

Велинград участва в Българо-швейцарска научна програма
Публикувано на 03 Jun 2014 09:02
На 22 май 2014 г. в София се състоя заседание на Комитета за управление на Българо-швейцарската научноизследователска програма и междинна среща с изпълнителите на научните проекти за докладване на напредъка в изпълнението на дейностите, организирано от Швейцарската научна фондация и Министерството на образованието и науката. В заседанията участваха представители на двете организации, както и на швейцарския офис за сътрудничество в България и националното координационно звено от МС на България. Швейцарската научна фондация и дирекция “Наука” към МОН са националните организации, отговорни за администрирането на програмата. Националното координационно звено в МС наблюдава и координира изпълнението й. Българо-швейцарската научноизследователска програма отговаря на нуждата на българската научна общност за по-голяма международна интеграция и сътрудничество. Това се осъществява посредством мобилизиране на изследователски капацитет в Швейцария и България и подкрепяне на научното сътрудничество под формата на съвместни изследователски проекти чрез предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, като от 2013 г. започна изпълнението на 13 проекта с финансиране в размер на 4 235 400 швейцарски франка. Един от одобрените проекти ‘’Влияние на земеползването и стопанисването върху акумулацията на въглерод в планинските горски екосистеми’’ (http://mountain-soils.eu/) се разработва от научен екип с ръководители доц.д-р Миглена Жиянски от Институт за гората-БАН и д-р Jens Leifeld – Agroscope Research Station ART, Zurich, Switzerland (PI). Членове на научно-изследователския колектив са проф.д-р Мария Соколовска (ИГ-БАН), гл.ас.д-р Ангел Ферезлиев (Опитна база за иглолистните гори, ИГ-БАН, Велинград), гл.ас.д-р Мария Глушкова (ИГ-БАН), доц.д-р Венета Цолова(Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията ‘’Н.Пушкаров’’) и Лора Найденова( докторант в ИГ-БАН).
Проектът е актуален, превид следното:
В международен план смекчаването на потенциала на въглеродния двуокис в зависимост от управлението на земята и горското стопанство е отдавна признато от Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC), Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (UNFCCC) и Протокола от Киото. Съществува пряка необходимост да се докладва промяната в акумулацията на почвения въглерод като последица от изменението на използването и управлението на земите в много страни (включително България), като е необходимо да се определи количествено потенциала при различните варианти за управление на земята в стремеж към по-добри, обосновани и признати познания за отлагане на въглерода в почвата и по-добро разбиране на въглеродния цикъл в една от най-уязвимите, засегнати и сложни екосистеми - горите, както и последиците от свързаните с тях промени в земеползването.
Промени в земеползването (напр.при между горски земи, ниви и пасища), както и управлението на горите, включително промяна на дървесния състав през горски реализации, са широко приети мерки за смекчаване на изменението на климата чрез поглъщането на въглерода, защото почвено-органичните въглеродни запаси са повлияни от промените в растителността и на използването на земята. Проектната реализация ще установи последиците от промените в земеползването и управлението на горите, свързани с използване на земята и почвата в планинските райони и запасите от въглерод в биомасата. Фокусът е върху земите и свързаните с използването им промени, например залесяване на бившия пасища, напуснати ниви, горски преобразувания и различни практики при управление на горите.
Проектът е центриран около три работни пакета и обхваща различни набори от информация. Първият набор от данни се състои от три градиенти за използване на земята в Швейцарските Алпи. Вторият набор от данни включва експериментални участъци в Стара планина, Рила и Родопите в България. В района на Велинград по проекта са обособени 6 експериментални площи в горски насаждения, съществуващи и изоставени ниви, ливади и пасища в местностите “Върбица”, “Баба и дядо”, “Бухльовица” и “Бялата вода”.
гл.ас. д-р, инж. Ангел Ферезлиев, ръководител на ОБИГ, ИГ-БАН-Велинград
Проектът е актуален, превид следното:
В международен план смекчаването на потенциала на въглеродния двуокис в зависимост от управлението на земята и горското стопанство е отдавна признато от Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC), Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (UNFCCC) и Протокола от Киото. Съществува пряка необходимост да се докладва промяната в акумулацията на почвения въглерод като последица от изменението на използването и управлението на земите в много страни (включително България), като е необходимо да се определи количествено потенциала при различните варианти за управление на земята в стремеж към по-добри, обосновани и признати познания за отлагане на въглерода в почвата и по-добро разбиране на въглеродния цикъл в една от най-уязвимите, засегнати и сложни екосистеми - горите, както и последиците от свързаните с тях промени в земеползването.
Промени в земеползването (напр.при между горски земи, ниви и пасища), както и управлението на горите, включително промяна на дървесния състав през горски реализации, са широко приети мерки за смекчаване на изменението на климата чрез поглъщането на въглерода, защото почвено-органичните въглеродни запаси са повлияни от промените в растителността и на използването на земята. Проектната реализация ще установи последиците от промените в земеползването и управлението на горите, свързани с използване на земята и почвата в планинските райони и запасите от въглерод в биомасата. Фокусът е върху земите и свързаните с използването им промени, например залесяване на бившия пасища, напуснати ниви, горски преобразувания и различни практики при управление на горите.
Проектът е центриран около три работни пакета и обхваща различни набори от информация. Първият набор от данни се състои от три градиенти за използване на земята в Швейцарските Алпи. Вторият набор от данни включва експериментални участъци в Стара планина, Рила и Родопите в България. В района на Велинград по проекта са обособени 6 експериментални площи в горски насаждения, съществуващи и изоставени ниви, ливади и пасища в местностите “Върбица”, “Баба и дядо”, “Бухльовица” и “Бялата вода”.
гл.ас. д-р, инж. Ангел Ферезлиев, ръководител на ОБИГ, ИГ-БАН-Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023