Село Бане, подобно на другите селища от Чепинската котловина, в административно-финансово отношение също спада към нахията (сборна селска община) Чепне, разположена в казата (околия) Самоков. Годишните приходи от него, както и от останалите пет села, разгледани в предишни броеве на в-к “Темпо”, са определени към хасовете (най-големите поземлени владения) на кадъаскера (военен съдебен орган) на Румелия. Описанието му в регистъра, предмет на настоящата статия, съхраняван в Османския архив в Истанбул (MAD 519) и създаден няколко години след възкачването на престола на султан Сюлейман Законодателя (1520-1566), е разположено на стр. 114 и 115. На стр. 115 започва текстът за друго село, наименовано също Бане, а именнно, за с. Баня, Разложко.
Към края на първата четвърт на ХVI век за с. Бане, Чепинско, са регистрирани 63 християнски домакинства (хане) и 5 мюсюлмански. Налице са и 4-ма неженени християни. Според предходния регистър от 1515-1516 г., данни за който сме предоставили в кн. Първа от поредица “Цепина” (“Извори за миналото на Чепинско”, 2006 г.), издадена от Исторически музей-Велинград и Дружество за защита на Родопите, мюсюлманските домакинства са 4, а християнските - 50, към които фигурират и семействата на две вдовици.
Тези цифри позволяват да се изрази предположението, че за около 10 години през първата четвърт на ХVI век населението на Бане, Чепинско е нараснало с 11 християнски домакинства и с едно мюсюлманско. Това предполага, че около края на първата четвърт на същото столетие то е наброявало около 340-410 души, приемайки, че едно домакинство е включвало около 5-6 души от три поколения.
Впечатлява фактът, че мюсюлманите не са отделени като самостоятелна конфесионална група, с която да започне описанието, както обикновено се практикува. Тук те са смесени с християните. Това навежда на мисълта, че тези четирима души са приели съвсем наскоро исляма и вече в следващия по време регистър те би следвало да бъдат изведени в началото на описа.
Между тях фигурира и Дур Али Абдуллах, за който с по-голяма сигурност може да се каже, че е първо поколение мюсюлманин, след като е приел за бащино името Абдуллах, т.е. “раб на Аллах”. Както вече имахме възможност да отбележим, по този начин административните власти, най-вече в лицето на кадията в дадено селище, се опитват да прекъснат духовната връзка и родова памет между новия мюсюлманин и неговия баща и заличат доскоро съществуващите семейни ценности.
Към името на същия Дур Али Абдуллах е отбелязана думата “бенак”, докато при останалите мюсюлмани - “чифт”. В материалите ни, посветени на селата Ракитово и Дорково изяснихме съдържанието на тези две понятия. Отбелязахме, че съхранените до днес подробни данъчни регистри включват всички облагаеми с данък пълнолетни и задомени селяни-мюсюлмани (глави на домакинство), които владеят определен поземлен участък, обработван с помощта на два вола (чифт волски впряг). Това представлява отделната производствена единица - чифт-хане (или чифт-домакинство). Приема се също така, че чифт-домакинствата, които притежават чифт земя и двойка волове, са “зрели” семейства и плащат равностойността на една жълтица или 22 акчета (сребърни монети в обръщение до ХVIII век). Семейство, притежаващо по-малко от половин чифт, се нарича бенак и плаща по 9 или 10 акчета, а неженен селянин или вдовица във владение на земя дължи 6 акчета.
За първия отбелязан мюсюлманин - Махмуд Хамза, е посочено също, че е соколар. За сега по-подробни данни за тази категория рая със специални задължения в Османската империя имахме при с. Драгиново, а в посочената по-горе кн. Първа от поредица “Цепина” сме разгледали подробно регистър за соколарите от края на ХVI в. в това село. Новото име в този регистър показва, че дарбата да отглеждат и обучават соколи, предназначени за султанския лов, са притежавали и други жители на котловината.
По-долу представяме списъка на населението и таблица за данъците, плащани от селското население. Следва да напомним, че в регистъра не е включен данък “джизие”, плащан от християнското мъжко население, тъй като той е отразяван в други регистри.
Стр. 114
1. Брайо (Брато) Поп; Стано Драгуч; Стано Димитри; Стайко Чернан; Велко Добре; Велко Доньо;
2. Гърго Драгуч; Стано Стано (Стайо); Стойко Стойчо; Пеньо (Пейо) Пелчо; Гьорги Белчо, Петре Манчо;
3. Стойчо Добро; Петко (Пенко, Ненко) Пръв; Стойко Дончо; Нешо Дано; Черньо Петко (Ненко, Пенко); Герги Койчо;
4. Велчо Добре; Петко Драголин; Душан Радослав; Драгослав Румин; Поп Момеч (Момче); Венко Стоян;
5. Стойко Стоян; Петко Радо; Новак Стойко; Венко (Велко) Димитри; Койо Стойко; Станко (Стайко) Чернан;
6. Калин Брагин; Драгно (Драгино) Петко; Петри Драгне (Драгине); Нешо (Пешо) Захо; Стоян Драгне (Драгине); Драгне (Драгине) Мильо;
7. Велко Новак; Махмуд Хамза, чифт, соколар (доганджъ); Дур Али Абдуллах, бенак; Стано Добро Понастоящем:
8. Радул Дончо; Стано Добро; Пейо Димитри; Добро Марко; Янко Станко; Стоян Миле; 9. Милко Михо; Неделко Стоян; Рус Калчо (Малчо);
Стойко Димитри; Брато Грозьо; Стойко Радослав;
10. Пейо Манчо (Милчо); Доброслав Стоян; Петко Милко; Петко Радослав; Драйо Радослав; Стойко Станислав;
Стр. 115
11. Милчо (Белчо) Стайко; Стано Дусман (Душман); Мълчан Душан; Герги Добро; Лалко Радота; Велислав Радино;
12. Груйо Новак; Муса, син на Иляс, чифт; Касъм, син на Али, чифт; Мурад, син на Иляс, чифт; Стано Стано, неженен; Койо Новак, неженен; 13. Петко Петко (Пенко пенко, Ненко Ненко), неженен; Стойко Стоян, неженен.
проф. д-р Стоянка Кендерова, доц. д-р Румен Ковачев