“Природата тук всичко е дала, а човешката ръка нищо”
Публикувано на 18 Feb 2014 08:12
През 1904 г. Придворната книжарница на Иван Касъров издава книгата “Минерални бани в България и тяхното лечебно действие”. Авторът д-р Величко Георгиев пише, че балнео-терапевтичната книжка е съставена по инициатива на Втория лекарски събор и обхваща “почти всичко що-годе изучено по нашите минерални бани”.
Д-р Георгиев е бивш Пещерски околийски лекар, който през февруари 1903 г. заедно с инженер и геолог участва в комисия, назначена от Министерството на търговията и земеделието да прегледа термалните води в село Каменица и да определи кой източник би могъл да се отпусне на селото за една баня “без ущърб на държавата”. За да се даде целесъобразно мнение, се изследват всички чепински източници по отношение надморската височина, почвата, температурата, количеството вода в една минута и икономическите ползи, които би имала държавата в сегашно и бъдеще време.
По данни на автора към 1904 г. държавата е отстъпила Лъдженските бани на община Лъджене по силата на закон от 1898 г. и Каменските бани на община Каменица със закон от 1903 г. Д-р Величко Георгиев пише: “Според духа на закона за минералните води държавата се старае да се освободи от търговската част на баните, та да падне тя в други ръце с условие баните да бъдат добре устроени, обаче нашите общини имат лични интереси, които не им позволяват да уредят баните и те обикновено се извиняват, че нямали средства. В действителност обаче не е тъй, средства има много повече, отколкото би трябвало и доходността се крие в големия навик, който има нашето население да посещава баните... Ако държавата пожелае само от доходите от баните да ги уреди и устрои, като на всеки 2 или 3 години урежда по един курорт, то ще бъдат достатъчни 15-20 години да бъдат уредени всички бани в България. По същия начин могат да постъпят и общините и окръжните съвети, които имат отстъпени бани”.
110 години по-късно отваряме още страници от книгата, за да видим как са изглеждали термалните извори и баните в нашия край тогава и да направим сравнения, които биха били от полза днес. Ето няколко откъса, които публикуваме със съкращения:
Едва ли има друга местност в България с толкова изобилна термална вода и толкова природни красоти. В Чепинско извират повече от 60 извора, с не по-малко от 3-4 хиляди литра минерална вода в минутата. Една малка част от тая вода на само някои извори е схваната и приспособена в 8 басейна бани за къпане, няколко перални, наречени “окропи” и няколко топли минерални чешми. Голяма част от водите си тече свободно и се втича в местните реки и дерета.
Ето и самите бани:
Банска баня
Над село Баня (дн. Чепино) на километър и половина, се намират две сгради бани: едната по-долу и по-голяма - мъжка, другата по-горе и по-малка - женска; басейна система с изобилна вода; температурата им в самите източници, извън баните и за двете е 47-48 градуса Целзий (С). Около изворите на тези бани из една пукнатина извира най-голямото количество вода, повече от 1000-1500 литра в минута, която се втича в реката. Тая вода е мека, прозрачна, без вкус и миризма и доста приятна за пиене. Лъдженски бани
Вельова баня - тая баня се ползва с най-голямо реноме между населението в Чепинското корито. Това реноме се дължи вероятно не малко на нейния първоначален съградител, някой си бан Вельо от с. Лъджене, който пръв, заедно с поп Костадин от с. Костандово, под острото на ятагана, преди около 250 години, е приел мохамеданството и така неволно е помогнал щото почти цялото чепинско българско население да промени религията си. Тая баня се намира на десния бряг на малката рекичка Луковиа, на около 600-700 метра над с. Лъджене и представлява едни малък басейн, съграден над една гранитно-гнаисова скала, из която извира и една част от водата й.
Водата на Вельова баня извира около 70 литра в минута от два извора, от които единият е в самия басейн, а другият на около 20-30 крачки над банята; температурата на извора в басейна е 43.6 градуса С, а на тоя извън е 42.2 градуса С. Добрата репутация на Вельова баня се дължи, може би, не само на патетическото й историческо минало, а още и на разнообразните газове, които съдържа. Според проф. д-р Добрев тя съдържа в 100 части придобит газ 92% азот, 2.5% въглена киселина, 1.5% сероводород, 4% водород и дори аргон.
