“В България е сложно за здрав човек да намери работа, камо ли за болен”. Подобен извод трудно може да бъде оспорен, но за сметка на това лесно може да бъде потвърден с историите на десетки болни, но трудоспособни хора, за които търсенето на работа е истинско ходене по мъките, а намирането най-често е мисия невъзможна. Тези истории обаче най-често остават затворени в семейството, сред най-близките, не са “водещи новини”, не са “първа точка в дневния ред” нито на управляващи, нито на институции, нито на обществото ни като цяло.
Тук не искаме да разкажем лична история, с която да провокираме съчувствие, защото главните действащи лица в нея имат силата сами да се справят със съдбата. Искаме да разкажем за една идея, родена от лична история, но с потенциал да помогне на мнозина. Идеята е на г-жа Лилия Николова, която е родена в Украйна и от години живее и работи във Велинград. Думите в началото на статията са нейни и са плод на изстрадан опит.
Във Велинград има много семейства, които имат деца с различни увреждания и знаят с колко трудности е съпътствано тяхното отглеждане. Докато са в детска или младежка възраст до 18 години, те могат да ползват различни социални услуги - например Центъра за деца и младежи с увреждания “Надежда”, където наред с професионалната помощ получат и най-ценното - общуване и приятелство. Какво се случва на един млад човек с увреждане, когато навърши 18 години и започне да търси работа? Важно е да подчертаем, че не става въпрос за тежки увреждания, които правят човека неработоспособен. Въпреки това малцина са работодателите, които дават шанс на хора с леки физически увреждания или със заболявания, които изискват спазването на определен режим. А липсата на шанс за работа натрупва още болка от чувството, че си ненужен и безполезен и лишава младите хора от нещо много важно - перспектива за развитие.
Сега да направим завой и да отправим поглед към улиците на Велинград. Там се набива на очи един проблем, който от години няма решение - бездомните животни. Наред с тези, които настояват общината да се справи с проблема, има и други, които сами се грижат за бездомни кучета и котки. Г-жа Николова обича животните и според силите си се стреми да им помага. Във Фейсбук търси съмишленици с призива “Искаме да ядем. Помогни на бездомно животно във Велинград”. Работата в помощ на бездомните животни й е дала важен урок - видяла е как деца и млади хора с увреждания сияят от щастие и забравят, че са болни, когато помагат на бездомно куче или коте. Това е щастието да усетиш, че някой има нужда от теб, емоцията да се почувстваш полезен и нужен.
Според г-жа Николова тези две частици от беззащитното общество могат да бъдат обединени в една идея: във Велинград да се създаде приют за бездомни животни, в който за тях да полагат грижи млади хора с физически увреждания и заболявания, които позволяват такава работа. От една страна улиците на града ще се изчистят от кучета и котки, а от друга страна ще се осигури работа за хора, които имат право да намерят своя пътека в живота и да получават за своя труд удовлетворение и заплащане. Идеята си тя споделя и подарява на всеки, който може да я “бутне” напред.
Ясно е, че за осъществяване на подобна идея са нужни средства. В търсене на варианти Лилия Николова е отправила запитване до Президентството и до Европейската комисия. И докато от президента все още чака отговор, отговорът на Европейската комисия е пристигнал само за 3 дни. В него се препоръчва да бъде търсено финансиране чрез проект и се подчертава, че повечето от програмите се реализират с участието на държавата или общините.
Така, по силата и на европейските правила, отправяме идеята на вниманието на Община Велинград. Ясно е, че към момента общината няма нито пари, нито терен за изграждане на голям приют за бездомни кучета. Въпросът е дали ще има воля и желание идеята да бъде обсъдена и да се търсят пътища за нейното осъществяване. На първо време това може да стане в мини-вариант, с помощта на проекти за насърчаване на намаляване на безработицата сред младите хора или на проекти със социална насоченост.
Ще оставим финала отворен - готови сме да продължим темата с още и различни мнения и идеи. В крайна сметка не всичко е пари, за някои неща се иска преди всичко сърце.
Елена Баева
Идея свързва две частици от беззащитното общество и търси съмишленици
