Искам да докажа на всички българи, че човек може честно и почтено да постигне ме
Публикувано на 11 Feb 2014 09:55
Капитан Николай Джамбазов е първият и единствен българин, обиколил Земята по определяния от мореплавателите като “невъзможен маршрут” през нос Хорн. Самотният мореплавател тръгва на околосветско плаване от Созопол през 1983 г. и се завръща през 1985 г. Обикаля света със саморъчно направената яхта “Тангра” и при изключително тежки условия, което прави постижението му още по-удивително и значимо.
Автор е на две книги: в “Тангра в океана” разказва за построяването на яхтата “в голяма беднотия” и за участието си в световната ветроходна регата “Остар-80”, а “Черната овца” е разказ в първо лице единствено число за околосветското плаване през 1983-85 г. Подготвя третата си книга, в която ще включи морски разкази и фалшификациите в историята на българското ветроходство. Преди седмица кап. Николай Джамбазов бе във Велинград и със съдействието на Иван Асьов, когото преди години е обучавал, отговори на нашите въпроси:
- Помните ли първата среща с морето и първата си лодка?
- Още когато бях на 2 години моята баба (майката на баща ми от Сливен) ми четеше за мореплавателя Васко да Гама, морски пътешествия, океани, морета, пирати. Баща ми започна работа в Българския морски флот и това затвърди моя път на развитие. После дойде кръжокът по корабомоделизъм, на 14 г. станах и инструктор по морски многобой.
До старата къща от киприч от турски тип, където живеехме, имаше рекичка. В една от стаите с глинен под баба държеше свещи. Направих първата си лодка от картон, но прецених, че ще се намокри във водата и импрегнирах картона с разтопен восък от свещите. Отидох при бента на рекичката, пуснах лодката и скочих в нея, а тя, разбира се, се обърна във водата - това бе първата лодка, която направих. Това са най-веселите дни от моя живот, тогава за първи път се качих и на кон. Продължих да правя лодки - от картон, от дърво, от шперплат. През целия си живот съм направил със собствените си ръце 40 лодки и 8 яхти.
В детските ми спомени завинаги е лодката от картон и хубавите стари къщи, които започват от земята. И сега си мечтая да си намеря къща като на баба - да излиза като гъба от земята, да е от кирпич, измазана с кал, цялата в цветя и трендафил, а дворът с плочки. Такава красота! Но баща ми и чичо ми продадоха къщата на баба за един куфар с луканки.
Баща ми беше моряк, майка ми имаше право да пътува с него и аз най-често оставах сам. Израснах покрай морето и сам станах добър моряк, сам се хранех с риби, миди и раци. Носех въглища, за да изкарвам пари. Още помня, че за 1 тон въглища, прибрани в мазето, плащаха 1 лев, но тогава и билетчето за трамвай беше 4 стотинки. - Винаги и всичко ли сте постигнали сам?
- На млади години бях затворен, не пиех и не пушех, не съм правил бели и не съм имал приятели - вътрешната ми настройка е такава. Всичко съм правил абсолютно сам и винаги с мисълта да остане нещо за хората. Все ме питат какво съм искал да докажа на себе си с околосветското плаване. Ако съм искал да доказвам на себе си, нямаше да плавам по този маршрут. Исках да докажа на всички българи, че ако човек има мечта, може да я постигне.
Взех си досието от Държавна сигурност до 1986 г. Пише: непрекъснато мечтае да обиколи смета, за което хората го мислят за ненормален. Смятало се е за утопия, според всички било неосъществимо, а аз съм бил луд.
Винаги съм бил последователен, силен и всичко, за което съм мечтал, съм го постигнал. Постигнал съм го с интелект, със здрава психика и знания, а не с дълги крака или като ритнитопковец. България може да се гордее с моите постижения. Аз съм сред 10-те най-известни в света българи, а не съвременни “герои” като Азис, ВИП-брадъри или телевизионни водещи, които станаха национални герои. Искам да се знае, че досега такова плаване в света не е правено и не искам да ме слагат на един стол с всички други. Сам си направих яхтата “Тангра” и обиколих света с 650 долара и само с едно спиране, защото на всяко пристанище трябваше да плащам такси. Сам правех ремонтите, като работех, дза да изкарам пари за материали и труд. Това бе коренно различен начин на плаване: не е все едно дали сам сте си направили кола или фабриката я е произвела, а зад вас има екип инженери. Аз всичко сам съм създал и държавата, която не ми помогна, не ми прости, че постигнах сам това, която тя не можа да постигне със своите измислени герои като Дончо Папазов, чийто кум Димитър Езекиев го назначи за редактор в БНТ, взимаше заплата, купиха му яхта, тръгнаха до т.нар. “дамски маршрут” и цял живот лъгаха с планктона, който не се яде. Или като Георги Георгиев, който никога не е правил световен рекорд - държа да ме призоват в съда, понеже казвам истината, но не го правят.
