През вече отминаващата 2024 г. най-голямата баня във Велинград - Сярна, стана на един век. Юбилей, който СПА столицата незаслужено подмина. А историята на Сярна баня има много какво да разкаже както на велинградчани за нашето минало, така и на туристите за това как трите селища в Чепинската котловина се превръщат в курорт.
При строителството на църква или параклис има правила, по които се избира мястото - много често новият храм се издига там, където и преди е имало храм. 

Подобно нещо се случва и със Сярна баня - тя е построена върху стар каптаж, за който се предполага, че е още от римско време. Ето какво пише съвременникът на събитията Христо Масларов в „Моите спомени“:
„През лятото на 1907 г. започна каптирането на топлия извор  при старата баня. Намери се стара каптация от Римско време. Тя беше квадратна с варосан. Водата извираше от пукнатина на скала и от там се зациментира. Майстор на каптирането беше италианецът Луиджи Герард, а надзирател беше Георги Кереков от мина Перник, изпратен от министерството. В старата каптация са намерири монети от Римско време...
Аз присъствувах при каптирането, та всичко видех. Като беха разкопали дерцето на доле, за да изтича водата до каптирането й, откриха се два голями варосанлии канала през дерцето с направление към Пандьов брег.  Каналите много мъчно се разсекоха. На десния бряг на дерцето, под каптацията (от страната на сегашната баня) се откриха основи от дълги зидове, а имаше и големи четвъртити тухли широки 40 и 70 см. От тези зидове и каптация следва, че тук е имало бани и други постройки и че тази вода се е ценяла още от онези времена и че тези места още от Римско време са играли важна роля.“
При каптирането са намерени не само монети от римско време, а и множество стъклени парченца в различни цветове - вероятно останки от стара римска мозайка. Христо Масларов намерил и запушалката на старата каптация, направена от хвойново дърво. Тези открития сложили началото на първата музейна сбирка в Каменица, която изгоряла в пожар - това е друга и не по-малко интересна история.
По данни на Община Велинград строежът на настоящата сграда на Сярна баня започва през 1912 г. с решение на Общинския съвет на село Каменица. Част от имотите са отчуждени, други са дарени, като са известни имената на двама собственици - Иван Заваринов Ямаков и кмета Спас Каров. Общинският съвет е трябвало да избере дали да се строи на мястото на старата баня или на мястото, където сега е Сярна баня. 
Построяването на банята е дело на жителите на Каменица. Това ясно личи от запазената снимка от 1912 г. на първата копка на бъдещата Сярна баня. В центъра на снимката е духовният водач на селото отец Илия Попатанасов (поп Топорчо), който отслужва водосвет. Краеведът Никола Делиев е преброил на снимката, че при освещаването на строежа са присъствали 365 жители на Каменица! До поп Топорчо вероятно са тогавашният кмет на селото Стойо Георгиев Ушев и членове на Общинския съвет. Прави впечатление и че пет от жените на снимката са с модерни за времето капели, като Никола Делиев предполага, че това са учителки в каменското училище.
Инициативата за построяването на Сярна баня има подкрепата на цар Фердинант. Но скоро след първата копка започва поредицата от Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Строежът на банята е спрян, каптирането на извора е зарито. Минават години, преди животът да се върне в обичайното си русло. През 1920-21 г., при управлението на Александър Стамболийски, строителството на Сярна баня е подновено. И през 1924 г. Сярна баня е пусната в експлоатация като общинска собственост върху общинска земя.
Сярна баня е една от най-красивите сгради в Чепинско. Нейната архитектура е близка до стила, характерен за известния европейски курорт Карлови Вари. Изключително ценна е била оригиналната входна врата на банята. Запазени са спомени, че камен0чнинът Ангел Пендаров (по прякор Лукия) бил близък приятел на Александър Стамболийски и при една среща с него в София харесал вратите на сградата на Министерството на земеделието, която се строи почти по същото време. Успял да измоли да дадат една такава врата за Сярна баня, закарал я с влака до Септември, а оттам с файтон до Каменица. Но след години тази врата била подменена и днес вече не може да бъде видяна.
