В брой 5 от 28.01.2014 г. публикувахме информация за с. Каменица (дн. квартал на Велинград) според нов регистър (дефтер) на османотурски език, създаден най-късно през 1523 г., по времето на султан Сюлейман Законодателят (1520-1566) и съхраняван в Османския архив в Истанбул (MAD 519).
Следващото описано в него село (стр. 108-109) е Ракитово, предадено под формата “Ракитофеч”. Най-вероятно произношението на топонима през ХVI век е било “Ракитовец”, като присъствието на буквата “ч”, както и при Каменеч (Каменица), се обяснява с факта, че звукът “ц” не присъства в турския език.
Село Ракитово (днес гр. Ракитово) също е причислено към хасовете (най-големите поземлени владения) на кадъаскера (военен съдебен орган) на Румелия (балканските територии в Османската империя). В административно отношение в онзи момент Ракитово, както и останалите шест села от Чепинската котловина, спада към каза (околия) Самоков, нахия (сборна селска община) Чепне. Документът е от вида на подробните регистри на ленните владения, при които, за разлика от съкратените дефтери, са описвани поименно мъжкото население - глави на домакинства, неженените пълнолетни мъже и вдовиците.
Ние вече отбелязахме, че в Първа книжка от поредица “Цепина” (“Извори за миналото на Чепинско”, 2006 г.), издадена от Исторически музей-Велинград и от Дружеството за защита на Родопите, е публикуван подобен, но по-ранен регистър - от 1515-1516 г., съставен по времето на султан Селим І (1512-1520) и също съхраняван в Османския архив в Истанбул (TD 77). Анализ, съпроводен от съответен превод, е публикуван през 2001 г. и в монографията на доц. Ковачев “Самоков и Самоковската каза през ХVІ век според описи от Истанбулския османски архив”. За сега това е най-ранният опис на седемте чепински села. Повтаряме тази информация, тъй като и тук, при представяне данните за Ракитово от новия регистър, често ще правим сравнения с предходния.
Описът на населението на с. Ракитово започва с имената на мюсюлманите. В регистъра от 1515-1516 г. техният брой е седем, един от които е неженен. В новия регистър те са вече 12, към които са причислени и двама неженени. Ако приемем, че в онзи момент едно семейстово е включвало 5-6 души, това би означавало, че към края на първата четвърт на ХVІ век в с. Ракитово са живели около 60-72 души мюсюлмани. От тях петима са първо поколение мюсюлмани, тъй като са означени с патроним “Абдуллах”, буквално “раб Божи” (“раб на Аллах”). Това име се дава на лица, които са приели исляма наскоро. По този начин не само се указва вече стореното, т.е. преминаването в лоното на друга религия, но се цели и прекъсването, доколкото е възможно, на антропонимичната и дори кръвната връзка с баща и род, обичаи и традиции.
Едно от лицата е назовано като син на Ковач, а друго, неженено, е с лично име Ковач. “Ковач” е една от думите от български произход, които навлизат в официалната османска документация и в случая не е заменена с турцизъм. Очевидно, тези хора са били известни в селото повече със занаята си, отколкото с личните си имена.
Още една особеност характеризира мюсюлманските жители на Ракитово. Техните имена са съпроводени от означенията “чифт”, “половин чифт” и “бенак”. Тези понятия и приложението им показват голямо сходство в римската, византийската и османската земеделска, икономическа и фискална политика на области, които са се намирали последователно под господството на трите империи. Още от времето на късната Римска империя земеделската организация се основава на труда на селското домакинство (хане – в османско време) и на волския впряг (чифт). Съхранените до днес подробни данъчни регистри включват всички облагаеми с данък пълнолетни и задомени селяни (глави на домакинство), които владеят определен поземлен участък, обработван с помощта на два вола. Това представлява отделната производствена единица - чифт-хане. Тя съчетава три елемента: ниви, обработвани с волски впряг и използвани за отглеждане на зърнени култури; семейното домакинство, което осигурява труда, и чифт волове, като теглителна движеща сила.