- Били сте герой на социалистическия труд, но пишете, че нищо не сте сте постигнали със социалистически труд?
- Винаги съм бил “мръсен частник” и съм постигнал всичко не със социалистически, а с капиталистически труд - трябва да ми дадат нов орден.
- Околосветското ви плаване е било съпроводено с огромни трудности, никога ли не се отказвате да постигнете целите си?
- Когато тръгвам на плаване, съм разумен човек - правя застраховка и завещание. Човек трябва да планира най-лошото като вид застраховка, но никога не трябва да се стреми да го постигне. Аз съм абсолютно сигурен, че мога, но винаги има 1% несигурност - това е океанът! Казвам 1%, но рискът всъщност е 50%, защото знам какво представлява, познавам океана и предприемам умерени рискове. Свикнал съм с капризите на океана, нищо не може да ме изненада. Всичко се преживява, стига да имаш достатъчно опит. За мен вече е нещо рутинно: имам две околосветски плавания, 3-4 пъти съм пресичал Тихия океан и 18 пъти Атлантическия океан. Повече време съм бил в океана, отколкото на брега.
След толкова преживявания в океана, имам усещането, че съм надживял всичко, умирал съм няколко пъти, изживял съм неща, които други хора никога не са. Всички се раждаме, печелим пари, харчим за храна и жилище, гледаме телевизия, спим с жените или мъже си, а ако отгледаме две деца, считаме, че сме постигнали много в живота. Аз само с двете си ръце, почтено и с труда си, без да съм мамил, съм построил 3 къщи и 8 яхти и се опитвам да оставя у хората вяра, че всеки може да постигне нещо абсолютно сам.
Но всички постоянно сме карани от управниците ни с тояга все да сме в стадото. Ако някой се осмели да се отцепи от стадото, да види, че има прясна тревичка, веднага го отлъчват. Аз съм “черна овца”, не се подчинявам и ако всички са като мен, светът ще е по-различен. Но всеки се ограничава с виличката и службичката, да е топличко, ако си пенсионер със 150-200 лева, си съгласен и не се бориш да постигнеш нещо повече. А хората трябва да си търсят правата, да питат защо депутатите, общинските съветници, държавните служители си вдигат заплатите, защо профсъюзите играят с мафиотите и всички да протестират. Мен досега никой не ме е сринал, въпреки че са ми пречили много.
- Като “черна овца” какво бихте казали на българските управници и политици?
- Искам да ме поканят пред 10 политици, за да им кажа къде грешат. Съдебната система куца, защото главният съдебен инспектор трябва да го назначават от Европейския съюз. Така външно лице ще контролира системата и ЕС ще участва пряко в управлението. Щом сме влезли в ЕС и ние имаме право да ходим да работим във всяка страна-членка, то и чужди граждани имат право да работят в България. Но нашите управници не искат да реформират съдебната система, за да могат да продължат да крадат. Главната причина за тежкото ни дередже е съдебната система - ако тя е каквато трябва да бъде, няма да има място за корумпирани политици и мафиотски организации.
Аз съм за президентска република, защото това е прекият избор на народа. А не да избираме партии и с една десета да ни управлялат. Нека да избираме президент с висок процент - например 70% и той да има право да назначава правителство според желанието на хората, както и да го смени, ако кривне от програмата си. Сега не знаем кой ни управлява. И журналистите не смеят да кажат, защото медиите са купени. Продължава си като едно време и никой не иска да чуе хората като мен. Да казваш истината не значи да плюеш. Българският народ непрекъснато е лъган, мамен и манипулиран от псевдоинтелектуалци и от държавни организации от мафиотски тип. Ние сме си заслужили съдбата, защото сами си я правим. Трябва ни нова конституция и закони, по които за тежките престъпления да има големи глоби и наказания, без отмяна на доживотния затвор. Но не става, защото тези, които правят законите, първи трябва да влязат в затвора.
