На 15 юли велинградчани, дошли на среща с писателя Антон Дончев, изпълниха не само залата на Художествената галерия, но и коридора пред нея. Лично врид кметът Атанас Водев посрещна автора на “Време разделно”, на книгата-епопея “Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес”, “Сказание за времето на Самуила” и на още томове българско духовно богатство и внука на Панчо Владигеров - цигуларя Владимир Владигеров.
Срещата откри Аврам Жерев и подчерта, че се навършват 41 г. от издаването на романа “Време разделно”, който вече е преведена на 29 езика, претърпял е 20 издания на български и са отпечатани повече от 1 600 000 екземпляра. Иван Гранитски представи Антон Дончев - будителя и духовен водач, който винаги се стреми да намери за себе си и в книгите си отговор на вечния въпрос за нас българите “От къде сме, кои сме и накъде сме тръгнали?”. Нужни са били на Антон Дончев 30 години, за да напише 4-те тома, повече от 2000 страници за хан Аспарух, за отказа на траки, българи и славяни да воюват помежду си и вместо това да правят държава. Календарът на българите е с 1000 години по-стар от китайския и освен това те са създатели на няколко държави. В книгата си авторът посочва, че през 681 г. е подписан само договор с Византия, а България е създадена на това място много години преди това. Неговите твърдения все повече се доказват от учени-историци. Иван Гранитски напомни, че през 1965 и 1966 г. Антон Дончев е бил номиниран за Нобелова награда за литература, а “Време разделно” е сравнявана със сказанията за крал Артур. Това е най-издавания български роман след “Под игото” и най-издаваната книга на 20 век. В книгата за Самуил авторът е показал силата и волята на българския дух и как само националната идея може да накара българина при минус 40 градуса студ да строи крепост. А колкото до книгата за богомилите - “без тях историята на Европа не би била такава, каквато е днес”. Разговорът с велинградчани Антон Дончев започна с думите, че една книга, която стои в чекмеджето, не е книга. Тя става книга само когато попадне пред очите на читателя и той я прочете. Подчерта тъжния факт, че само 10% от младите хора до 25 години четат книги, докато в по-малката от България Финландия има 20 000 стационарни и 18 000 подвижни библиотеки, а в Швеция в последните години с 40% са се увеличили продажбите на книги. Той направи и тъжната констатация, че днес духовното заема едно смешно място в нашето общество, за това и сме в това състояние. Пътят на промените, по който тръгна България е сбъркан, защото тръгнахме с гръб към духовното и допълни, че на нас ни е нужна една безкористна национална идея, за която да сме готови да се пожертваме. Антон Дончев спомена, че е провел 5 срещи с българи в чужбина, където има повече от 1 милион наши сънародници, от които повечето жени и изводът му е, че “българите в чужбина се учат на робство”. Той напомни , че първата дума в новата конституция на Европа е “достойнство”, но какво достойнство, когато у българина липсва самочувствие. Най-страшното проклятие в света е “Който забрави миналото си, да ослепее с двете си очи” и трябва да мислим, както са мислили дедите ни: с едната ръка да хвърлим жито, за да има какво да ядем, а с другата жълъди, за да растат дъбове, да има вода, да има духовност и да я има България!
Срещата продължи дълго след като официално бе завършила, защото велинградчани разговаряха с писателя, получаваха автографи, а председателят на Дружеството за защита на Родопите Г. Пашов му подари книгата за М. Шарков, за когото Антон Дончев е чувал.
Веска Божкова