Пътят от добрата идея до нейното осъществяване понякога остава неизвървян. Конкретен пример: онлайн платформата „Сигнали до кмета на Община Велинград“. Преди близо 2 години тя бе оповестена така: „Платформа за дигитално-дистанционно обслужване на гражданите на община Велинград. Чрез нея жителите на общината могат бързо и удобно да изпращат сигнали и да получават информация,

 като се гарантира ефективност и прозрачност във взаимодействието между администрацията и хората. Платформата е създадена по инициатива на кмета на община Велинград д-р Костадин Коев и има за цел да оптимизира времето на гражданите и да улесни административните процедури.“
Звучи добре, а и нашата община определено е длъжник на гражданите по отношение на процедурите за подаване на сигнали, така че мнозина приветстваха създаването на платформата. За да не сме голословни: на официалния сайт на общината в момента все още липсва възможност за подаване на сигнали онлайн, но пък има такъв вариант ... по факс. В ХХI век повечето хора са с нагласата да комуникират с институциите онлайн. Но реалността се оказва различна...
Проследяваме пътя на един конкретен сигнал. Подаден е от велинградчанка, която сигнализира кмета за проблем, нерешен от години: липсата на пешеходни пътеки на площад „Възраждане“ в квартал Каменица и невъзможността учениците да пресичат безопасно, за да отидат в сградата на „малкото“ училище. По този проблем „Темпо“ е писал многократно, включително в началото на всяка нова учебна година, но без резултат. Общината пасува, полицията пасува, родителите си водят децата и пресичат кой където може.
Месеци след подаване на сигнала през платформата гражданката получава обратна връзка, че сигналът е разпределен към конкретен служител в Общинска администрация с посочване на неговото име. Минават още месеци, но търпението й е възнаградено не с отговор или видим резултат, а с ново съобщение през платформата, което гласи: „Вашият сигнал за поддръжка (Пешеходна пътека) с номер ( 359000007V) се заличава.“
„Сигналът е изтрит“ - това е крайният резултат от „диалога“ между кмета на общината и гражданина на същата община. С какво този резултат е по-различен от това чиновници да те разкарват от гише на гише или от това да висиш с часове пред кабинета на някой властимащ в общината? Във всички случаи за гражданина остава обидата от отношението, гнева заради нерешения проблем и поредната разбита илюзия, че гласът му ще бъде чут и то важен обществен въпрос. 
Работи ли изобщо платформата за сигнали до кмета? Щяхме да знаем, ако подобно на други общини и нашата даваше онлайн информация за постъпилите сигнали от граждани и резултатите от тях. Платформата на Община Велинград не съдържа данни нито за брой сигнали, нито за тяхното движение, с което отново сме на „опашката“ в сравнение с доста общини. Всъщност истинският въпрос е не дали платформата работи, а дали върши работа. Отгворът на този въпрос е повече от ясен: „Сигналът е изтрит!“. Край, точка, елате вчера... Толкова за обещаните „по инициатива на кмета“ „ефективност, прозрачност и оптимизация“.
Темпо