Ето украинците са горделив народ, а ние манифестираме пред парламента. Свобода даром не се носи, борба не значи да вдигаш плакати и да блокираш улици, кръстовища и магистрали, с което пречиш само на обикновените граждани.
- Как от морски станахте горски и сте във Велинград?
- Велинград е разкошно градче! Един мой приятел от София идва специално заради лековитите гьолчета в Чепино. Отиваме заедно и гледаме: цигани перат, наоколо боклуци, цяло сметище. Не може това богатство на Велинград да изтича в реката! Щом топилата са държавни, нека държавата да ги даде на концесия, да взима пари, но да се запази и да изглежда по друг начин. Идвах и преди 5 години, но и тогава не влязох в топилата.
Местният съвет и кметът също могат да кажат, че така се разваля имиджът на Велинград и да поискат разрешение от държавата, за да стопанисват топилата. Дори и да не получат такова, могат да кажат, че ние сме държавата. Аз заради тези гледки загубих 20-30% от мнението си за Велинград. Хората по света мечтаят да имат подобно богатство, на Запад щяха да го боготворят. Нека общината да оправи топилата и да ги остави за свободно ползване, защото има много хора, които нямат пари за басейн. Може да се печели не от извора, а от друго, щом успееш да доведеш туриста във Велинград. Много пъти съм виждал това на Бермудските острови, където можеш да спреш без пристанищни такси, но пак ти взимат парите с 3 пъти по-високи цени на всичко друго.
Сега съм Велинград, но не съм станал от морски горски. Търся си малка къщичка с ручейче и дворче в планината. Това не значи, че ще оставя морето, а че ми трябва островче.
- Да се върнем към морето и плаването - тръгването на път или връщането у дома носят повече вълнение?
- За мен това е работа, така че сами ще си отговорите. Самото плаване вече не ми е интересно. Светът става много различно място, но хората не го разбират. Светът се комерсиализира, всички уж се усмихват, но зад усмивките друго стои. Не ми харесва този свят. Преди приятели се посрещаха с чисто сърце, а сега всичко е лицемерно, все по-материално и накрая ще се самоизядем.
Елена Баева
Автор е на две книги: в “Тангра в океана” разказва за построяването на яхтата “в голяма беднотия” и за участието си в световната ветроходна регата “Остар-80”, а “Черната овца” е разказ в първо лице единствено число за околосветското плаване през 1983-85 г. Подготвя третата си книга, в която ще включи морски разкази и фалшификациите в историята на българското ветроходство. Преди седмица кап. Николай Джамбазов бе във Велинград и със съдействието на Иван Асьов, когото преди години е обучавал, отговори на нашите въпроси:
- Помните ли първата среща с морето и първата си лодка?
- Още когато бях на 2 години моята баба (майката на баща ми от Сливен) ми четеше за мореплавателя Васко да Гама, морски пътешествия, океани, морета, пирати. Баща ми започна работа в Българския морски флот и това затвърди моя път на развитие. После дойде кръжокът по корабомоделизъм, на 14 г. станах и инструктор по морски многобой.
До старата къща от киприч от турски тип, където живеехме, имаше рекичка. В една от стаите с глинен под баба държеше свещи. Направих първата си лодка от картон, но прецених, че ще се намокри във водата и импрегнирах картона с разтопен восък от свещите. Отидох при бента на рекичката, пуснах лодката и скочих в нея, а тя, разбира се, се обърна във водата - това бе първата лодка, която направих. Това са най-веселите дни от моя живот, тогава за първи път се качих и на кон. Продължих да правя лодки - от картон, от дърво, от шперплат. През целия си живот съм направил със собствените си ръце 40 лодки и 8 яхти.
В детските ми спомени завинаги е лодката от картон и хубавите стари къщи, които започват от земята. И сега си мечтая да си намеря къща като на баба - да излиза като гъба от земята, да е от кирпич, измазана с кал, цялата в цветя и трендафил, а дворът с плочки. Такава красота! Но баща ми и чичо ми продадоха къщата на баба за един куфар с луканки.
