюсюлманските домакинства са нараснали 3, а броят на неженените мюсюлмани - с 12.
На първо място между чепинските села, веднага след данните за с. Годлево (Разлошко), е описано населението на с. Каменица. По подобие на регистъра от 1515-1516 г. и тук името му е предадено под формата „Каменеч”, която ще възприемем като „Каменец”, поради липсата на звука „ц” в турския език. Всяко лице е представено с неговото лично име, последвано от това на баща му. Имената са изписани едно под друго, в по 6 гнезда на ред, като общият брой на така формираните редове е 9 на стр. 106 (ред 1-9) и още 9 (ред 10-18) на стр. 107 от регистъра. Под последното име на ред 15 и под имената на ред 16 и 17, както и под първите две имена на ред 18 (текстът се чете отдясно наляво) е изписана буквата „мим”, съкращение на думата „мюджерред” (неженен). След двамата неженени на 18-ти ред следват имената на двете вдовици.
Общият брой на домакинствата (хане) е 88, а на неженените - 14, като поп Радул и тук е начело на списъка. В сравнение с регистъра от 1515-1516 г. броят на домакинствата е намалял с 12, затова пък точно с 12 души е увеличен броят на пълнолетните неженени мъже. Това говори, че от момента на съставянето на първия регистър до годината на съставяне на новия 12 момчета са пораснали, станали са пълнолетни, поради което са причислени към другата категория. В сравнение с предходния дефтер вдовиците са три, но в края на ред 14 от новия регистър за третата от тях посочено: „Бащина в ръцете на вдовицата Руменка”. Това означава, че в годините след 1515-1516 г. нейният съпруг е починал. Остава да гадаем каква длъжност е изпълнявал приживе, за да има на свое име регистрирана бащина. Възможно е да е бил соколар, по подобие на жители на с. Драгиново, от където още през последната четвърт на 15 век според регистър, съхраняван в Националната библиотека в София (Д 649), са отразени соколарите (доганджии) Лалюк, син на Радул; Радул, син на Лалюк и Драгослав, син на Лалюк. Следващото столетие ни поднася още един извор за соколарите от същото село, датиран 1559-1560 г. и съхраняван в Османския архив в Истанбул (ТD 317), за който също предоставихме информация в книжка Първа на поредица “Цепина”.
Възможно е съпругът на Руска да е бил войнук. Регистър на войнуците (войнуганите) в Пловдивско и Пазарджишко от 1693 г., съхраняван в Националната ни библиотека (ОАК 7/20), разкрива имената на двама войнука (Никола и Тетю, син на Михню) и четирима техни помощници-ямаци (Никола, зет на Войно; Тодор, син на Распоп; Рагожиле?, зет на Станю и Михню, син на Стоян) от с. Бане (дн. кв. Чепино). Техните бащини включват различни по големина и брой ниви, бостани, хармани, дворове, лозя, ливади и воденици. В „Географико историко статистическо описание на Татар-Пазарджишката каза” (Виена, 1870 г.) Стефан Захариев също отбелязва, че представители от населението на Родопите участват като войнуци в османската армия. Това са лица, изключително от български произход, които в мирно време работят в султанските конюшни и се грижат за конете, а така също и за поддържане на пасищата, а във военно време придружават обоза. Както соколарите, така и войнунуците, принадлежат към т.нар. “рая със специални задължения” към държавата, поради което са освободени от някои извънредни данъци и получават участък земя, наречен бащина, който стопанисват и обработват.
Регистърът е ценен и с информацията за данъците, плащани от населението на Чепинските села, което говори за неговото икономическо състояние. Общият размер на приходите, които с. Каменица носи на своя феодал, е 7062 акчета годишно. Тази сума откриваме в регистъра от 1515-1516 г., а така също и в съкратен опис на населението и приходите на населените места от 1525 г., съставен на основание на предходен подробен регистър и също съхраняван в Османския архив в Истанбул (TD 370). В него се дават само крайните цифри: общ размер на приходите, общ брой ханета, и общ брой неженени и вдовици за всяко село. Информация за този документ е отразена в цитираната по-горе книга на Р. Ковачев.
Дефтерът, върху който концентрираме нашето внимание в настоящата статия, съдържа някои изменения по отношение на част от данъците (вж таблицата по-долу). Регистраторът не е направил крайната рекапитулация на общия размер приходи, което говори, че това е най-вероятно работен вариант. Под посочените сметки, които, както казахме, не са завършени, е отбелязано: “първоначално”, след което са дадени резултатите от регистъра от 1515-1516 г., а именно, общ брой на домакинствата - 100, брой на вдовиците - 2. Като цифра за общите приходи е посочено 7062 акчета.