Въпреки високата температура на Вельовица, стоенето във водата е доста поносимо и причинява обилно изпотяване. Тая баня минава за лековита против болестите на жената и разстройствата на стомашната система. Тя изглежда да има някакво особено балнео-терапевтично действие, които би се изяснило само при по-дълги и внимателни наблюдения над болни. До Вельова баня има едва чешма с доста приятна студена вода 9 градуса С.
Женската баня - се намера до самото село при рекичката Луковица и водата й дохожда посредством един лош канал. Тук водата идвира от няколко места, повече от 600 литра в минута, температурата е 54-55 градуса С.
Мъжката баня - се намира отвъд реката Луковица, в малко по-високия бряг наляво; тя представлява шестоъгълен и доста красив басейн. Водата е хваната на 20-30 крачки над зданието и преди да влезе в басейна, посредством каменен канал се разлива в едно широко, иззидано околовръст хладило, където влиза в съприкосновение с въздуха - по този начин тя не се меси със студена вода, за да стане поносима за тялото и не губи своя химически състав. Извира из пукнатините на гранитно-гнайсова скала и температурата й на място е 62 градуса С. Лъдженската мъжка баня е най-удобната и най-чистата от всички Чепински бани, в нея се намират органически серни съединения. Около банята има красив малък парк, а срещу нея в едно баирче - частна млада борова гора. Каменските бани
Баня “Власа” - под село Каменица, което лежи на километър и половина от с. Лъджене, се намира най-горещият изочник от всички Чепински термални извори - 78 градуса С, който изпуска повече от 370 литра в минута. Една малка част от тая вода е прокарана преди 2-3 години в една дъсчена басейнова баня на 50-60 крачки по-долу. Високата температура се прохлажда по един куриозен примитивен начин, като тече отгоре надолу по широки улейни дъски в един ограден хладилник. Тая баня след къпане произвежда обилно изпотяване, което трае половин час и повече. Нейното действие изглежда ефикасно при много стари болезнени процеси.
Каменска баня - също под с. Каменица, само по на север се намира старата каменишка баня. В басейна на тая баня се втича вода от един извор, лежащ на 20-30 крачки над самата ограда на банята. Басейнът е доста широк и в него тече едновременно топла и студана вода за разхлаждане, понеже температурата на топлата вода в извора е 67.5 градуса С. Изворът на тая баня изпуща 142 литра в минута.
Коровската баня - намира се на 4 километра на север от с. Каменица, на десния бряг на река Ели дере, басейна система и извира от нанос. Тя се залива, когато одйде голяма реката. Водата е около 60 литра в минута, температурата й 54 градуса С. На много места около банята има изворчета с температура между 53 и 70 градуса, които служат като окропи за пране на селяните от Корова (дн. Драгиново).
***
Покрай изобилните термални води в Чепинското корито тук има още извънредно много и студена вода. Между селото Баня и Банските бани, от дясната страна на Ели дере (Стара река), от една мраморна скала изтича вековна студена вода с 8 градуса С постоянна температура. Тая вода е известна под названието Клептуза и извира не по-малко от 15-20 хиляди литра в минута.
В околностите на Чепинското корито има и много красиви места за разходка - Вескьовец, Юндола, Метоха и пр.- Самото дефиле Ели дере, което свързва Чепинско с Пазарджишкото поле, е извънредно красиво и поетично, тук бориките изпъкват направо из пукнатините на навъсените високи скали.
Околностите на Чепинското корито са покрити с гъсти борови гори, които са подложени на ужасна експлоатация. Боровите гори, приятният родопски климат през лятото, височината над морското равнище, изобилните термални води, привличат през летния сезон не само разни хроници, но и много туберкулозни почти из цяла България.
За Чепинското корито човек смело може да каже: природата тук всичко е дала, а човешката ръка нищо. Въпреки всички тия богатства, чепинското население вместо да подпомага природата в нейните красоти, напротив - енергически работи всичко са се унищожи и разграби. Боровите гори са вече доста отдалечени от населените места от секирата на селянина. От селата само Лъджене е малко по-уредено. В него има вече 2-3 хотела и изглежда на малко градче. Въпреки всичката застойчивост на голяма част от чепинското населени, тук се срещат и хора с доста прогресивен цивилизаторски дух, което обстоятелство обещава в бъдеще да направи от Чепино най-красивия кът в цяла България. Властите би трябвало занапред да обърнат внимание на Чепино и да дават съдействие на всяка благородна инициатива, която би се зародила там. Това ще улесни до неимоверност възраждането на тоя красив родопски край в нашето отечество.