Размерът на един чифт земя е зависел от специфичните условия за земеделие или, по-точно казано, от плодородието на почвата. Чифт земя първо качество в различни райони на империята се движи между 60-80 декара, средно качество - между 80-120 декара и ниско качество - между 100-150 декара.
Законът не е позволявал разделянето на чифт-хането или на семейното владение. Ако някой, на чието име се води чифт земя, почине и остави след себе си непълнолетен син, неспособен да се справи с обработването на земята, тя временно му се отнема, докато той достигне зрелост. Вдовицата обаче е можела да задържи чифт земята за себе си или за непълнолетния си син, при положение, че обработва земята с помощта на наемни работници и си плаща данъка-десятък и останалите налози. По този начин вдовиците са признавани за подлежащи на данъчно облагане лица и фигурират като такива в регистрите. Приема се също така, че чифт-домакинствата, които притежават чифт земя и двойка волове, са “зрели” семейства, а онези, които притежават по-малко от цял чифт земя и по всяка вероятност само един вол, са “млади” семейства.
Най-ранното законово положение изисква от селските семейства, притежаващи цял чифт земя да плащат равностойността на една жълтица или 22 акчета (сребърни монети в обръщение до ХVIII век), а тези, които владеят половин чифт - 12 акчета. Семейство, притежаващо по-малко от половин чифт, се нарича бенак и плаща по 9 акчета, а неженен селянин или вдовица във владение на земя дължи 6 акчета.
В случая с мюсюлманите от с. Ракитово през 1515-1516 г. домакинството на Балабан, син на Ахмед е определено като бенак, което означава, че владее по-малко от половин чифт земя. В новия дефтер обаче то е вече с половин чифт земя. Хасан, син на Синан е регистриран през 1515-1516 г. като ерген, но в следващия регистър той е охарактеризиран като бенак, т.е. може да се предположи, че е вече глава на младо семейство.
Много повече са християните в с. Ракитово - общо 90 домакинства, 12 регистрирани неженени мъже и 2 вдовици. Спрямо регистъра от 1515-1516 г. броят на домакинствата се е увеличил с 5. Тези цифри позволяват да се допусне, че през периода 1516-1523 г. християнското население на Ракитово е около 460-550 души. Между тях фигурират двама попа - Поп Досман и Поп Герги. Други трима души са синове на поп - Къно Поп, Драгно Поп и Слав Поп. Този факт прави впечатление и свидетелства, че българската рая дори в планинските краища съвсем не е лишена от духовни пастири.
Производството и данъците, които плаща населението на Ракитово, са общи за цялата Чепинска котловина и са отразени след имената на християните на стр. 109. Зърнените култури са отново изчислени в мерната единица за тегло мудд, широко разпространена в тази част от българската етническа територия. През ХVI век един мудд пшеница е около 410 кг, а един мудд ечемик - около 369 кг. При това положение през около 1523 г. населението на Ракитово е предало около 3 690 кг пшеница и около 4 060 кг ечемик.
За разлика от данните за с. Каменица, където населението е изцяло християнско, тук е добавен и т.нар. райетски данък. Той се определя именно от размера и качеството на земята, която стопанисва и обработва мюсюлманското семейство. По-долу поместваме в таблица данните за количеството произведени зърнени култури и различните данъци, които плащат селяните от Ракитово през 1515-1516 и съответно - през 1516-1523 г. Рекапитулацията, която следва, фиксира стопански и демографски показатели:
Първоначално (т.е. според по-ранния регистър от 1515-1516 г.): пълночленни домакинства на мюсюлмани - 6, неженен - 1; пълночленни домакинства на християни - 85, вдовици - 3; приход - 4710 акчета;
Понастоящем: пълночленни домакинства на мюсюлмани - 12; неженени - 2; пълночленни домакинства на християни - 90; неженени - 12, вдовици - 2; приход - 6610 акчета.
