Часове, дни, седмици копане, взиране във всяко камъче, почистване и отново копаене... За да стигнеш до ония неповторим миг, в който земята разкрива пред твоите очи поредната си тайна и дава точно на теб поредния си (без)ценен дар.
Имахме шанса да сме на точното място в точното време - в мига, в който младежите от международната археологическа експедиция откриха най-забележителната находка за този сезон сред руините на древното светилище в местността “Свети Илия” над Клептуза. Почувствахме трепета, вълнението, радостта - всички съставки на удовлетворението от добре свършената работа. Вижте как греят очите на снимката и може би ще ги усетите и вие.
Проф. Диана Гергова, която ръководи експедицията, внимателно оглежда намерения керамичен съд. Чудо е, че след толкова векове е цял и непокътнат, сякаш е чакал деня, в който ще продължи съществуването си като музеен експонат - великолепно свидетелство за времето, когато точно на на това място в Родопите са свещенодействали бесите. “Винаги откриваме най-интересните находки в края на разкопките”, щастливо обобщава проф. Гергова (през 2013 г. тя намери златото от Свещари в последния ден на експедицията). Треската обхваща всички близо 30 доброволци и студенти по археология от 8 европейски държави, които работиха близо месец на разкопките край параклиса “Свети Илия”. И минути по-късно откриват нова част от стената на светилището и още керамика...
Разкопките приключиха в края на изминалата седмица с надеждата да продължат, защото обектът е изключителен и се нуждае от още проучвания и много работа, за да стане притегателна точка и в туристическите маршрути във Велинград. Надеждата е жива и за спечеления проект за разкопки на Острец, въпреки огромните бюрократични трудности, които продължават и в момента. Със съдействието на ДГС “Алабак” членовете на експедицията са посетили върха и тамошното светилище. И са се върнали с разнопосочни чувства: редом до възхитата от мястото, панорамата и обекта са болката от разрухата, гневът заради иманярските набези, пълното недоумение защо в България позволяваме така да се ограбва нашето минало. Разговаряхме с няколко от доброволците, пропътували километри, за да дойдат тук - струва си да чуем тези млади хора от различни държави, но с общата мисия, че трябва да пазим историята и културата си (виж карето).
Не крие днешните си чувства и проф. Гергова, която започна разкопките на светилището на Острец през 2009 година: “Разрухата на Острец е невероятна! Корени на дърветата са подрязвани, за да се търси какво има. Целият обект е в дупки, светилището е унищожавано много методично, защото няма адекватни институции, които да се справят с набезите на иманярите и да ги санкционират. Ако искаме да спасим нашето наследство, то трябва да се работи за спасяване на археологическия обект. В момента разрухата е такава, че се питам дали ще остане нещо за следващите поколения. А Острец е знаков обект, който е в сърцето на всеки велинградчанин - свидетелство е и църквата, направена с доброволен труд и дарения. Задължително е местните власти да се гружат за културното наследство, но тук това не се случва. Престъпниците правят каквото си искат, а ние чакаме окончателното получаване на разрешителните и средствата по проекта, за да възстановим основите на храма. Точно на Острец е единственото светилище на бесите, за което имаме храмова разкопка, намерихме ключа на храма на неговия праг, намерихме уникален жезъл със змийски глави... Скандално е, че обществото като цяло не е в състояние да се справи с иманярските набези, които унищожават нашето минало”.
Слагам от едната страна на везните работата и опита на археолозите плюс ентусиазма и откривателския дух на доброволците. От другата страна са органите на държавата и общината, които с бездействието си позволяват иманярския произвол на Острец. Коя страна на везните ще натежи и ще бъде по-силна? Проектът за разкопки и консервация на светилището на Острец е лъч надежда, но стига ли, за да наклони везните в полза на опазването на миналото, върху което може да се крепи и настояще, и бъдеще?...
Елена Баева