Както се вижда, зърнените култури са изчислени в мерната единица мудд. Според Законниците за Никопол и Силистра от 1516 г., т.е. времето, което ни интересува, един мудд е равен на 16 килета. Тъй като истанбулското киле през 16 век се равнява на 20 окки или на 25,66 кг пшеница и 23,09 кг ечемик, то един мудд пшеница ще бъде около 410 кг, а един мудд ечемик – около 369 кг. При това положение през 1516-1516 г. населението на Каменица е предало около 6150 кг пшеница и около 4797 кг ечемик.
Регистрите не включвата информация за дребния рогат добитък - овце и кози, с които предимно българското население е снабдявало ежегодно двата големи града - Истанбул и Одрин. Отговорността за тази дейност е възлагана на друга специална категория население, на т.нар. джелепи или джелепкешани, а те са фиксирани в друг вид дефтери.
В сравнение с останалите села от Чепинското корито, изчисленията за Каменица в не са завършени. Както личи от графата “понастоящем”, регистърът представя една междинна картина, без да са отразени крайните резултати. По-долу поместваме списък с имената на населението на Каменица, а в следващи броеве на вестник “Темпо” ще представим данните и за останалите шест села от котловината.
проф. д-р Стоянка Кендерова, доц. д-р Румен Ковачев
НАСЕЛЕНИЕТО НА СЕЛО КАМЕНИЦА СПОРЕД ПОДРОБЕН РЕГИСТЪР, СЪСТАВЕН В ПЕРИОДА 1516-1523 ГОДИНА
1. Поп Радул, Велко Рус, Доно (Доньо) Стано, Бельо (Ильо) Стайа, Тодор Стакьо, Стале Стакеш, 2. Грозо (Грозьо) Велчо, Калин Коно, Райко Драгослав, Йосиф Драгослав, Добре Божило, Йован Велко,
3. Петко Йосиф, Мило (Мильо) Спано (?), Грозо (Грозьо) Радослав, Стойко Русин, Стоян Коно, Доброслав Доско (Душко),
4. Стоян Доско (Душко), Койчо Доско (Душко), Дончо Брайо, Йован Брайо, Зрагино Черноглав, Стоян Драгно,
5. Лукан Стоян, Радой Драгино, Радул Радомир, Драйо Радослав, Димо Янко, Велко Добревой (Добреви),
6. Добри Радослав, Стойко Добревой (Добреви), Петко Стайко, Пройо Стайко, Стоян новак, Койо Спано,
7. Минчо Рад, Стано (Стайо) Добре, Радослав Добре, Добре Радослав, Радинад (?) Радул, Милко Велчо,
8. Никола Милко, Стойко Йован, Велко Милош, Ангел (?) Димитри, Коно (Койо) Димитри, вдовица Добра,
Понастоящем:
9. Бончо Пейо, Вълкашин Пейо, Сайно (Стайо) Дойно, Марко Петко, Тодор Петко, Стайко Стойко,
10. Момчо Стоян, Стойко Миле, Радино Бильо, Стоян Койчо, Пейо Доброслав, Велко Стоян,
11. Стано Брайо, Трайко (Драйко) Куманин, Стоян Трайко (Драйко), Стано Марко, Ради Стоян, Драгой Ради,
12. Драйо (Трайо) Радимир (?), Злато (Златьо) Янко, Стойко Велко, Драйо (Трайо) Петко, Йован Доброй,
13. Велко Стоян, Добре Радул, Стайо Доброслав, Драгьо Милко, Петко Йован, Велко (Вълко) Йован,
14. Данко Велко (Вълко), Петко Драгослав, Велко (Вълко) Тихо, Добре Стано, Стайо Рукан, Бащина в ръцете на вдовицата Руменка,
15. Стано Русин, Милчо Стар, Добре Трайо (Драйо), Марко Купецин (Купечин), Стано Радой, Радул Велко,
16. Вранчо Рукан, Новак Стоян, Добре Стойо, Койо Стоян, Димо Марко, Радослав Трайко (Драйко)
17. Тихно Радимир, Торно Радул, Стайо Стайко, Калоян Йован, Стано Дончо, Петко Дайно, 18. Русо (Русьо) Янко, Стано Доброслав, вдовица Руса, вдовица Техна
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023