Велинградското участие на зимни олимпийски игри започва с Величка Пандева в ски бягането през 1968 г. в Гренобъл, минава през Инсбрук (1976) и Лейк Плесид (1980) с изявите на Иван Лебанов и продължава с представянето на ски бегача Милош Иванчев през 1984 г. в Сараево, на Иван Смиленов в ски бягането през 1988 г. в Калгари и 1992 г. в Албервил, на Искрен Планков в ски бягането през 1992 г. в Албервил и през 1994 г. в Лилехамер, на биатлониста Спас Гълев през 1992 г. в Албервил. След като в предишните броеве на “Темпо” представихме постиженията на В. Пандева и И. Лебанов, нека се върнем накратко и към успехите на техните следовници по белите олимпийски писти:

Милош Иванчев в най-силната българска щафета на олимпиадата в Сараево
Милош Иванчев е роден през 1954 г. и започва да се занимава организирано със ски бягане през 1968 г. с треньор Георги Стамболов. Състезател е на Ски клуб “Чепинец” до 1976 г., когато преминава в “Славия”. Там остава до 1988 г., в началото като ски бегач, а по-късно и като треньор. Като състезател по ски бягане е няколко пъти републикански първенец, балкански шампион и с множество добри класирания в призовата тройка. Както сам признава Милош Иванчев, той е имал “щастието” да си съперничи по онова време с набиращия сили, майсторство и успехи Иван Лебанов - победител в повечето състезания. Участва през 1984 г. на Олимпиадата в Сараево (бивша Югославия, сега Босна и Херцеговина). В ски бягането стартира на 15 кв и заема 52-ро място, на 30 км става 45-и, на 50 км завършва 40-и, а в щафетата на 4 х 10 км заедно със Светослав Атанасов, Атанас Симидчиев и Христо Бързанов Милош Иванчев нарежда България на 10-о място - най-доброто класиране на България в мъжка щафета на олимпийски игри до момента. През 1988 г. е на Олимпиадата в Калгари, но вече като треньор в националния отбор. Подготвял е и Ирина Никулчина като ски бегачка за Олимпиадата в Нагано (Япония) през 1998 г., а това най-вероятно е помогнало на състезателката по-късно да спечели бронзов медал, но вече като биатлонистка на 10 км в преследването през 2002 г. в Солт Лейк Сити (САЩ).

Иван Смиленов на олимпийските писти в Калгари и Албервил
Две зимни олимпиади записва в своята спортна кариера като ски бегач и Иван Смиленов. Той е роден през 1966 г. във Велинград и първото му запознанството със ските става през 1977 г., когато отива на ски училище на Юндола под ръководството на треньора Тодор Гълев. Година по-късно вече е в Спортното училище в Чепеларе, където попада при добре известния специалист Николай Караиванов (Коки) и усвоява тънкостите на класическия стил в ски бягането. Докато е в Чепеларе, Иван Смиленов се състезава за местния Ски клуб “Рожен”. Като войник преминава в ЦСКА през 1985 г., след което завършва и Военната академия “Г. С. Раковски” със специалност инструктор по физическа подготовка към армията. Част е от националния отбор още от младежка възраст, а в периода от 1985 до 1991 г. е многократен републикански шампион със спечелени медали и купи от десетки състезания. През 1988 г. става балкански шампион за мъже в Румъния, участва и на световното първенство в Лахти (Финландия) през 1989 г, когато старши-треньор на националния отбор е Иван Лебанов. През 1991 г. работи с големия руски треньор Вячеслав Веденин и е в отбора на България за световното първенство в Италия. Любопитен факт е, че руският специалист е първият олимпийски шампион в ски бягането за тогавашния СССР на 30 км през 1972 г. в Сапоро (Япония), кaтo разбива хегемонията на скандинавските скиори. На същата оломпиада В. Веденин дублира златния си медал и в щафета на 4 x 10 км.
Участието на Иван Смиленов в Калгари е на 30 км ски бягане, където се класира на 36-то място. Постижението е престижно, защото стартират рекордните до този момент 170 скиори. Има значение дали заемаш 36-то място в конкуренция на 170 състезатели, или си нa 36-та позиция от 40 съперници! Участва и в щафетата на 4 х 10 км, където заедно със Светослав Атанасов, Атанас Симидчиев и Тодор Махов Иван Смиленов нарежда нашите ски бегачи на 12-то място, като в дълъг период от състезанието българите са били девети. Интересна подробност е, че точно за тази дисциплина е прието два от постовете да се бяга в класически стил, а останалите два в свободния стил, станал по-късно популярен като “кънковидна стъпка”. На олимпиадата в Албервил Иван Смиленов стартира на 10 и 30 км и е в състава на щафетата 4 x 10 км с Искрен Планков, Петър Зографов и Славчо Батинков (13-о място).

