От 18 до 23 юни 2014 г. в Босна и Херцеговина, град Нови Травник и Република Хърватска, град Джурджевац се проведоха международни конкурси, в които взеха участие и възпитаници от музикална школа “Звънче”.
Конкурсът под наслов “Док тече Ласва” в Нови Травник се проведе на 20 юни, а в предварителната селекция Венелин Каленов бе класиран да участва на гала концерта. Напрежението на самия конкурс беше голямо, Венелин се представи с песента на Васил Найденов “След края на света”. Преди финалната вечер или гала концерта организаторите направиха среща с всички 20 участници. Имаше деца от 6 страни - Словения, Македония, Сърбия, България, Черна гора и Хърватска. Венелин бе единствен представител от България. За децата, родителите и ръководителите беше организирана среща с кмета на града и председателя на общинския съвет. През цялото време тази среща се снимаше от националната телевизия, също така и по време на конкурса. Всяко дете се изказа пред кмета и председателя, като си пожелаваше успех и благодарност към всички организатори. Пред общината, на плочките, бяха изрисувани знамената на държавите, от които имаше участници. Това беше много интересно и изненада за всички. Самият конкурс се проведе в огромна спортна зала, която беше украсена прекрасно, и която зала събира повече от 1200 души. Огромно впечатление ни направи вечерта на гала концерта, тя беше препълнена от жителите и гостите на града. Всяко дете си имаше визитна картичка, която се излъчваше на 3 видео стени, когато изпълнява своята песен. Венелин се представи брилянтно, беше много артистичен, с великолепно изпълнение, подплатено с един прекрасен балет зад него, с много красив костюм. Аз, като негов ръководител, нямах никакви забележки. Той направи голямо впечатление и на чужденците, които бяха на концерта. Взе най-голямата награда, която се присъжда на децата от другите страни. След концерта получи толкова много поздравления, че повече от час не можехме да излезем от залата. Между тях имаше оперни певци, професори по музика, композитори, съответно от Загреб, Белград, Любляна, Македония, Черна гора и много, много други. Както казах всичко се снима по националната телевизия и се предава директно. Емоции, емоции, емоции!
На следващия ден тръгнахме за Република Хърватска, където трябваше да се срещнем с Николета Сачкова. Тя взе участие на международния конкурс “Кукуричек” в град Джурджевац. Николета се вълнуваше много, беше много напрегната, все се съмняваше дали ще се справи, дали ще изпее както трябва песента “Повей, ветре”, дали няма да ни посрами като нейни ръководители и така нататък. Всеки конкурс има свой статут, своя характеристика, но по принцип остават най-добрите на финал след като са преминали през 3 месечна прецизна класация. На този конкурс участваха 22 деца, пак от 6 страни. За конкурсите са ангажирани изключително много хора, които се занимават изцяло с украса, озвучаване, ред в залата, защото към всяка песен има съответно балет, вокални групи, аматьори и други. И този конкурс се проведе също в спортна зала, която приличаше на тази в Босна, която също беше препълнена, а изпълнението на Николета, пак се повтарям, беше брилянтно. Аз нямам коментар, журито специално ни поздрави, изказаха се за нея великолепни неща по отношение на вокалната техника, артистичността, стайлинга й, за перфектната й микрофонна техника, а аз самата не можех да си намеря място от щастие. И двете деца достойно защитиха името на школата, на града ни, на България. Всички ние трябва да се гордеем с нашите талантливи деца.
Най-сърдечно благодаря на родителите на тези деца и изказвам специална и сърдечна благодарност на майката на Венелин, госпожа Румяна Каленова, която направи огромен жест, за да присъствам и на двата конкурса. Разстоянието между тях са много километри с един ден промеждутък. Не мога да изразя емоциите така, както ги чувствам. Благодарим ви, благодарим ви, благодарим ви!
Йорданка Казалиева