Д-р Георгиев е бивш Пещерски околийски лекар, който през февруари 1903 г. заедно с инженер и геолог участва в комисия, назначена от Министерството на търговията и земеделието да прегледа термалните води в село Каменица и да определи кой източник би могъл да се отпусне на селото за една баня “без ущърб на държавата”. За да се даде целесъобразно мнение, се изследват всички чепински източници по отношение надморската височина, почвата, температурата, количеството вода в една минута и икономическите ползи, които би имала държавата в сегашно и бъдеще време.
По данни на автора към 1904 г. държавата е отстъпила Лъдженските бани на община Лъджене по силата на закон от 1898 г. и Каменските бани на община Каменица със закон от 1903 г. Д-р Величко Георгиев пише: “Според духа на закона за минералните води държавата се старае да се освободи от търговската част на баните, та да падне тя в други ръце с условие баните да бъдат добре устроени, обаче нашите общини имат лични интереси, които не им позволяват да уредят баните и те обикновено се извиняват, че нямали средства. В действителност обаче не е тъй, средства има много повече, отколкото би трябвало и доходността се крие в големия навик, който има нашето население да посещава баните... Ако държавата пожелае само от доходите от баните да ги уреди и устрои, като на всеки 2 или 3 години урежда по един курорт, то ще бъдат достатъчни 15-20 години да бъдат уредени всички бани в България. По същия начин могат да постъпят и общините и окръжните съвети, които имат отстъпени бани”.
110 години по-късно отваряме още страници от книгата, за да видим как са изглеждали термалните извори и баните в нашия край тогава и да направим сравнения, които биха били от полза днес. Ето няколко откъса, които публикуваме със съкращения:
Едва ли има друга местност в България с толкова изобилна термална вода и толкова природни красоти. В Чепинско извират повече от 60 извора, с не по-малко от 3-4 хиляди литра минерална вода в минутата. Една малка част от тая вода на само някои извори е схваната и приспособена в 8 басейна бани за къпане, няколко перални, наречени “окропи” и няколко топли минерални чешми. Голяма част от водите си тече свободно и се втича в местните реки и дерета.
Ето и самите бани:
Банска баня
Над село Баня (дн. Чепино) на километър и половина, се намират две сгради бани: едната по-долу и по-голяма - мъжка, другата по-горе и по-малка - женска; басейна система с изобилна вода; температурата им в самите източници, извън баните и за двете е 47-48 градуса Целзий (С). Около изворите на тези бани из една пукнатина извира най-голямото количество вода, повече от 1000-1500 литра в минута, която се втича в реката. Тая вода е мека, прозрачна, без вкус и миризма и доста приятна за пиене. Лъдженски бани
Вельова баня - тая баня се ползва с най-голямо реноме между населението в Чепинското корито. Това реноме се дължи вероятно не малко на нейния първоначален съградител, някой си бан Вельо от с. Лъджене, който пръв, заедно с поп Костадин от с. Костандово, под острото на ятагана, преди около 250 години, е приел мохамеданството и така неволно е помогнал щото почти цялото чепинско българско население да промени религията си. Тая баня се намира на десния бряг на малката рекичка Луковиа, на около 600-700 метра над с. Лъджене и представлява едни малък басейн, съграден над една гранитно-гнаисова скала, из която извира и една част от водата й.
Водата на Вельова баня извира около 70 литра в минута от два извора, от които единият е в самия басейн, а другият на около 20-30 крачки над банята; температурата на извора в басейна е 43.6 градуса С, а на тоя извън е 42.2 градуса С. Добрата репутация на Вельова баня се дължи, може би, не само на патетическото й историческо минало, а още и на разнообразните газове, които съдържа. Според проф. д-р Добрев тя съдържа в 100 части придобит газ 92% азот, 2.5% въглена киселина, 1.5% сероводород, 4% водород и дори аргон.
Въпреки високата температура на Вельовица, стоенето във водата е доста поносимо и причинява обилно изпотяване. Тая баня минава за лековита против болестите на жената и разстройствата на стомашната система. Тя изглежда да има някакво особено балнео-терапевтично действие, които би се изяснило само при по-дълги и внимателни наблюдения над болни. До Вельова баня има едва чешма с доста приятна студена вода 9 градуса С.