Приход в повече в размер на 1900 акчета. (виж таблицата)
Подобно на населението на Каменица, и тук всяко лице е представено с неговото лично име, последвано от това на баща му. Имената са изписани едно под друго, в по 6 гнезда на ред, като общият брой на така формираните редове е 15 на стр. 108 и още 6 на стр. 109 от регистъра. В края на стр. 109 започват данните за с. Дорково, което ще представим в следващ брой на вестника.
НАСЕЛЕНИЕТО НА СЕЛО РАКИТОВО СПОРЕД ПОДРОБЕН РЕГИСТЪР, СЪСТАВЕН В ПЕРИОДА 1516-1523 ГОДИНА Стр. 108.
Мюсюлмани от споменатото село:
1. Балабан син на Ахмед, половин чифт; Синан син на Абдуллах, чифт; Ахмед син на Ибрахим, чифт; Муса син на Ибрахим, чифт; Касъм син на Абдуллах, чифт; Хасан син на Синан, бенак; Понастоящем:
2. Али син на Караджа, бенак; Касъм син на Ковач, чифт; Исмаил, син на Абдуллах, бенак; Хасан син на Юсуф, бенак; Хасан син на Абдуллах, бенак; Хъзър син на Абдуллах, бенак; Яхмед син на Ибрахим, неженен; Ковач син на Муса, неженен.
Християни от споменатото село:
1. Стойо Добро, Вельо Стойо, Вели Герги, Драгуч Славне (?), Йован Илийо (?), Драгоч Стойчо, 2. Геoрги Станчо (Стайчо), Димитри Драго,
Дабижив Смило, Райо Врана (Враньо), Божано (Божино) Милко, Петко Драгошин,
3. Драголин Петко, Малкин (?) Драголин, Стоян Диман, Петко Райо, Денко Райо, Радослав Борослав,
4. Йован Лалко, Петри Крайо, Минчо Петри, Петко Златко, Сгойко Долен, Строзо (Строжо) Русо,
5. Койо Русо, Койко Злайо, Герги Кольо, Стойко Кольо, Сенадин Ненко, Радул Драготе,
6. Петри Йован, Станко Йован, Доброслав Русин (Русен), Радослав Радо, Драгой Радо, Минчо Драгочо,
7. Слав Дафино, Коста Райчо, Стано Станчо, Драгне Стойчо, Пено (Нено) Русо, Досьо Гергич.
8. Божано (Божино) Гергич, Бено (Нено) Гергич, Радой Милко, Поп Досман, Кошило (?) Родо, Станише Родо,
9. Стойо Родо, Райо Кало, Бельо Кало, Тодор Кало, Добре Кало, Добре Петко,
10. Белчо Ненко, Русьо Стоян, Стойко Ненко, Влайко Стоян, Стано (Стайо) Стоян, Къно Хоп,
11. Драгно (Драгано) Поп, Слав Поп, Драгой Стоян, Батко Стоян, Драгой Добре, Ратко Драгоч, 12. Грозе Стоян, Стоян Богослав, Драгой Нофослав (?), Батко Миркьо, Крайо Драган, Рахно Стойко, Стр. 109.
13. Станко Драголин, Сенадин Драгочо, Вдовица Драгана.
Понастоящем:
14. Михал Братан, Савин (Севин) Доброслав, Нягул Драголин, Койо Бинке, Каджаман (?) Пенко, Продан Радослав,
15. Минчо Петко, Дошо Драгаш, Милко Русо, Дончо Димитри, Поп Герги, Стоян Богослав, 16. Пено Стоян, Петко Братан, Ненко Божано (Божино), Милко Добре, Стойо Гюргьо - неженен, Марчо Йован - неженен,
17. Стойко Добре - неженен, Васил Дабижив - неженен, Божано (Божино) Милко - неженен, Ралко Ненко - неженен, Драгой Добре - неженен, Рад Радослав - неженен,
18. Дафино Драгоч - неженен, Добре Милко - неженен, Воял (?) Ненко - неженен, Вдовица Вълкана, Милко Радой - неженен.
проф. д-р Стоянка Кендерова, доц. д-р Румен Ковачев