По покана на Туристическо дружество “Калабак” - Петрич и във връзка с 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил туристи от ТД “Юндола” Велинград предприеха пътуване към югозападния град. Както е известно в туристическите среди, планинското притегляне е обратно на земното: нагоре, а не надолу. След тържествената вечер туристите в състав Неда Панайотова, Магдалена Атанасова, Бойка Юрукова и Данка Тодорова с водач Кирил Тодоров поеха към Беласица.
Беласица е девствена планина, до която достъпът е бил ограничен, тъй като границата, известна като “Желязната завеса”, е строго охранявана. По цялото било се виждат гранични пирамиди, на места е останала телената мрежа, видими са окопите, картечните гнезда, наблюдателници и бункери. Затова сме благодарни, че вече имаме възможност да се докоснем до красотата в тази част на страната ни.
Огряна от есенното слънце, планината предлага незабравими гледки. Един след друг се редят върховете от беласишката верига от Конгур (връх Конгур се намира в едноименния резерват, висок е 1951 м.) през Радомир до триграничния Тумба. На север величествено се е изправил Пирин, а погледнеш ли на юг, си очарован от гледката към гръцкото езеро Керкини, в което се влива река Струма. И тази панорама е с цялата палитра от есенни цветове, обагрили разнообразието от широколистни видове - явор, чинар, липа, дъб, бук и уникални вековни кестенови масивми. Независимо от непрекъснатия и понягока бурен вятър, групата успешно изкачва най-високия връх на Беласица. Връх Радомир е висок 2029 м., наречен на името на първородния син на цар Самуил - Гавраил Радомир. Развява се българският трибагреник, снимки до 24 гранична пирамида, продължаваме да се дивим на красотата, която е пред нас: Дойранското езеро в Македония, Мелнишките пирамиди, посестримата на Беласица - планината Славянка и Огражден планина, а в далечината е силуетът на митичния Олимп. Долу е Петричката котловина, прорязана от река Струмешница, поселена с малки и по-големи селища. Там се намира Самуиловата крепост, която представлява сложна система от отбранителни съоръжения, позволяваща да се контролила цялата клисура.
Беласица е скътала спомени от далечното минало - преди 1000 години там долу са се водили ожесточени битки за запазване целостта на България. Известна е историята за пленените български защитници след загубата на сражението при село Ключ. След изтеглянето на Самуиловите войници към Охрид, княз Гавраил Радомир остава с част от войската да възпира опитите на византийците да преминат през Струмишката теснина. Точно там се разгаря ожесточена битка, в която устремът на българите е неудържим. Предвожда ги Гавраил Радомир, който влиза в пряк двубой с предводителя на ромеите и го убива. Убити са хиляди, а на пленените е отнето цялото бойно снаряжение и са освободени. За да отмъсти за загубата, император Василий II заповядва да бъдат ослепени пленените български войници. Така преди 1000 години обезобразените българи пристигат в Преспа. На всеки 100 има по един едноок да ги води към дома. Цар Самуил, който бил срещал смъртта неведнъж, не могъл да понесе тази трагедия и след два дни умира. Това е началото на края на първото българско царство.
Самуиловата крепост днес е емблема на историческото величие на някогашната българска държава, но едновременно с това тя е и спомен за една трагедия, която се случва тук през 1014 г. Мемориалният комплекс е обновен с европейски пари. Направени са красиви алеи. Монтирано е осветление и видеокамери. Реставрирани и консервирани са наблюдателната кула, защитният крепостен вал, покритите землянки, ремонтирани са музейните сгради. За да се знае и помни от поколенията.
Данка Тодорова