Женската баня - се намера до самото село при рекичката Луковица и водата й дохожда посредством един лош канал. Тук водата идвира от няколко места, повече от 600 литра в минута, температурата е 54-55 градуса С.
Мъжката баня - се намира отвъд реката Луковица, в малко по-високия бряг наляво; тя представлява шестоъгълен и доста красив басейн. Водата е хваната на 20-30 крачки над зданието и преди да влезе в басейна, посредством каменен канал се разлива в едно широко, иззидано околовръст хладило, където влиза в съприкосновение с въздуха - по този начин тя не се меси със студена вода, за да стане поносима за тялото и не губи своя химически състав. Извира из пукнатините на гранитно-гнайсова скала и температурата й на място е 62 градуса С. Лъдженската мъжка баня е най-удобната и най-чистата от всички Чепински бани, в нея се намират органически серни съединения. Около банята има красив малък парк, а срещу нея в едно баирче - частна млада борова гора. Каменските бани
Баня “Власа” - под село Каменица, което лежи на километър и половина от с. Лъджене, се намира най-горещият изочник от всички Чепински термални извори - 78 градуса С, който изпуска повече от 370 литра в минута. Една малка част от тая вода е прокарана преди 2-3 години в една дъсчена басейнова баня на 50-60 крачки по-долу. Високата температура се прохлажда по един куриозен примитивен начин, като тече отгоре надолу по широки улейни дъски в един ограден хладилник. Тая баня след къпане произвежда обилно изпотяване, което трае половин час и повече. Нейното действие изглежда ефикасно при много стари болезнени процеси.
Каменска баня - също под с. Каменица, само по на север се намира старата каменишка баня. В басейна на тая баня се втича вода от един извор, лежащ на 20-30 крачки над самата ограда на банята. Басейнът е доста широк и в него тече едновременно топла и студана вода за разхлаждане, понеже температурата на топлата вода в извора е 67.5 градуса С. Изворът на тая баня изпуща 142 литра в минута.
Коровската баня - намира се на 4 километра на север от с. Каменица, на десния бряг на река Ели дере, басейна система и извира от нанос. Тя се залива, когато одйде голяма реката. Водата е около 60 литра в минута, температурата й 54 градуса С. На много места около банята има изворчета с температура между 53 и 70 градуса, които служат като окропи за пране на селяните от Корова (дн. Драгиново).
***
Покрай изобилните термални води в Чепинското корито тук има още извънредно много и студена вода. Между селото Баня и Банските бани, от дясната страна на Ели дере (Стара река), от една мраморна скала изтича вековна студена вода с 8 градуса С постоянна температура. Тая вода е известна под названието Клептуза и извира не по-малко от 15-20 хиляди литра в минута.
В околностите на Чепинското корито има и много красиви места за разходка - Вескьовец, Юндола, Метоха и пр.- Самото дефиле Ели дере, което свързва Чепинско с Пазарджишкото поле, е извънредно красиво и поетично, тук бориките изпъкват направо из пукнатините на навъсените високи скали.
Околностите на Чепинското корито са покрити с гъсти борови гори, които са подложени на ужасна експлоатация. Боровите гори, приятният родопски климат през лятото, височината над морското равнище, изобилните термални води, привличат през летния сезон не само разни хроници, но и много туберкулозни почти из цяла България.
За Чепинското корито човек смело може да каже: природата тук всичко е дала, а човешката ръка нищо. Въпреки всички тия богатства, чепинското население вместо да подпомага природата в нейните красоти, напротив - енергически работи всичко са се унищожи и разграби. Боровите гори са вече доста отдалечени от населените места от секирата на селянина. От селата само Лъджене е малко по-уредено. В него има вече 2-3 хотела и изглежда на малко градче. Въпреки всичката застойчивост на голяма част от чепинското населени, тук се срещат и хора с доста прогресивен цивилизаторски дух, което обстоятелство обещава в бъдеще да направи от Чепино най-красивия кът в цяла България. Властите би трябвало занапред да обърнат внимание на Чепино и да дават съдействие на всяка благородна инициатива, която би се зародила там. Това ще улесни до неимоверност възраждането на тоя красив родопски край в нашето отечество.
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023