Мая Станудина с трето място на планинския супермаратон “Витоша-100”
Публикувано на 24 Jun 2014 09:06
Любителката на екстремните преживявания и на силните усещания в търсене на нови приключения из непознати и далечни места в България и по целия свят, отново остана вярна на себе си и се изправи пред поредното си предизвикателство. 24-годишната велинградчанка Мая Станудина се впусна в изключително тежкото спортно събитие известно като “Скороходна и колоездачна обиколка на Витоша - 100 км”.
Тази година обиколката на Витоша се проведе на 14 и 15 юни 2014 г., като включваше състезания за колоездачи - мъже и жени (50 и 100 км), за бегачи/скороходци (мъже и жени) на 100 км и дуотлон на 200 км - комбинация от колоездене и бягане . Мая стартира на 100 км бягане в надпревара с още 44 жени на възраст от 17 до 50 г. и се класира на престижното трето място, като пробягва разстоянието от 100 км за 10:52:51 ч. А това означава, че тя се е движела със средна скорост от малко над 9 км/ч.
За нейното изключително постижение в този ултрамаратон говорят и още няколко факта, които доказват силната й воля, непреклонен характер и желание за добро представяне, както и голямата й физическа и психическа издръжливост. На първо място Мая е дебютант в такова тежко състезание и въпреки това влиза в призовата тройка. На контролата в средата на трасето тя е с второ време след победителката. Счупен нокът и наранен пръст на крака й причиняват болки, но не се отказва докрай. Не е провела специално насочена подготовка за такъв тип маратонско бягане в пресечена местност. Нейното време е по-добро от постиженията на доста от мъжете на същата дистанция. От стартиралите общо 184 мъже Мая побеждава 165 от тях! Наистина впечатляващо!
Класиране на първите пет жени – 100 км:
50 км Финал
1. Мария Николова 31 г. 4:17:09.9 9:54:52.8
2. Нина Енчева 31 г. 5:00:33.7 10:24:02.5
3. Мая Станудина 24 г. 4:36:59.7 10:52:51.3
4. Малина Вацкичева 49 г. 5:04:35.3 11:27:59.1
5. Елеонора Григорова 33 г. 5:04:20.6 11:45:34.7
Организаторите на супермаратона (два магазина от София за спортни стоки и за оборудване на велосипеди) са се погрижили за осигуряване на всичко необходимо за подготовка на трасето и неговата маркировка с цветни колчета, табели и ленти. Заедно със своите партньори и спонсори подсигуряват и наградите за победителите. Те получават ваучери за закупуване стоки от спортните магазини, както и енергийни гелове, тениски, медали и грамоти. За своята безопасност всички участници са подписали декларации за съгласие с условията на състеазнието и са потвърдили, че здравословното, физическото, психическо и спортно-техническото им състояние отговарят на трудността на маршрута и позволяват да участват в Обиколка на Витоша - 100 км.
Няколко дни след успешното си представяне на супермаратона във Витоша специално за в. “Темпо” Мая Станудина отговори на няколко въпроса;
- Разкажи нещо повече за трасето на това тежко състезание?
- Теренът е планински предимно, минава се и през някои села, където е асфалт. Имаше няколко по-сериозни изкачвания, точно преди средата, което е с. Чуйпетлово. Стартирахме в 24.00 ч. през нощта от паркинга пред резиденция „Бояна”. Тръгнахме по бул.“България” по посока на кв. “Бояна”, като се спазват правилата за движение по пътищата. Продължихме по пътя за м. “Златни мостове” и после през планината.
- Изисква ли се някаква специална екипировка? - Всеки участник си има челник (прожектор, който се закрепва на главата) и преценява сам какво му е необходимо. Аз бях с малка раничка за бягане, с вода, няколко фурми и направени от мен сурови бонбони.
- А какви бяха атмосферните условия? Нямаше ли проблеми, че стартирате през нощта?
- Тази година е била при най-трудни условия от 20 години насам, по твърденията на други състезатели, които са бягали през всичките тези години. Имаше изключително много кал, беше студено, много тъмно, нямаше осветление, освен светлоотразителната маркировка. Беше голям мрак, по едно време стана и мъгливо - не се виждаше добре, дори с челника и това беше точно, когато бях останала сама в гората и бягах по-бързо, само и само да настигна някого.
- Имаше ли задължителен медицински преглед преди състезание с толкова голямо натоварване?
- Нямаше задължителен медицински преглед, всеки участник сам трябва да го извърши преди да предприеме такъв подвиг (аз специално не съм). Всеки състезател трябва да е минал медицински преглед и да е в добро здравословно състояние. Имаше подкрепителни пунктове, бяха 9 и на тях имаше вода и други напитки, храна - сушени плодове, лимони, сандвичи и т.н. Аз лично съм изяла няколко резенчета краставичка, лимон, фурми и нищо повече
- Няколко думи за подготовката ти. Има ли треньор, който да я води?