Баща ми беше моряк, майка ми имаше право да пътува с него и аз най-често оставах сам. Израснах покрай морето и сам станах добър моряк, сам се хранех с риби, миди и раци. Носех въглища, за да изкарвам пари. Още помня, че за 1 тон въглища, прибрани в мазето, плащаха 1 лев, но тогава и билетчето за трамвай беше 4 стотинки. - Винаги и всичко ли сте постигнали сам?
- На млади години бях затворен, не пиех и не пушех, не съм правил бели и не съм имал приятели - вътрешната ми настройка е такава. Всичко съм правил абсолютно сам и винаги с мисълта да остане нещо за хората. Все ме питат какво съм искал да докажа на себе си с околосветското плаване. Ако съм искал да доказвам на себе си, нямаше да плавам по този маршрут. Исках да докажа на всички българи, че ако човек има мечта, може да я постигне.
Взех си досието от Държавна сигурност до 1986 г. Пише: непрекъснато мечтае да обиколи смета, за което хората го мислят за ненормален. Смятало се е за утопия, според всички било неосъществимо, а аз съм бил луд.
Винаги съм бил последователен, силен и всичко, за което съм мечтал, съм го постигнал. Постигнал съм го с интелект, със здрава психика и знания, а не с дълги крака или като ритнитопковец. България може да се гордее с моите постижения. Аз съм сред 10-те най-известни в света българи, а не съвременни “герои” като Азис, ВИП-брадъри или телевизионни водещи, които станаха национални герои. Искам да се знае, че досега такова плаване в света не е правено и не искам да ме слагат на един стол с всички други. Сам си направих яхтата “Тангра” и обиколих света с 650 долара и само с едно спиране, защото на всяко пристанище трябваше да плащам такси. Сам правех ремонтите, като работех, дза да изкарам пари за материали и труд. Това бе коренно различен начин на плаване: не е все едно дали сам сте си направили кола или фабриката я е произвела, а зад вас има екип инженери. Аз всичко сам съм създал и държавата, която не ми помогна, не ми прости, че постигнах сам това, която тя не можа да постигне със своите измислени герои като Дончо Папазов, чийто кум Димитър Езекиев го назначи за редактор в БНТ, взимаше заплата, купиха му яхта, тръгнаха до т.нар. “дамски маршрут” и цял живот лъгаха с планктона, който не се яде. Или като Георги Георгиев, който никога не е правил световен рекорд - държа да ме призоват в съда, понеже казвам истината, но не го правят.
- Били сте герой на социалистическия труд, но пишете, че нищо не сте сте постигнали със социалистически труд?
- Винаги съм бил “мръсен частник” и съм постигнал всичко не със социалистически, а с капиталистически труд - трябва да ми дадат нов орден.
- Околосветското ви плаване е било съпроводено с огромни трудности, никога ли не се отказвате да постигнете целите си?
- Когато тръгвам на плаване, съм разумен човек - правя застраховка и завещание. Човек трябва да планира най-лошото като вид застраховка, но никога не трябва да се стреми да го постигне. Аз съм абсолютно сигурен, че мога, но винаги има 1% несигурност - това е океанът! Казвам 1%, но рискът всъщност е 50%, защото знам какво представлява, познавам океана и предприемам умерени рискове. Свикнал съм с капризите на океана, нищо не може да ме изненада. Всичко се преживява, стига да имаш достатъчно опит. За мен вече е нещо рутинно: имам две околосветски плавания, 3-4 пъти съм пресичал Тихия океан и 18 пъти Атлантическия океан. Повече време съм бил в океана, отколкото на брега.
След толкова преживявания в океана, имам усещането, че съм надживял всичко, умирал съм няколко пъти, изживял съм неща, които други хора никога не са. Всички се раждаме, печелим пари, харчим за храна и жилище, гледаме телевизия, спим с жените или мъже си, а ако отгледаме две деца, считаме, че сме постигнали много в живота. Аз само с двете си ръце, почтено и с труда си, без да съм мамил, съм построил 3 къщи и 8 яхти и се опитвам да оставя у хората вяра, че всеки може да постигне нещо абсолютно сам.
