Кой се опитва да подмени името на Чепинска река?
Публикувано на 23 Sep 2014 09:12
Едва ли някой предполага, че има връзка между география и политика. За съжаление, оказва се, че има. И примерите са около нас.
До моста над Чепинска река при село Варвара е поставена (след ремонт на пътя с европейски пари!) голяма табела с надпис “Река Ели дере”. Това е турското име на реката до 1942 година, когато е преименувана на Чепинска река със Заповед № 2186 на Министерството на народното просвещение от 15.06.1942, обнародвана в Държавен вестник № 139 от 29.06.1942. Този акт е потвърден със Заповед № 2736 на Министерството на народното просвещение от 18.04.1945, обнародвана в Държавен вестник № 97 от 27.04.1945. Реката има и други местни имена - Бистрица и Рибна (при изворите си), Стара река, Банска река. Но никой не я нарича Ели дере и никой не помни такова име! То няма гражданственост и хората, които евентуално го помнят, днес са над 80 години. Като оставим настрана факта, че пълноводната в долното си течение река е “разжалвана” и наречена “дере”, името е изцяло турско. Дори първата част “ели” няма нищо общо с иглолистните гори край реката, а означава 50 - т.е. река Петдесет дерета.
И тъй, официално връщане на турското име на реката няма. А след като публикацията за преименуването е в Държавен вестник, не може орган с по-нисък статут да направи промяна. Според Указ 1315 от 09.07.1975 за наименованията, обнародван в Държавен вестник 55/18.07.1975, “Наименованията трябва да отразяват богатството и красотата на българския език, да са благозвучни, разбираеми, лесни за произношение и кратки, да внушават чувство за достойнство и гордост.” Може сами да си отговорите на въпроса турското име на реката от преди над 70 години, което някой се опитва тихомълком да наложи, отговаря ли на тези изисквания?
Освен това, тук не става дума за някакво неизвестно поточе. Чепинската река е емблематична за Западните Родопи и една от големите реки в района. Тя е обект от национално значение според Указ 1315 за наименованията. Според Чл. 7. от него “от национално значение са следните обекти:
1. Планини, планински дялове, върхове, възвишения, проходи, долини, равнини, полета, реки, езера, острови, гори, национални паркове и градини, резервати и др.”
Какво излиза? Някой грубо е нарушил държавния закон. И това не е случайна грешка, а явно част от тенденция, която се наблюдава и в други райони на България. Сред местното население няма реакция, не реагира и администрацията. Много се съмнявам, че в Одринска Тракия тихомълком могат да започнат да връщат българските имена на реки и местности и да не последна ответна реакция.
Селищата в Чепинския район (Велинград, Ракитово, Варвара) имат претенциите да развиват туризъм. Те едва ли ще впечатлят туристите с реставрацията на турските имена (а в района турски села няма!). И ако отговорните органи продължават да си затварят очите за провокиращия надпис до моста на Чепинска река, един ден може да се събудим и да установим, че българските имена на реки и планини са изчезнали.
арх. Таня Кадийска
До моста над Чепинска река при село Варвара е поставена (след ремонт на пътя с европейски пари!) голяма табела с надпис “Река Ели дере”. Това е турското име на реката до 1942 година, когато е преименувана на Чепинска река със Заповед № 2186 на Министерството на народното просвещение от 15.06.1942, обнародвана в Държавен вестник № 139 от 29.06.1942. Този акт е потвърден със Заповед № 2736 на Министерството на народното просвещение от 18.04.1945, обнародвана в Държавен вестник № 97 от 27.04.1945. Реката има и други местни имена - Бистрица и Рибна (при изворите си), Стара река, Банска река. Но никой не я нарича Ели дере и никой не помни такова име! То няма гражданственост и хората, които евентуално го помнят, днес са над 80 години. Като оставим настрана факта, че пълноводната в долното си течение река е “разжалвана” и наречена “дере”, името е изцяло турско. Дори първата част “ели” няма нищо общо с иглолистните гори край реката, а означава 50 - т.е. река Петдесет дерета.
И тъй, официално връщане на турското име на реката няма. А след като публикацията за преименуването е в Държавен вестник, не може орган с по-нисък статут да направи промяна. Според Указ 1315 от 09.07.1975 за наименованията, обнародван в Държавен вестник 55/18.07.1975, “Наименованията трябва да отразяват богатството и красотата на българския език, да са благозвучни, разбираеми, лесни за произношение и кратки, да внушават чувство за достойнство и гордост.” Може сами да си отговорите на въпроса турското име на реката от преди над 70 години, което някой се опитва тихомълком да наложи, отговаря ли на тези изисквания?
Освен това, тук не става дума за някакво неизвестно поточе. Чепинската река е емблематична за Западните Родопи и една от големите реки в района. Тя е обект от национално значение според Указ 1315 за наименованията. Според Чл. 7. от него “от национално значение са следните обекти:
1. Планини, планински дялове, върхове, възвишения, проходи, долини, равнини, полета, реки, езера, острови, гори, национални паркове и градини, резервати и др.”
Какво излиза? Някой грубо е нарушил държавния закон. И това не е случайна грешка, а явно част от тенденция, която се наблюдава и в други райони на България. Сред местното население няма реакция, не реагира и администрацията. Много се съмнявам, че в Одринска Тракия тихомълком могат да започнат да връщат българските имена на реки и местности и да не последна ответна реакция.
Селищата в Чепинския район (Велинград, Ракитово, Варвара) имат претенциите да развиват туризъм. Те едва ли ще впечатлят туристите с реставрацията на турските имена (а в района турски села няма!). И ако отговорните органи продължават да си затварят очите за провокиращия надпис до моста на Чепинска река, един ден може да се събудим и да установим, че българските имена на реки и планини са изчезнали.
арх. Таня Кадийска
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023