- Нямам треньор, дори въобще подготовката ми не беше за такова бягане. Аз се запалих по планинско бягане и дълги разстояния съвсем отскоро - просто за форма, здраве и удоволствие. Моят приятел Евелин Милев е бивш лекоатлет и ми даваше много насоки, тренирахме заедно, той също бяга обиколката с мен и ми даваше много сили, оказа ми голяма подкрепа, малко преди средата на трасето го настигнах и до края бягахме заедно. От март т.г. започнах да бягам, но не повече от 5-6 км, три пъти седмично. Постепенно обаче увеличих броя на тренировките и километрите, започнах почти всеки ден да тичам по 10 км. И имам само няколко тренировки от 21, 25, 27 и 35 км, което е крайно недостатъчно при подготовка за подобно състезание. За тренировките ми в последния месец голяма роля оказаха и приятели от групите за бягане, към които се присъединих. Те са хора от цяла България, които бягат и се готвят за различни състезания и организират групови бягания на рзлични места. Та и аз се включих с 3-4 тренировки с някои от бегачите, които си търсят компания за бягане около язовирите Белмекен, Беглика, Широка поляна, Батак, връх Острец. А моето любимо място за бягане е от Велинград до Булин чаир и Славееви скали, това е мястото, на което най-много тренировки съм направила - 6 км изкачване и 6 км спускане.
- Не са ли това прекалено тежки натоваряания?
- Но аз бягам за удоволствие, никога не преминавам тази граница, просто се оказа, че ми се отдава да издържам дълго време на бягане, бързо се възстановявам и имам голяма издръжливост. Тези качества съм придобила от плуването, водната аеробика и планинския туризъм, но най-голяма роля в такъв вид натоварване, толкова продължително и физически изтощително, оказва психиката, човек трябва да притежава изключително голяма воля, за да се справи с такова изпитание като този ултрамаратон. Още нещо много важно от подготовката - не пропускам ден без плуване и водна аеробика, може да се пропусне бягане, но силата на водата е огромна!
- Как определяш за себе си това, което постигна на този супермаратон?
- Като дебютант се наредих в челната тройка, което е наистина голямо постижение, тъй като призьорите в такива състезания се подготвят дълго време за това и се занимават с бягане от много години, но аз знаех, че ще завърша и то бързо. Имаше моменти по време на бягането, когато ми се искаше да спра, защото си ударих много лошо палеца на крака, нокътят ми се заби навътре и се отлепи наполовина, което допринесе за адска болка. Това беше още по средата на трасето, но се опитвах да не мисля за това, желаех да завърша и въобще не исках да си помислям да се откажа. Просто си бях казала, че трябва да завърша, каквото и да става.
- Пожелаваме ти още успехи и нови предизвикателства!
- Благодаря! В заключение ще добавя, че ми се иска да виждам повече велинградчани да се интересуват и участват в такива спортни прояви. Може и не в толкова екстемни, но поне в някакъв вид спорт. Иска ми се и повече от тях да се включват в подобни спортни събития.
Темпо
Тази година обиколката на Витоша се проведе на 14 и 15 юни 2014 г., като включваше състезания за колоездачи - мъже и жени (50 и 100 км), за бегачи/скороходци (мъже и жени) на 100 км и дуотлон на 200 км - комбинация от колоездене и бягане . Мая стартира на 100 км бягане в надпревара с още 44 жени на възраст от 17 до 50 г. и се класира на престижното трето място, като пробягва разстоянието от 100 км за 10:52:51 ч. А това означава, че тя се е движела със средна скорост от малко над 9 км/ч.
За нейното изключително постижение в този ултрамаратон говорят и още няколко факта, които доказват силната й воля, непреклонен характер и желание за добро представяне, както и голямата й физическа и психическа издръжливост. На първо място Мая е дебютант в такова тежко състезание и въпреки това влиза в призовата тройка. На контролата в средата на трасето тя е с второ време след победителката. Счупен нокът и наранен пръст на крака й причиняват болки, но не се отказва докрай. Не е провела специално насочена подготовка за такъв тип маратонско бягане в пресечена местност. Нейното време е по-добро от постиженията на доста от мъжете на същата дистанция. От стартиралите общо 184 мъже Мая побеждава 165 от тях! Наистина впечатляващо!
Класиране на първите пет жени – 100 км:
50 км Финал
1. Мария Николова 31 г. 4:17:09.9 9:54:52.8
2. Нина Енчева 31 г. 5:00:33.7 10:24:02.5
3. Мая Станудина 24 г. 4:36:59.7 10:52:51.3
4. Малина Вацкичева 49 г. 5:04:35.3 11:27:59.1
5. Елеонора Григорова 33 г. 5:04:20.6 11:45:34.7
Организаторите на супермаратона (два магазина от София за спортни стоки и за оборудване на велосипеди) са се погрижили за осигуряване на всичко необходимо за подготовка на трасето и неговата маркировка с цветни колчета, табели и ленти. Заедно със своите партньори и спонсори подсигуряват и наградите за победителите. Те получават ваучери за закупуване стоки от спортните магазини, както и енергийни гелове, тениски, медали и грамоти. За своята безопасност всички участници са подписали декларации за съгласие с условията на състеазнието и са потвърдили, че здравословното, физическото, психическо и спортно-техническото им състояние отговарят на трудността на маршрута и позволяват да участват в Обиколка на Витоша - 100 км.
