На Голяма Богородица излезе от печат сборникът “Балканската война и Западните Родопи. Споделени размисли 100 години по-късно”. В него са събрани докладите от Втората национална научна конференция, която се проведе във Велинград през октомври 2012 г. и бе посветена на 100-годишнината от Балканската война. Научен ръководител на конференцията бе академик Георги Марков, а книгата е резултат на общите усилия на Министерството на културата, Община Велинград, Института за исторически изследвания към Българската академия на науките и Исторически музей - Велинград, който е и издател на сборника под редакцията на проф. Стоянка Кендерова, Снежана Велева и Надежда Ангелова.
Европейските геополитически измерения на първата Балканска война 1912-13 г. са очертани от акад. Георги Марков като “една от войните на нациите срещу империите”. Шест научни разработки са посветени на 27-и Пехотен Чепински полк и военните действия в Западните Родопи. Сред тях е и статията на велинградския краевед Георги Пашов “Балканската война и Чепинския край”. Седем автори представят войната през погледа на участниците, проследявайки техни дневници и спомени. Уредникът от музея Надежда Ангелова е автор на “Балканските войни в спомените на чепинци, съхранени във фондовете на ИМ - Велинград”; Стоянка Кендерова разлиства бележника на Стойо Горанов от Каменица - подробен войнишки дневник от дните на войната, Анна Попова разказва за ръкопис на своя прадядо, озаглавен “Аз Александър Иванов Лачев, написвам житието си”, запазил вълнуващия момент на посрещането на първия български войник в Якоруда.
В общия раздел “Покръстване, 1913 г.” е поместена статията на Георги Куманов “Демографските промени в Чепинско в края на XIX век и през първите десетилетия на ХХ век”, а Мария Керезова проследява акцията за покръстване на българите мюсюлмани в Чепинското корито през 1912-1913 г. В раздела “Памет” учителката в СОУ “В. Левски” Радка Тотолакова анализира Балканската война и нейното представяне в учебниците по история за българското училище. Малко познатата документална история за строителството на паметника на загиналите във войните лъдженци е разказана от Мария Керезова.
Тук изброихме авторите и статиите, пряко свързани с Чепинския край. Но събраните в книгата научни разработки имат много по-широк обхват: Димитър Зафиров прави политико-военен ситнез на Балканската война, участието на 27-и пехотен Чепински полк във военните действия е детайлно проследено от Иван Петров и Илия Стефанов, Милен Куманов и Десислава Костадинова извеждат на преден план личното участие на Иван Евстатиев Гешов и проф. Александър Цанков. Спаска Паскова ни връща към спомените на доброволци от Неврокопско и Драмско, Екатерина Пейчинова представя Георги Мяхов-Брадата от Родопския доброволчески отряд, а Катя Зографова ни среща с “литературните” войводи Пейо Яворов и Христо Силянов. Много интересна е гледната точка на Катерина Венедиктова, която изследва османотурски надписи върху ятагани, включително и шест ягагана от фонда на Исторически музей - Велинград, описани от Анета Шопова и два от Ракитово. Ценни данни за покръстването през 1912-13 г. в Родопите и Източна Тракия дада Станислав Боянов, а Симеон Кацаров анализира предизвикателствата на християнизацията на българските мюсюлмани по същото време. Част от раздела “Памет” са и статиите на Вася Гергинова за Балканската война в народни песни от Северозападните Родопи и на Ели Попова за народната признателност към героите от войната, отразена в списание “Родопа”.
Сборникът е ценен и с публикувания пълен списък на бойците от 27-и пехотен Чепински полк и 39-и пехотен полк, загинали на 4 и 5 октомври 1912 г. на Велийца и Чисто тепе и на загиналите в бойните действия през 1912 и 1913 г. войници от селата Баня (Чепино), Лъджене и Каменица. А част от историческата стойност на новата книга са и архивните снимки и документи, запечатили една епоха, която винаги ще оттеква в българската история.
Елена Баева
Музеят издаде сборник за Балканската война и Западните Родопи
