

В историята има място за всички
Публикувано на 24 Oct 2014 18:27
На 18 октомври голямата зала на общината се изпълни с ученици, учители и граждани, дошли да отбележат 80-та годишнина от смъртта на нашия съгражданин, родения в Каменица Величко Димитров Керин, когото Европа и светът познава като Владо Черноземски, атентатора от Марсилия.
Срещата разговор бе организирана от Инициативен комитет, в който участва “един от най-добрите съвременни антитерористи” Славчо Велков - роднина на Владо Черноземски и нашия Исторически музей. С думите “Тероризмът е въпрос на гледна точка” и с филма на БТВ за Владо Черноземски “Атентатори и герои” Славчо Велков откри срещата. Той запозна присъстващите с факти и документи от нашите, френските и други служби, свързани с убийството на сръбския крал Александър I Джорджевич във френския град Марсилия на 9 октомври 1934 г. от Владо Черноземски. Заедно със сръбския крал загиват френския външен министър Луи Барту, който оставя 40 милиона души под чуждо господство и създава малката Антанта на Балканите - обединение на всички наши съседи срещу нас, и един френски генерал. Копие от заснетия случайно атентат е бил откупено от Хитлер за обучение на личната му охрана, а през следващите години последователно ФБР и НКВД обучават специалните си части как да използват едновременно два пистолета в точна и бърза стрелба. Всъщност атентатът е бил организиран от хърватската националистическа организация “Усташа”, защото не са искали Хърватия да е част от Югославия, а не от ВМРО, но в последния момент хърватинът се е уплашил и вместо него е стрелял Владо Черноземски.
Славчо Велков каза, че френският посланик у нас е изпратил протестно писмо да председателя на ВМРО Красимир Каракачанов по повод отбелязването на 80-та годишнина от гибелта на Владо Черноземски, защото за Франция той е терорист. Да, но всичко е въпрос на гледна точка, защото ако защитаваш род и родина и си загинал, защитавайки висш национален идеал, ти си герой, макар че за други си терорист.
Академик Георги Марков разказа интересни моменти от историческото минало и изрази дълбокото си учудване и недоумение как в родното място на Владо Черноземски може да се свири сръбска музика, а да не се пее песента за него. Проф. Сево Явашев определи решенията на Берлинския конгрес, които оставиха Македония под османска власт, като “ябълката на раздора”, заради чието освобождение през 1893 г. се създава и ВМРО. В дискусията взе участие и г-н Коларов, потомък на Тодор Александров и Ванче Михайлов и от 13 години журналист в Русия.
Тялото на Владо Черноземски е погребано в гробището на Марсилия, който след атентата е наречен “града на мафията”. След като на два пъти тялото му е премествано от един гроб в друг, защото никой не се е погрижил за него, в момента то е в общата гробница заедно с телата на загиналите за свободата на Франция. Шепа пръст от гроба му в Марсилия преди 10 години е донесена и е положена в една ниша на каменската църква “Св. Троица”. В парка пред църквата има поставена и паметна плоча на Владо Черноземски, който освен, че е боравил с пистолета като виртуоз, е пишел и стихове. Сред стиховете му е посветеното на Ванче Михайлов “Копнеж на революционера” с дата 17 януари 1924 г. и подписано с “Шофьора”, което завършва с думите:
Живот, о, дай ми ти на молния крилата,
и порива свещен на ястреб устремен,
да срещна в набег аз врагът-тиранин, да смажа неговата мощ.
Веска Божкова
Срещата разговор бе организирана от Инициативен комитет, в който участва “един от най-добрите съвременни антитерористи” Славчо Велков - роднина на Владо Черноземски и нашия Исторически музей. С думите “Тероризмът е въпрос на гледна точка” и с филма на БТВ за Владо Черноземски “Атентатори и герои” Славчо Велков откри срещата. Той запозна присъстващите с факти и документи от нашите, френските и други служби, свързани с убийството на сръбския крал Александър I Джорджевич във френския град Марсилия на 9 октомври 1934 г. от Владо Черноземски. Заедно със сръбския крал загиват френския външен министър Луи Барту, който оставя 40 милиона души под чуждо господство и създава малката Антанта на Балканите - обединение на всички наши съседи срещу нас, и един френски генерал. Копие от заснетия случайно атентат е бил откупено от Хитлер за обучение на личната му охрана, а през следващите години последователно ФБР и НКВД обучават специалните си части как да използват едновременно два пистолета в точна и бърза стрелба. Всъщност атентатът е бил организиран от хърватската националистическа организация “Усташа”, защото не са искали Хърватия да е част от Югославия, а не от ВМРО, но в последния момент хърватинът се е уплашил и вместо него е стрелял Владо Черноземски.
Славчо Велков каза, че френският посланик у нас е изпратил протестно писмо да председателя на ВМРО Красимир Каракачанов по повод отбелязването на 80-та годишнина от гибелта на Владо Черноземски, защото за Франция той е терорист. Да, но всичко е въпрос на гледна точка, защото ако защитаваш род и родина и си загинал, защитавайки висш национален идеал, ти си герой, макар че за други си терорист.
Академик Георги Марков разказа интересни моменти от историческото минало и изрази дълбокото си учудване и недоумение как в родното място на Владо Черноземски може да се свири сръбска музика, а да не се пее песента за него. Проф. Сево Явашев определи решенията на Берлинския конгрес, които оставиха Македония под османска власт, като “ябълката на раздора”, заради чието освобождение през 1893 г. се създава и ВМРО. В дискусията взе участие и г-н Коларов, потомък на Тодор Александров и Ванче Михайлов и от 13 години журналист в Русия.
Тялото на Владо Черноземски е погребано в гробището на Марсилия, който след атентата е наречен “града на мафията”. След като на два пъти тялото му е премествано от един гроб в друг, защото никой не се е погрижил за него, в момента то е в общата гробница заедно с телата на загиналите за свободата на Франция. Шепа пръст от гроба му в Марсилия преди 10 години е донесена и е положена в една ниша на каменската църква “Св. Троица”. В парка пред църквата има поставена и паметна плоча на Владо Черноземски, който освен, че е боравил с пистолета като виртуоз, е пишел и стихове. Сред стиховете му е посветеното на Ванче Михайлов “Копнеж на революционера” с дата 17 януари 1924 г. и подписано с “Шофьора”, което завършва с думите:
Живот, о, дай ми ти на молния крилата,
и порива свещен на ястреб устремен,
да срещна в набег аз врагът-тиранин, да смажа неговата мощ.
Веска Божкова
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023