Няколко дни след успешното си представяне на супермаратона във Витоша специално за в. “Темпо” Мая Станудина отговори на няколко въпроса;
- Разкажи нещо повече за трасето на това тежко състезание?
- Теренът е планински предимно, минава се и през някои села, където е асфалт. Имаше няколко по-сериозни изкачвания, точно преди средата, което е с. Чуйпетлово. Стартирахме в 24.00 ч. през нощта от паркинга пред резиденция „Бояна”. Тръгнахме по бул.“България” по посока на кв. “Бояна”, като се спазват правилата за движение по пътищата. Продължихме по пътя за м. “Златни мостове” и после през планината.
- Изисква ли се някаква специална екипировка? - Всеки участник си има челник (прожектор, който се закрепва на главата) и преценява сам какво му е необходимо. Аз бях с малка раничка за бягане, с вода, няколко фурми и направени от мен сурови бонбони.
- А какви бяха атмосферните условия? Нямаше ли проблеми, че стартирате през нощта?
- Тази година е била при най-трудни условия от 20 години насам, по твърденията на други състезатели, които са бягали през всичките тези години. Имаше изключително много кал, беше студено, много тъмно, нямаше осветление, освен светлоотразителната маркировка. Беше голям мрак, по едно време стана и мъгливо - не се виждаше добре, дори с челника и това беше точно, когато бях останала сама в гората и бягах по-бързо, само и само да настигна някого.
- Имаше ли задължителен медицински преглед преди състезание с толкова голямо натоварване?
- Нямаше задължителен медицински преглед, всеки участник сам трябва да го извърши преди да предприеме такъв подвиг (аз специално не съм). Всеки състезател трябва да е минал медицински преглед и да е в добро здравословно състояние. Имаше подкрепителни пунктове, бяха 9 и на тях имаше вода и други напитки, храна - сушени плодове, лимони, сандвичи и т.н. Аз лично съм изяла няколко резенчета краставичка, лимон, фурми и нищо повече
- Няколко думи за подготовката ти. Има ли треньор, който да я води?
- Нямам треньор, дори въобще подготовката ми не беше за такова бягане. Аз се запалих по планинско бягане и дълги разстояния съвсем отскоро - просто за форма, здраве и удоволствие. Моят приятел Евелин Милев е бивш лекоатлет и ми даваше много насоки, тренирахме заедно, той също бяга обиколката с мен и ми даваше много сили, оказа ми голяма подкрепа, малко преди средата на трасето го настигнах и до края бягахме заедно. От март т.г. започнах да бягам, но не повече от 5-6 км, три пъти седмично. Постепенно обаче увеличих броя на тренировките и километрите, започнах почти всеки ден да тичам по 10 км. И имам само няколко тренировки от 21, 25, 27 и 35 км, което е крайно недостатъчно при подготовка за подобно състезание. За тренировките ми в последния месец голяма роля оказаха и приятели от групите за бягане, към които се присъединих. Те са хора от цяла България, които бягат и се готвят за различни състезания и организират групови бягания на рзлични места. Та и аз се включих с 3-4 тренировки с някои от бегачите, които си търсят компания за бягане около язовирите Белмекен, Беглика, Широка поляна, Батак, връх Острец. А моето любимо място за бягане е от Велинград до Булин чаир и Славееви скали, това е мястото, на което най-много тренировки съм направила - 6 км изкачване и 6 км спускане.
- Не са ли това прекалено тежки натоваряания?
- Но аз бягам за удоволствие, никога не преминавам тази граница, просто се оказа, че ми се отдава да издържам дълго време на бягане, бързо се възстановявам и имам голяма издръжливост. Тези качества съм придобила от плуването, водната аеробика и планинския туризъм, но най-голяма роля в такъв вид натоварване, толкова продължително и физически изтощително, оказва психиката, човек трябва да притежава изключително голяма воля, за да се справи с такова изпитание като този ултрамаратон. Още нещо много важно от подготовката - не пропускам ден без плуване и водна аеробика, може да се пропусне бягане, но силата на водата е огромна!
- Как определяш за себе си това, което постигна на този супермаратон?
- Като дебютант се наредих в челната тройка, което е наистина голямо постижение, тъй като призьорите в такива състезания се подготвят дълго време за това и се занимават с бягане от много години, но аз знаех, че ще завърша и то бързо. Имаше моменти по време на бягането, когато ми се искаше да спра, защото си ударих много лошо палеца на крака, нокътят ми се заби навътре и се отлепи наполовина, което допринесе за адска болка. Това беше още по средата на трасето, но се опитвах да не мисля за това, желаех да завърша и въобще не исках да си помислям да се откажа. Просто си бях казала, че трябва да завърша, каквото и да става.
- Пожелаваме ти още успехи и нови предизвикателства!
- Благодаря! В заключение ще добавя, че ми се иска да виждам повече велинградчани да се интересуват и участват в такива спортни прояви. Може и не в толкова екстемни, но поне в някакъв вид спорт. Иска ми се и повече от тях да се включват в подобни спортни събития.
Темпо
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023