Под това заглавие излезе монографията за Ангел Узунов - ракитовския педагог с творчески принос в българската и европейската педагогика. Автор на историко-педагогическото изследване, издадено от Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, е доц. Йордан Колев от ЮЗУ “Н. Рилски” - Благоевград.
В предговора към книгата авторът отбелязва, че разработката на проблемите за възпитателните взаимодействия между хора от различни поколения е направена преди всичко чрез проучване на трудовете на А. Узунов и на известни класици на педагогическата мисъл: Песталоци, Кант, Макаренко, Декроли, Корчак и др.
Своят задълбочен изследователски труд доц. Колев е структурирал в последователността, характеризираща монографичния труд. В първата глава “Педагогически подвиг” е представен животът, педагогическата дейност и творчеството на Ангел Узунов като акцентът пада върху драматизма в неговия житейски и творчески път, от които 38 години са посветени на работата с трудни деца, временно изпаднали в затрудненние и стремежа да ги увери, че те не са “ничии”.
Във втората глава “Педагогическа ода” се анализират проучванията върху капиталното съчинение на А. Узунов - “Живот без междучасия. Зиписки на един педагог” и втората част “Самораслеци - деца наши”. Тези записки са настолни книги за бъдещите педагози от увниверситетите в София, Пловдив и Благоевград, които се учат от тях как да лекуват изкривената болна детска душа.
В следващата част “Педагогически статус” са анализирани резултатите от сравнителен историко-педагогически анализ на класици педагози и философи, за да се определи ролята и приноса на А. Узунов в историята на образованието.
Посланията на мъдреца Ангел Узунов към днешните и утрешни хора - деца, родители, учители, могат да се прочетат в емоционалното заключение на книгата.
Преди време А. Узунов бе обявен за почетен гражданин на Ракитово, а за издаването на настоящата монография Общински съвет - Ракитово отпусна 1000 лева. Дъщерята на учителя Т. Узунова сподели, че в архивите на нейния баща има още непубликувани разкази и материали.
Не обичам поученията, но смятам, че за всеки учител е полезно да прочете записките на А. Узунов и монографията на доц. Колев, за да си даде ясна сметка дали е готов да се вижда като А. Узунов: “Живо торпедо - избирайки професията си, педагогът приема и риска на собственото си унищожение - личностно и дори физическо; толкова велика и всепоглъщаща е работата по възпитанието на детето”.
Невена Павлова