През 1924 г., когато Сярна баня отваря врати, Чепинският край вече привлича вниманието на туристите. В „Алманах-пътеводител на Пловдив и околностите му“, издаден през 1929-30 г. от Ат. Христов, четем, че от  петте минерални извора в Каменица „най-реномиран“ е изворът на „Старата баня“ (днешната Сярна баня). Тя била известна още от римско време, а сега водата е „схваната в модерен басейн с всички удобства“. Сочи се мнението на проф. д-р Тошко Петров, че минералната вода в Старата баня се приближава към баните в Америла бен във Франция, а от местните към Софийските, Кюстендилските, Сапаревските и Карловските. Много подробно са изброени заболяванията, които водата лекува: „хроническия ревматизъм във всичките му форми, сифилиса, хроническите заболявания на дихателните органи, стари наранявания и изкълчвания, стомашните чревни хронически болести, катара на гърлото, гръкляна и носа“. Също толкова подробно е описан химическият състав на минералната вода според анализ, извършен от хидролога Кр. Русев в бившия Хигиенически институт при Дирекцията на Народното здраве. По химически състав водата се числи към серните серонатриеви води, а температурата е 63 градуса по Целзий. По съдържанието си в сулфиди, сулфати и бикарбонати водата от Старата баня в Каменица действа върху кожата, дихателните органи, бъбреците и стомашно-чревните органи. „Водата прави да се разтваря в кръвта и да се изчиства събраната в тялото пикочна киселина“, влияе благотворно на лимфатиците и кандидатите на туберкулоза, на болестите на дихателните органи, стомаха и кожата.
Поместена е рекламата на банята в Каменица с наемател Григор Сирищнички, в която четем: „Общинската баня в с. Каменица (на 1 км от гара Лъджене) е била още от римско време най-голямата и най-хубавата минерална баня в цялото Чепинско корито. Във величавите дни на българското минало тя е била баня на Асеновци и сега новата й постройка, инсталации и уредба я правят първата модерна такава в дефилето. Отделни кабини. Вани. Душове и басейни. Мъжко, женско и семейно отделение. Чистота, прислуга и обстановка образцови. Такси достъпни за всички“.
През годините собствеността и управлението на Сярна баня се менят. В началото тя е общинска, след 1944 г. става държавна и в момента е собственост на Министерството на здравеопазването чрез неговото дружество „Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс“ ЕАД. По времето на социализма баните във Велинград, включително и Сярна, са разширени с отделения с душове и вани. След 1989 г. състоянието на сградите на баните е занемарено, части от тях започват да се рушат. Красивата сграда на Сярна баня има шанса през 2002 г. да бъде включена в Проект „Красива България“. 

Първият етап от ремонта е  на стойност 120 000 лева, като половината от парите подсигурява Министерство на труда и социалната политика чрез Програмата на ООН за развитие, а останалите 50% от парите дава собственикът на Сярна баня - Министерство на здравеопазването. Търгът за ремонта е изключително оспорван, участват 11 фирми. Ремонтираната балнеолечебница Сярна баня е открита тържествено, като лентата прерязва велинградчанката Лидия Шулева - вицепремиер и министър на труда и социалната политика в правителството на Симеон Сакскобургготски.
Община Велинград прави неколкократни постъпки пред Министерството на здравеопазването да получи право да стопанисва негови обекти като трите държавни бани Вельова, Сярна и Кремъчна, както и рушащия се Диетичен стол в кв. Каменица. За момента тези опити са без успех. В същото време държавното дружество „СБР-НК“ преди време реши да отдаде трите си бани във Велинград на наематели, но търгът се провали поради липса на кандидати. Така с днешна дата 100-годишната Сярна баня продължава да е собственост на държавата. Продължава да се нуждае от сериозни инвестиции и грижи. Част от сградата се руши пред очите ни, но фасадата продължава да краси квартала и СПА столицата. И да пази много повече от век история.
Елена Баева