

ТЕМПО КОМЕНТАР: (Не)желанието да участваш
Публикувано на 28 Oct 2014 09:28
23 октомври 2014 г.: само трима велинградчани се включиха в общественото обсъждане на важен за общината документ - Общия устройствен план.
5 октомври 2014 г.: под 50% от имащите право на глас в община Велинград взеха участие в извънредните избори за Народно събрание.
Две събития, събрани в рамките само на един месец, които ясно показват колко е голямо отчуждението на хората от обществения живот - и на ниво град, и на ниво държава. Желанието и енергията да променим живота си, избухнали точно преди 25 години, днес са изгубени, трансформирали са се в безверие, безперспективност, апатия.
Важният въпрос е защо стана така. Дали защото тези, които избираме да ни управляват, заложиха удобни за тях правила: те са избрани да представляват народа, но без да е нужно за тях да гласува поне определен минимум от същия този народ? Дали защото от години зее и постоянно се разширява пропастта между партийните обещания за светло настояще и бъдеще и тяхното изпълнение, което ни хвърли в мизерно настояще и лишено от сигурост бъдеще? Дали защото “деморатичните процедури” (като референдуми и обществени обсъждания) се провеждат толкова формално, че хората просто не виждат смисъл да изразят и защитят собствена позиция? Или причините могат да се резюмират в това, че докато деца пеят и танцуват на благотворителен концерт във Велинград, за да съберат пари за лечението на свой връстник, бивши, настоящи и бъдещи управници на държавата си купуват свръхлуксозни автомобили, трупат партийни субсидии и вече близо месец са оставили държавата на автопилот и се чудят как да разделят баницата на властта?
Не по-малко важно обаче е какъв е резултатът от нашето (не)желание да участваме - било на избори, било когато се решават важни за нашето настояще и бъдеще въпроси. И за да не затъваме в общи приказки, да си помислим върху нещо конкретно: след месец ни предстои друго обществено обсъждане - да бъде или да не бъде открита мина за добив на волфрам в м. Грънчарица, близо до Велинград и Кръстава. Темата засяга всички ни - достатъчно е да припомним, че всички пием вода от вододайната зона, която е в непосредствена близост до бъдещата мина. Пак ли няма да участваме и няма да си кажем мнението? После ще намерим на кого и на какво да се сърдим, но ще се питаме каква вода пием, колко са чисти въздухът и почвите, какво ще стане с минералните извори и красивата природа на Велинград. Все въпроси, които показват, че има смисъл да участваме.
Две събития, събрани в рамките само на един месец, които ясно показват колко е голямо отчуждението на хората от обществения живот - и на ниво град, и на ниво държава. Желанието и енергията да променим живота си, избухнали точно преди 25 години, днес са изгубени, трансформирали са се в безверие, безперспективност, апатия.
Важният въпрос е защо стана така. Дали защото тези, които избираме да ни управляват, заложиха удобни за тях правила: те са избрани да представляват народа, но без да е нужно за тях да гласува поне определен минимум от същия този народ? Дали защото от години зее и постоянно се разширява пропастта между партийните обещания за светло настояще и бъдеще и тяхното изпълнение, което ни хвърли в мизерно настояще и лишено от сигурост бъдеще? Дали защото “деморатичните процедури” (като референдуми и обществени обсъждания) се провеждат толкова формално, че хората просто не виждат смисъл да изразят и защитят собствена позиция? Или причините могат да се резюмират в това, че докато деца пеят и танцуват на благотворителен концерт във Велинград, за да съберат пари за лечението на свой връстник, бивши, настоящи и бъдещи управници на държавата си купуват свръхлуксозни автомобили, трупат партийни субсидии и вече близо месец са оставили държавата на автопилот и се чудят как да разделят баницата на властта?
Не по-малко важно обаче е какъв е резултатът от нашето (не)желание да участваме - било на избори, било когато се решават важни за нашето настояще и бъдеще въпроси. И за да не затъваме в общи приказки, да си помислим върху нещо конкретно: след месец ни предстои друго обществено обсъждане - да бъде или да не бъде открита мина за добив на волфрам в м. Грънчарица, близо до Велинград и Кръстава. Темата засяга всички ни - достатъчно е да припомним, че всички пием вода от вододайната зона, която е в непосредствена близост до бъдещата мина. Пак ли няма да участваме и няма да си кажем мнението? После ще намерим на кого и на какво да се сърдим, но ще се питаме каква вода пием, колко са чисти въздухът и почвите, какво ще стане с минералните извори и красивата природа на Велинград. Все въпроси, които показват, че има смисъл да участваме.
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023