Но всички постоянно сме карани от управниците ни с тояга все да сме в стадото. Ако някой се осмели да се отцепи от стадото, да види, че има прясна тревичка, веднага го отлъчват. Аз съм “черна овца”, не се подчинявам и ако всички са като мен, светът ще е по-различен. Но всеки се ограничава с виличката и службичката, да е топличко, ако си пенсионер със 150-200 лева, си съгласен и не се бориш да постигнеш нещо повече. А хората трябва да си търсят правата, да питат защо депутатите, общинските съветници, държавните служители си вдигат заплатите, защо профсъюзите играят с мафиотите и всички да протестират. Мен досега никой не ме е сринал, въпреки че са ми пречили много.
- Като “черна овца” какво бихте казали на българските управници и политици?
- Искам да ме поканят пред 10 политици, за да им кажа къде грешат. Съдебната система куца, защото главният съдебен инспектор трябва да го назначават от Европейския съюз. Така външно лице ще контролира системата и ЕС ще участва пряко в управлението. Щом сме влезли в ЕС и ние имаме право да ходим да работим във всяка страна-членка, то и чужди граждани имат право да работят в България. Но нашите управници не искат да реформират съдебната система, за да могат да продължат да крадат. Главната причина за тежкото ни дередже е съдебната система - ако тя е каквато трябва да бъде, няма да има място за корумпирани политици и мафиотски организации.
Аз съм за президентска република, защото това е прекият избор на народа. А не да избираме партии и с една десета да ни управлялат. Нека да избираме президент с висок процент - например 70% и той да има право да назначава правителство според желанието на хората, както и да го смени, ако кривне от програмата си. Сега не знаем кой ни управлява. И журналистите не смеят да кажат, защото медиите са купени. Продължава си като едно време и никой не иска да чуе хората като мен. Да казваш истината не значи да плюеш. Българският народ непрекъснато е лъган, мамен и манипулиран от псевдоинтелектуалци и от държавни организации от мафиотски тип. Ние сме си заслужили съдбата, защото сами си я правим. Трябва ни нова конституция и закони, по които за тежките престъпления да има големи глоби и наказания, без отмяна на доживотния затвор. Но не става, защото тези, които правят законите, първи трябва да влязат в затвора.
Ето украинците са горделив народ, а ние манифестираме пред парламента. Свобода даром не се носи, борба не значи да вдигаш плакати и да блокираш улици, кръстовища и магистрали, с което пречиш само на обикновените граждани.
- Как от морски станахте горски и сте във Велинград?
- Велинград е разкошно градче! Един мой приятел от София идва специално заради лековитите гьолчета в Чепино. Отиваме заедно и гледаме: цигани перат, наоколо боклуци, цяло сметище. Не може това богатство на Велинград да изтича в реката! Щом топилата са държавни, нека държавата да ги даде на концесия, да взима пари, но да се запази и да изглежда по друг начин. Идвах и преди 5 години, но и тогава не влязох в топилата.
Местният съвет и кметът също могат да кажат, че така се разваля имиджът на Велинград и да поискат разрешение от държавата, за да стопанисват топилата. Дори и да не получат такова, могат да кажат, че ние сме държавата. Аз заради тези гледки загубих 20-30% от мнението си за Велинград. Хората по света мечтаят да имат подобно богатство, на Запад щяха да го боготворят. Нека общината да оправи топилата и да ги остави за свободно ползване, защото има много хора, които нямат пари за басейн. Може да се печели не от извора, а от друго, щом успееш да доведеш туриста във Велинград. Много пъти съм виждал това на Бермудските острови, където можеш да спреш без пристанищни такси, но пак ти взимат парите с 3 пъти по-високи цени на всичко друго.
Сега съм Велинград, но не съм станал от морски горски. Търся си малка къщичка с ручейче и дворче в планината. Това не значи, че ще оставя морето, а че ми трябва островче.
- Да се върнем към морето и плаването - тръгването на път или връщането у дома носят повече вълнение?
- За мен това е работа, така че сами ще си отговорите. Самото плаване вече не ми е интересно. Светът става много различно място, но хората не го разбират. Светът се комерсиализира, всички уж се усмихват, но зад усмивките друго стои. Не ми харесва този свят. Преди приятели се посрещаха с чисто сърце, а сега всичко е лицемерно, все по-материално и накрая ще се самоизядем.
Елена Баева
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023