

184 водоизточници за питейна вода стоят без санитарно-охранителни зони
Публикувано на 06 May 2014 18:51
На територията на община Велинград има 184 водоизточници на питейна вода - сборни каптажи, които са построени от бетон на повърхността на земята. Нито един от тези водоизточници обаче няма определени санитарно-охранителни зони съгласно изискванията на Закона за водите. Това четем в информацията за състоянието на вододайните зони, която бе представена на последната сесия на Общинския съвет в края на април от инж. Мрамор Полежански, експерт в Общинска администрация.
Проблемът е с дълга история, но към днешна дата няма решение. До април 2013 г. вододайните зони, които са публична общинска собственост, трябваше да са грижа на общината. След тази дата те бяха прехвърлени на общинското дружество “ВКТВ”, но инвестиции не са правени. В същото време трите пояса на санитарно-охранителните зони трябва да гарантират непопадането във водата на вредни за човешкия организъм вещества. Единици са водохващанията, около които има направени заграждения, възпрепятстващи достъпа на животни и хора до тях. Състоянието на други е критично - пример са водохващанията, доставящи вода за Кръстава и Медени поляни, които в резултат на корозия се нуждаят от спешен ремонт.
За разлика от водоизточниците, повечето от съществуващите на територията на общината 54 резервоара за питейна вода имат вътрешни санитарно-охранителни пояси. Според данните от доклада те обаче са заварено положение от предишни години, но не са актуализирани, за да отговарят на действащото законодателство. И в момента без заграждения са резервоарът на Велинград на “Нежовица”, резервоарът на Цветино в “Мала река” и единият резервоар на Абланица, намиращ се под с. Кандьови.
Подобна е картината и на осемте помпени станции на обособената територия, от които действащи са само 4.С ограда на върешните санитарно-охранителни пояси е единствената пречиствателна станция за питейна вода във Велиград.
За да се стигне до положителна промяна в състоянието на санитарно-охранителните зони, трябва да се извърви поредица от стъпки: “ВКТВ” да вземе разрешителни за водоползване на вода за питейни нужди за всички водовземания; да се изготвят проекти за зоните за всички ВиК съоръжения; да се съгласуват с РУГ, РИОСВ и Басейновите дирекции; да се направят актове за публична общинска собственост на санитарно-охранителните пояси и да се построят защитните огради. Според преценката на г-н Полежански: “Проблем ще бъде финансирането на тази процедура, както при проектирането, така и при изграждането на оградите. За изпълнението на това мероприятие ще са необходими не по-малко от 10 години при финансовото състояние, в което се намира “ВКТВ”.
Елена Баева
Проблемът е с дълга история, но към днешна дата няма решение. До април 2013 г. вододайните зони, които са публична общинска собственост, трябваше да са грижа на общината. След тази дата те бяха прехвърлени на общинското дружество “ВКТВ”, но инвестиции не са правени. В същото време трите пояса на санитарно-охранителните зони трябва да гарантират непопадането във водата на вредни за човешкия организъм вещества. Единици са водохващанията, около които има направени заграждения, възпрепятстващи достъпа на животни и хора до тях. Състоянието на други е критично - пример са водохващанията, доставящи вода за Кръстава и Медени поляни, които в резултат на корозия се нуждаят от спешен ремонт.
За разлика от водоизточниците, повечето от съществуващите на територията на общината 54 резервоара за питейна вода имат вътрешни санитарно-охранителни пояси. Според данните от доклада те обаче са заварено положение от предишни години, но не са актуализирани, за да отговарят на действащото законодателство. И в момента без заграждения са резервоарът на Велинград на “Нежовица”, резервоарът на Цветино в “Мала река” и единият резервоар на Абланица, намиращ се под с. Кандьови.
Подобна е картината и на осемте помпени станции на обособената територия, от които действащи са само 4.С ограда на върешните санитарно-охранителни пояси е единствената пречиствателна станция за питейна вода във Велиград.
За да се стигне до положителна промяна в състоянието на санитарно-охранителните зони, трябва да се извърви поредица от стъпки: “ВКТВ” да вземе разрешителни за водоползване на вода за питейни нужди за всички водовземания; да се изготвят проекти за зоните за всички ВиК съоръжения; да се съгласуват с РУГ, РИОСВ и Басейновите дирекции; да се направят актове за публична общинска собственост на санитарно-охранителните пояси и да се построят защитните огради. Според преценката на г-н Полежански: “Проблем ще бъде финансирането на тази процедура, както при проектирането, така и при изграждането на оградите. За изпълнението на това мероприятие ще са необходими не по-малко от 10 години при финансовото състояние, в което се намира “ВКТВ”.
Елена Баева
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023