Искрен Планков - скиор от две олимпиади и треньор от две параолимпиади
Искрен Планков е роден през 1969 г. и започва да се занимава със ски бягане през 1985 г. при треньора Георги Стамболов към Дружество за физкултура и спорт (ДФС) “Чепинец” - Велинград. Участва в поредица от първенства за деца и юноши, класира се на призови места и печели множество медали и купи. Той е от с. Пашово, но завършва осми клас в училището в с. Света Петка и продължава образованието си в Средното спортното училище (ССУ) в Самоков, където вече се състезава за “Рилски спортист” в продължение на 4 г. Тогава става част от младежкия национален отбор, печели 2-ро място на Балканиадите в Румъния, Турция и Гърция в индивидуалните дисциплини, а с щафетата в Гърция става и шампион. Военната си служба отбива в Школата за високо спортно майсторство (ШВСМ) “Чавдар” към ЦСКА, чийто състезател е до 1991 г. Връща се отново във Велинград и пак е скиор на “Чепинец” до 1996 г. В тези години е влючен в националния отбор за две олимпиади.
На първата в Албервил Искрен Планков стартира на 10 и 30 км, а в щафетата на 4 x 10 км заедно с Иван Смиленов, Петър Зографов и Славчо Батинков заемат13-то място. На тази олимпиада има трима състезатели, които са започнали своя спортен път от Велинград - в щафета двама от ски бегачите (И. Смиленов и И. Планков) и биатлонистът Спас Гълев. В Лилехамер през 1994 г. ски бегачът стартира в класическия стил на 10 км и в свободния на 15 км индивидуално преследване.
През 1997 г. Искрен Планков е в началото на следването му във Висшия институт по физкултура (ВИФ) и е с екипа на студентския отбор до 2000 г., когато приключва със състезателната си дейност, но вече към Националната спортна академия (НСА) “Васил Левски”, както се нарича учебното заведение след 1999 г. Започва работа като треньор на деца към СК “Чепинец”, където работи и в момента. Активно се включва в ски състезанията за ветерани и често се класира в призовата тройка. Взема участие и в две олимпиади за параолимпийци (спортисти с физически увреждания) в Торино през 2006 г. и във Ванкувър през 2010 г., където е треньор и водач по състезателното трасе на незрящи ски бегачи.

Спас Гълев - единственият велинградски олимпиец в биатлона
Спас Гълев е роден в Пловдив през 1991 г., откъдето е майка му, но първите стъпки в усвояването на уменията да кара ски получава във Велинград от баща си Атанас Гълев още като ученик в първи клас. Като състезател на ДФС “Чепинец” негов треньор е също баща му и началото е свързано със ски бягането. Участва в много първенства за деца и юноши , печели и сребърен медал на 20 км в Куртово на ски маратона за юноши. Пррез 1985 г. започва да тренира и биатлон към тогавашната Организация за съдействие на отбраната (ОСО) към Българската армия и започва да се състезава от нейно име. Влиза в 10-те най-добри спортисти на ОСО в Пазарджишки окръг. През 1987 г. става шампион на 10 км спринт, печели състезания с ролкови ски на летен биатлон. Привлечен е и в националния отбор и през 1989 г. в Норвегия заема 14-то място на световното първенство за младежи. И всичко това се случва, докато е ученик във Велинград: до осми клас в СОУ “Св.св. Кирил и Методий”, а средно образование завършва в ТОХ “Алеко Константинов”. Като войник влиза в ШВСМ „Чавдар” към ЦСКА и става състезател на този клуб в продължение на 2 г.
В състезанията по биатлон обикновено се класира в първата шестица и добрата му спортна форма го включва в националния отбор за олимпиадата в Албервил. Там Спас Гълев стартира в биатлона на 10 км и участва в щафетата на 4 x 7,5 км заедно с Красимир Виденов, Христо Воденичаров и Спас Златев и завършват на 14-о място. През 1993 г. приключва състезателна дейност и става треньор в СК “Биатлон” - Велинград, където остава до 2000 г.
Изградената от ОСО преди това чудесна спортна база със стрелбище на “4-ти километър” (сега хотел “Зора”) дава възможност за развитието на биатлона в нашия град, но постепенно със смяната на собствеността се съсипват условията за спорт, което е голяма болка за треньори и състезатели. Междувременно Спас Гълев завършва Международни отношения в Бургас и вече повече от 10 г. отговаря за развитието на спорта в този морски град и ръководи спортната дейност в община Бургас.
7 зимни олимпиади преминават с участие на 6 спортисти, свързани по един или друг начин с Велинград. Припомнихме за Величка Пандева, Иван Леманов, Милош Иванчев, Иван Смиленов, Искрен Планков и Спас Гълев. В олимпийски игри част от тези състезатели, вече като треньори и ръководители, участват в подготовката и изявите на нашите скиори в Калгари (Милош Иванчев), за Албервил (Иван Лебанов) и за параолимпииските игри своя принос дават Иван Лебанов и Искрен Планков от 2000 г. насам.
И докато гледаме Зимната олимпиада в Сочи, да се замислим с днешна дата: къде е младата смяна в ски-бягането във Велинград, какво става с местната ски-школа и ще има ли Велинград отново свой участник по белите олимпийски писти?
Георги Дишлянов